Д енят е 24 февруари 2022 г. Светът се събужда различен, а в кулоарите на българския парламент времето сякаш спира, за да се завърти в бесен, непредвидим вихър. Войната в Украйна не просто почука на вратата на Европа – тя разцепи българската политическа сцена на две. Започна се голяма игра на думи, на тайни полета, на коалиционни ултиматуми и тежки исторически зависимости.
Първите часове след руската инвазия на 24 февруари 2022 г. хванаха българския политически елит в състояние на дълбоко институционално разделение, което предопредели следващите четири години на коалиционни трусове. Докато евроатлантическите сили в лицето на ГЕРБ, ДПС и „Демократична България“ незабавно поискаха категорично осъждане на агресията и стартиране на разговори за военна подкрепа, БСП твърдо се обяви против всякакви санкции и оръжейни доставки, а „Възраждане“ настояваше за пълен неутралитет.
Напрежението в управляващата коалиция ескалира светкавично още през първите дни на войната и доведе до оставката на военния министър Стефан Янев, след като той отказа да нарече случващото се „война“, определяйки го като „военна операция“.
В тази атмосфера на политически сътресения се роди и първото официално споменаване на помощ от страна на България – след бурни дебати в пленарната зала парламентът прие декларация, с която одобри предоставянето на хуманитарна подкрепа и техническа помощ, ограничаваща се до ремонт на украинска техника, с цел да се спаси от разпад тогавашното правителство.
Хронология на една помощ
2022 г.: Ерата на политическото шикалкавене и тайния износ
В първите месеци след руската инвазия през февруари 2022 г., четворната коалиция, оглавявана от премиера Кирил Петков, се намираше в постоянен вътрешен шах. От едната страна, десните партньори настояваха за незабавна и явна евроатлантическа солидарност. От другата, БСП постави категорична червена линия. Лидерът на левицата и тогавашен министър на икономиката Корнелия Нинова изрече емблематичната фраза, превърнала се в политическа метафора, че докато тя е в управлението, нито един куршум няма да замине за Украйна.
Натискът кулминира в началото на май 2022 г., когато след бурни дебати Народното събрание прие силно компромисно решение. Вместо директно пращане на оръжия, София официално обеща на Киев единствено „военно-техническа помощ“, изразяваща се основно в ремонт на украинска военна техника в българските заводи.
Войната в Украйна: Как реагира България и какви действия предприе през 2022 г.
Зад кулисите обаче реалността беше съвсем различна. Българският военнопромишлен комплекс работеше на денонощни обороти. Тъй като Междуведомствената комисия не подписваше договори с дестинация Украйна, продукцията летеше към Полша, Румъния и Чехия по стари и нови договори с чужди фирми-посредници. По този начин страната ни се превърна в един от основните неофициални доставчици на боеприпаси и гориво за украинската армия.
В самия край на годината политическата картина се промени. С падането на кабинета „Петков“ и свикването на новото 48-о Народно събрание, евроатлантическото мнозинство реши да прекрати нелегалните схеми. На 9 декември 2022 г., след часове на взаимни обвинения, крясъци и тежки опозиционни сблъсъци в пленарната зала, депутатите официално гласуваха първия пакет истинска и директна военна помощ за Украйна. Списъкът беше строго засекретен, което породи нова вълна от недоволство и спекулации в обществото.
2023 г.: Падането на маските и тежкото въоръжение
В началото на 2023 г. германският всекидневник „WELT“ публикува мащабно разследване, което потвърди пред целия свят, че в критичните първи месеци на войната България е осигурявала близо една трета от боеприпасите и до 40% от дизела за украинската армия. Тези разкрития предизвикаха буря у нас, тъй като официално властта бе твърдяла обратното.
