През 2010 г. България е намалила с най-много военните си разходи от всички страни в Централна и Източна Европа.
Това показва годишният доклад (Вж. резюме) на Международния институт за изследване на мира (СИПРИ), цитиран от ДПА.
Според базирания в Стокхолм институт България е съкратила миналата година военните си разходи с 28%. Латвия е намалила своите с 26%, а Албания, Гърция, Унгария, Литва и Словакия - с по над 10% (Вж. данните по страни).
СИПРИ отчита, че най-големите съкращения на военните разходи в Европа са регистрирани именно в държави от централната и източната част на континента. Институтът обяснява тази тенденция с
последиците от икономическата криза
и недостига финансови средства, който изпитват тези държави.
Институтът уточнява, че включва в своята статистика разходите за заплати, военни операции, купуване на оръжия и оборудване, както и за изследователски цели.
Темповете на увеличаване на военните разходи са се забавили
в световен мащаб миналата година, сочи още анализът на СИПРИ.
Военните разходи, направени през 2010 г., възлизат общо на 1,6 трилиона долара – с 1,3% повече в сравнение с предходната 2009 г. За сравнение, средният темп на нарастване от 2001 г. насам е 5,1%. Като основна причина за забавеното увеличение СИПРИ отново посочва избухналата през 2008 г. глобална финансова и икономическа криза.
Съединените щати са забавили чувствително увеличаването на военните си разходи през 2010 г. Те са регистрирали миналата година растеж от 2,8% при средно 7,4% през периода 2001-2009 г.
САЩ обаче са похарчили през 2010 г. за военни нужди колосалната сума от 698 млрд. долара - 43% от общите световни разходи в тази област. На тях се падат и 19,6 млрд. долара от регистрираното миналата година увеличаване на военните разходи в глобален мащаб от 20,6 млрд. долара (95%).
Съединените щати са похарчили през 2010 г. за военни нужди цели
шест пъти повече от втората страна в класацията – Китай,
със 119 млрд. долара. Освен това от Вашингтон са отделили за отбрана 4,8% от своя брутен вътрешен продукт (БВП) - най-високият дял в света, с изключение на Близкия изток.
Франция си поделя
третото място
с Великобритания, с по 59 млрд. долара, въпреки че е съкратила своите разходи с цели 8%. Десетката на страните, даващи най-много пари за военни нужди в света, се допълва от Русия, Япония, Саудитска Арабия, Германия, Индия и Италия.
Латинска Америка е регионът, където миналата година е било регистрирано най-голямо нарастване на темповете на увеличаване на военните разходи - 5,8%, "въпреки липсата на реални военни заплахи за повечето държави" там, отчита СИПРИ.
Институтът обяснява този факт с икономическия растеж на Латинска Америка, като регионалната сила Бразилия, например, има амбицията да модернизира своите въоръжени сили, "за да разпростре влиянието си отвъд Южна Америка".
Африка също регистрира бързи темпове на растеж -
над 5%, който се дължи предимно на големите износители на петрол на континента Алжир, Ангола и Нигерия. Военните разходи в Близкия изток са нараснали с 2,5%. Липсват обаче данни за някои държави, включително за Иран.
Азия е регистрирала растеж от едва 1,3%, главно в резултат на икономическата криза. Китай, например, е намалил темповете на увеличаване на своите разходи като пряка последица от забавянето на растежа на своя БВП.
Базираният в Стокхолм институт е създаден като независима фондация с решение на шведския парламент от 1966 г. Финансиран на 50% от шведското правителство, СИПРИ се е специализирал в областта на конфликтите, оръжията, оръжейния контрол и разоръжаването.
