"Военната победа е илюзия. Битката не може да бъде спечелена по този начин". Това са думите, които отправя към сирийското правителство Витали Наумкин, директор на Института за ориенталски изследвания към Руската академия на науките и съветник на руското правителство по въпроси за Близкия изток.
Желанието на режима на Асад е да доведе войната в Сирия до пълна победа и връщане на всички сирийски територии под контрола на Дамаск. Не, че правителството няма поводи да смята, че е победител – към днешна дата, проправителствените сили напредват по фронтовите линии. Русия, обаче, изпитва съмнения във военната победа на сирийския режим, макар да е основен негов партньор.
За Русия единственият възможен изход от войната в Сирия е политическият,
за Асад е възможна само и единствено военната победа. И тук започват различията не само между иранците и руснаците, които седят зад оцеляването на Асад, но и между сирийския президент и руското командване.
Близо две години и половина, откакто руската армия извърши интервенция в подкрепа на сирийското правителство, Владимир Путин усеща, че може да бъде блокиран в Сирия. Въпреки че три пъти Кремъл заявява, че мисията е изпълнена – т.е. войната в Сирия приключи и режимът в Дамаск е спасен – реално руските сили продължават да участват в сражения и да имат сериозно присъствие в Сирия. Не само това – през тези две години, в Сирия Русия успя да изпробва над 200 нови оръжия и прототипи.
Руски самолет с 32 души се разби в Сирия, няма оцелели
С интервенцията в Сирия, Путин превърна Русия в основен играч в Близкия изток,
измествайки Щатите, но в същото време Кремъл има все по-малко ходове, които да направи и донякъде това се дължи не на кой да е, а на самият режим в Дамаск.
САЩ готови да действат в Сирия, ако Асад не се махне от Източна Гута
Засега, очевидно, Путин няма намерение да изтегля основните сили, нито пък се вижда реална възможност за политическа промяна, без колапс на централното правителство в Сирия. Това удря както по американските интереси, които целят създаване на зона на влияние в Източна Сирия, така и на собствения престиж на Путин. Осъзнавайки това, Асад вече няколко пъти се възползва и възпира опитите на руските дипломати да намерят компромис със сирийската опозиция.
Кремъл все повече трябва да търпи обвинения, че носи главна вина за ужасяващите бомбардировки на сирийския режим. На 6 март ООН публикува доклад, който за първи път свързва руската армия с извършване на военно престъпление в Сирия. Става дума за въздушни удари над град Атареб през ноември миналата година, когато загиват 84 души, а над 150 бяха ранени.
За Путин се оказва, че колкото повече седи в Сирия, толкова повече може да има негативни последици за руската политика и влияние. Все по-честите новини, свързани с дейността на руски наемници още повече задълбочава присъствието на Русия, а в същото време една конференция от края на февруари в Москва, показа нагледно, че очевидно има разминавания между сирийското и руското правителство.
По време на среща в клуба за дискусии Валдай – един от най-престижните руски форуми за международни отношения – външният министър Сергей Лавров откри двудневен форум, чиято основна цел беше намирането на общи линии между враждуващите сирийски фракции. Сирийското правителство не показа никакъв интерес.
В реч по време на форума, един от главните съветници и ветерани в сирийската администрация, Бусайна Шаабан, заяви, че правителството скоро ще обяви пълна победа, а думите й бяха контрирани от споменатото вече изказване на Витали Наумкин. Според редица експерти в Русия, разделение по отношение на сирийската интервенция в състава на руското военно министерство, е една от причините за отварящата се пукнатина между Русия и Сирия.
Някои военни смятат, че поражението на "Ислямска държава" е пропусната възможност за Кремъл да излезе от войната в Сирия. За други, присъствието на Русия и задълбочаването на гражданската война е по-скоро предимство, от което може да се възползват.