"Велт": България - страната, която тайно спаси Украйна
През лятото и есента на 2023 г., с формирането на редовното правителство на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, подкрепата за Киев премина в нова, много по-настъпателна фаза. Помощта набъбна от леко стрелково оръжие към тежка техника. В края на годината беше взето стратегическото и силно оспорвано решение да се изпратят дефектирали зенитно-ракетни комплекси и ракети от типа C-300, които според вносителите България не можеше да ремонтира сама, но Украйна имаше капацитета да използва за своята противовъздушна отбрана. В пакетите бяха включени още около 100 бронирани машини (БТР-и) от складовете на МВР, което предизвика остри обществени притеснения дали не се оголват отбранителните способности на родната полиция и армия.
През целия този период президентът Румен Радев остана централен стълб на опозиция срещу изпращането на оръжия. Той застъпваше тезата, че наливането на оръжия в конфликта удължава войната и увеличава риска от глобален сблъсък. Напрежението между институциите беше толкова голямо, че лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов изтъкваше като лична заслуга, че тогавашното мнозинство в парламента е пречупило волята на президента, гласувайки въоръжението за Украйна въпреки неговата съпротива.
2024 г.: Разследвания за корупция и логистичен натиск
През 2024 г. фокусът около българската помощ се измести от политическата идеология към финансовата прозрачност. На повърхността излязоха сериозни въпроси за това кой точно е спечелил от оръжейните доставки през първите две години. В публичното пространство започнаха да се обсъждат разследвания, свързани с финансовите посредници по веригата, като се появиха сериозни съмнения за изкуствено завишавани цени на боеприпасите и възможни финансови злоупотреби.
На заден план дълго забавяните БТР-и от складовете на МВР, гласувани в края на предходната година, най-накрая започнаха реално да отпътуват за Украйна в началото на пролетта. Логистичните трудности около транспортирането им обаче оголиха административната мудност на държавната машина и предизвикаха нови поводи за ирония и критика от страна на опозиционните сили в парламента.
2025 г.: Изчерпване на ресурсите и преминаване към дипломатически прагматизъм
През 2025 г. дебатът за помощта навлезе в своята прагматична фаза на изчерпване. След три години на интензивно изпращане на боеприпаси, техника и хуманитарна подкрепа, военните експерти и Министерството на отбраната започнаха все по-ясно да сигнализират, че лимитите на българските армейски складове са достигнати.
Общественото недоволство и умората от продължаващия конфликт изтикаха на преден план въпроса за модернизацията на собствената ни армия.
Политическите сили, които преди това бяха в остър сблъсък, започнаха да намират консенсус около тезата, че България е дала каквото е могла безвъзмездно и всяко следващо пренасочване на ресурси би застрашило националната сигурност в дългосрочен план. Износът продължи да се движи основно по линия на търговски договори между частни предприятия, но държавните подаръци от армейските резерви секнаха.
2026 г.: Настоящата картина и окончателният край на безвъзмездната помощ
В настоящия момент, през 2026 г., хрониката на българската помощ за Украйна стигна до своята финална точка по отношение на преките държавни доставки. С оглед на силно усложнената вътрешнополитическа обстановка и управлението на служебната власт под индиректното влияние на вижданията на държавния глава, Министерството на отбраната излезе с официална и категорична позиция. Изрично беше обявено, че страната ни спира всякакво безвъзмездно предоставяне на въоръжение, техника и боеприпаси от складовете на Българската армия.
Тази позиция обаче има важно икономическо разграничение. Докато безвъзмездната държавна помощ е официално прекратена за запазване на националния отбранителен капацитет, редовният търговски износ на продукция от българските оръжейни заводи към международни партньори остава напълно възможен по силата на действащото законодателство.
Българската следа в тази подкрепа остава сложна и противоречива. Тя започна със страх и коалиционни пазарлъци, премина през огромен логистичен и индустриален възход зад кулисите, легитимира се с тежки парламентарни битки и завърши тогава, когато държавните резерви достигнаха критичния си праг. Обществото ни остава разделено, но историята вече е записала фактите: България изигра своята ключова, макар и сложна роля на прага на най-големия геополитически трус на нашия век.
