Л ибийският Парламент постигна консенсус за предсрочни избори, които да излъчат нова преходна власт. Така
депутатите се отказаха, под натиска на улицата, да продължат мандата си,
който и трябваше да приключи на 7 февруари. Конгресът обаче беше решил да продължи мандата си до декември 2014 г. въпреки недоволството на голяма част от населението, което го критикува за неспособността му да възстанови реда и да сложи край на анархията.
Генералният национален конгрес наброява около 200 депутати, избрани през юли 2012 г. на първите свободни избори в страната след 40 години диктатура на Муамар Кадафи.
Политическите групи са единодушни за предсрочните избори, заяви Абдала ал Гмати, член на група от петнайсетина независими депутати в Генералния национален конгрес (Парламента) – най-висшата политическа инстанция в Либия. Все още се обсъжда какви институции да заменят Конгреса – нов Конгрес или Парламент и президент.
Три години след началото на бунтовете в Либия, довели до падането на авторитарния режим на Муамар Кадафи,
в страната цари хаос, несигурността е безпрецедентно голяма, а институциите са парализирани,
коментира АФП.
Преходните власти са напълно безпомощни и не знаят с кое да се заемат по-напред, притиснати от разрастващата се престъпност, политическо и идеологическо разчистване на сметки и междуплеменни сблъсъци.
Освен това от няколко месеца страната е затънала в анархия и несигурност, в безпрецедентна политическа и икономическа криза, която парализира изпълнителната власт и поражда разделение в законодателната власт.
Политическият елит, който се боричка за властта в Триполи, е неспособен да постигне консенсус за съдбата на правителството на Али Зейдан или за нова пътна карта за преходния период, който трябваше да приключи на 7 февруари с приемането на нова конституция.
Миналата седмица хиляди либийци излязоха на протест срещу решението на Конгреса да продължи мандата си (впоследствие изоставено).
Тези демонстрации обаче пораждат опасения от ескалация на насилието,
главно защото основните действащи лица в сегашната криза се подкрепят от въоръжени групировки, които не се колебаят да заплашват с употреба на оръжие, за да наложат политическо решение или да изключат свои съперници от битката за власт.
Тези паравоенни отряди, водени от различни мотиви и подчинени на различни сили, се състоят от бивши бунтовници, герои на либийската революция, които воюваха с войските на Муамар Кадафи до смъртта му на 20 октомври 2011 г.
Бунтът започна в средата на февруари 2011 г. в източния град Бенгази с безпрецедентни демонстрации срещу режима на Кадафи. От падането на бившия режим обаче
тези въоръжени отряди се смятат за отговорни за повсеместната несигурност и за пречка в процеса на възстановяване на държавата.
Ситуацията се усложнява допълнително, тъй като изпълнителната власт е почти напълно парализирана в Либия, след като депутати ислямисти се надигнаха срещу независимия премиер Али Зейдан и поискаха оставката му.
Политическата криза подкопава още повече сигурността в страната, особено в източите райони, където почти всеки ден биват убивани служители от силите за сигурност или съдии.
След падането на Кадафи източната част на Либия, крепост на радикалните ислямисти, се превърна в арена на десетки нападения срещу западни обекти. Най-кървавото от тях беше срещу американското консулство в Бенгази през септември 2012 г., когато посланикът и още трима американци бяха убити.
В столицата Триполи също бяха нападнати посолства, чуждестранни обекти и журналисти. Тази несигурност подхранва съмнения за изборите за Велико народно събрание, насрочени за 20 февруари.
В икономически план богатата на петрол страна може да изпадне в тежка финансова криза
след провала на властите да вдигнат блокадите на петролните терминали на източното крайбрежие, продължаващи от месеци и лишаващи страната от единствения й източник на постъпления в хазната.
По думите на професора по политология Ахмед Махмуд, стандартът на живот на населението не се е променил, а последните три години се прибавят към 42-те години диктатура на Муамар Кадафи.
Според него днешна Либия "е като инкубатор, произвеждащ нови Кадафита" - имайки предвид главатарите на паравоенните отряди, които колят и бесят в страната.
