Д осега семейните престъпления на честта в Пакистан се смятаха за единствен мотив за нападенията с киселина, обезобразяващи жените.
Няколкото нападения на обществени места напоследък обаче всяват страх в един район на страната, където този вид агресия доскоро беше непозната.
Всяка година около 100 пакистанки са залети с киселина, а много други случаи не получават гласност, тъй като пострадалите се страхуват да свидетелстват, казват неправителствени организации.
Разпространеността на явлението накара през 2011 г. правителството да увеличи наказанието - затвор (най-малко 14 години) и глоби - за виновните.
Повечето жертви познават нападателите си - това са техни близки, които след като ги разпознаят, често казват, че са наказали жената, тъй като с "непристойното" си поведение е "опетнила" тяхната или семейната чест.
През последната седмица обаче нови, случайни на пръв поглед нападения в Белуджистан (Югозападен Пакистан), говорят за различни причини и начин на действие.
Във вторник двама мъже на мотоциклет заляха с киселина девойки, които се връщали от пазар на около 40 км от главния град на провинцията - Квета.
Ден по-рано същата участ сполетя четири жени на възраст между 18 и 50 години на пазар в квартал Сариаб в Квета. Лицата им били частично изгорени от киселината.
"Както изискват традициите ни, те носеха големи шалове и лицата им бяха покрити, което ги спаси от по-тежки наранявания", споделя пред АФП Наз Биби, майка на две от пострадалите. Тя е разярена на нападателите, които "нямат право да се отнасят така с жените".
И въпреки престъплението си - "те са още на свобода", казва гневно Мохамад Манзур, брат на пострадалите жени.
Подозрения за политически мотиви
Отдалечен, пустинен и граничещ с Афганистан и Иран, Белуджистан е една от най-нестабилните пакистански провинции, разтърсвана от ислямистко насилие и от конфронтацията между армията и сепаратистките бунтовници.
В нея обаче случаите на нападения с киселина бяха далеч по-малко в сравнение с централната провинция Пенджаб, където те са най-много.
Първото подобно нападение в Белуджистан - през 2010 г., отразено от медиите, беше срещу две млади момичета, които след това напуснаха района заедно със семейството си. Друг случай имаше в Калат (бастион на сепаратистите), и още два в Квета, където семействата на жертвите казаха, че са получили заплашителни писма, че ги чакат наказания, ако позволят на дъщерите си да ходят на пазар.
Жертвите на двете нападения от последната седмица, според местни хора, не са били в конфликт със семейството си или с други роднини.
Някои допускат, че в двете нападения в квартал Сариаб е замесена влиятелната в района ислямистка въоръжена групировка "Ахле Сунна вал Джамаа" (АСУД).
"АСУД контролира квартала с десетки въоръжени мъже", отбелязва негов жител в сянката на знамената на сектантската групировка, които плющят на вятъра.
В редакционна статия за нападенията англоезичният пакистански вестник "Доон" изразява съжаление за "радикализацията" на Белуджистан, където "изобилие от религиозни екстремистки групи действат в сянка..., за да лишат жените от правата им".
АСУД, на свой ред, отхвърля "безпочвените обвинения".
"Ние осъждаме тези нападения", възразява пред АФП молла Рамзан Менгал, водач на организацията в Белуджистан, като същевременно подчертава, че жените трябва да имат благопристойно поведение и външен вид.
Няма задържан заподозрян за тези две нападения с киселина, никой не е поел и отговорност.
"На този етап е прибързано да обвиняваме дадена религиозна група", смекчава тона Акбар Хусайн Дурани, вторият по ранг в регионалното вътрешно министерство.
Някои белуджистански националисти обаче упорстват и обвиняват групировки като АСУД - а зад тях и държавата, която
вероятно ги манипулира в тази посока - че извършват тези нападения с киселина с политическа цел: да накарат жените да се откажат от борбата си за свободи.
"Създавайки обстановка на терор, тези безчовечни актове целят да отстранят жените от образованието, обществения, икономическия и политическия живот", казва Джаханзаиб Джамалдини, заместник-председател на Националната партия на Белуджистан.
Поради неяснотата около мотивите за тези нападения, те наплашиха жените в провинцията.
Продажбите на платове и дрехи на Мохамад Аслам, дамски шивач в квартал Сариаб, са намалели четирикратно след нападението с киселина на пазара.
"Жените се страхуват да излизат или мъжете от семействата им забраняват", казва той.
"Опасяваме се, че тези нападения се множат и оставят все по-малко място на жените в това общество, в което и без друго господстват мъжете", отбелязва със съжаление правозащитничката Сайма Джаваид.