Турция: Русия и Иран да озаптят сирийския режим в Източна Гута
На фона на създалото се напрежение между сирийската администрация и руското командване, се показват и различията с Иран и Турция
В името на общата стратегия, Москва и Техеран обединяват усилия, за да спасят от крах сирийският режим. Докато руснаците предоставят самолети, иранците изпращат над 60 000 бойци, които да подпомогнат на терен сирийската армия, която в крайна сметка стана зависима от своите спасители.
Но освен различни политически цели в Сирия, Москва и Техеран виждат по различен начин и потенциалното развитие на следвоенна Сирия. Въпреки че не са спрели военните действия, в международен план все повече с говори за реконструкция и редица компании се състезават за голямото парче от договорите за възстановяване. В Сирия има фосфатни мини, газови залежи и нефтени полета, а също и възможност за изграждане на нова електроснабдителна мрежа и трети мобилен оператор.
Иран се запази някои от важните проекти още в началото на 2017 г., макар договорите все още да не са задействани. От руска страна, вицепремиерът Дмитрий Рогозин оповести през декември миналата година, че руски компании ще получат достъп до петролния сектор.
Но иранците не смятат, че благата в Сирия са разпределени. Цитиран от агенция ISNA, висшият съветник на аятолах Хеменей, Рахим Сафави заяви, че тъй като Русия е получила нужното, Сирия ще може да изплати заемите си посредством сътрудничество с Иран в петролния, газовия и фосфатния сектор. По този начин Техеран дава да се разбере, че милиардите, които иранското правителство хвърля в Сирия всяка година (около 16 милиарда), ще имат възвръщаемост и никой, дори Русия, няма да промени това.
Въпреки острия тон, нито Русия, нито Иран ще участват в реконструкцията на Сирия, за която са нужни над 200 милиарда долара. Въпреки това, те предпочитат да действат с трети страни и посредници.
В този ред на мисли, арабски и западни страни вече проявиха интерес в инвестиции, също и Китай, който още преди войната изгради индустриален град в сирийската пустиня.
На фона на бизнес преговорите, Русия продължава да твърди, че има възможност за политически диалог, с което цели привличане на европейски партньори. Ето защо Кремъл организира няколко срещи в Сочи, опита да събере на една маса опозицията и правителството, и свика среща във „Валдай“ – важното е да изглежда сякаш процесът за помирение е сирийски, а не диктуван отвън. Тези усилия целят единство да се успокоят партньорите в САЩ и ЕС, че нещата изглеждат по-мирни и спокойни. Това, обаче, не отговоря на истината на терен. Сирийското правителство няма намерение да преговаря по никакъв начин.
Кремъл най-вероятно ще трябва да търси сделка с Вашингтон,
чиято кюрдско-арабска коалиция контролира 1/3 от Сирия, включително по-голямата част от петролните залежи. През това време, обаче, иранската политика има съвсем различни цели и те не включват САЩ като партньор, а напротив – конфронтацията между ирански и американски части е само въпрос на време.
Русия рискува да бъде въвлечена в много по-дълбок конфликт в Сирия. Фронтовите линии продължават да са активни и на политиците ще се наложи да взимат трудни решения зад кого ще застанат. В Северна Сирия, Турция – едновременно член на НАТО и партньор на Русия „под масата“ – воюва с кюрдите. В Източна Сирия сирийските проправителствени сили, подкрепени от руски и ирански наемници се сражават срещу подкрепени от САЩ сили. На юг, по границата с окупираните от Израел Голански възвишения и около границата с Ливан, все по-явно става напрежението между Иран и Израел.
Вероятно някои в администрацията както на Путин, така и на Тръмп, са смятали, че с приключването на темата за "Ислямска държава", политическото решение на конфликта в Сирия е станало по-възможно. Реалността, обаче е съвсем различна, още повече заради факта, че войната с "Ислямска държава" се разрази като следствие на предшестващия го по-тежък и сложен конфликт, а именно сирийската гражданска война.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
