Напрежението в Залива не трябва да се подценява – то може да има ефект в световен план

Н а американския държавен секретар – Рекс Тилерсън, се падна сложната роля да бъде медиатор между Катар и шест арабски държави, които на 5 юни сутринта обявиха скъсването на отношенията си с Доха.

Напрежение в Близкия Изток: изолираха Катар

Основната причина, изтъкната от държавите от Съвета за сътрудничество в Залива, е катарската подкрепа за радикални групи.

Саудитска Арабия, Бахрейн и Обединените арабски емирства от Съвета за сътрудничество, бяха подкрепени от Йемен, Египет, източното правителство на Либия в решението Катар да бъде изолиран икономически и политически.

Малко по-късно през деня, Малдивите също обявиха, че скъсват отношения с Катар.

Четири от страните блокираха излъчването на Ал Джазира (базирана в Катар) преди две седмици, а Бахрейн, Емирствата и Саудитска Арабия дадоха четиринадесет дни за катарските граждани да напуснат територията им. Катар, от своя страна, обяви, че се засяга катарският суверенитет и скъсването на отношенията е част от добре планирана кампания.

Какво представлява Съветът за сътрудничество в Залива?

Съветът за сътрудничество на арабските държави в Залива, познат още като Съвет за сътрудничество в Залива или GCC, е регионален политически и икономически съюз, създаден през 1981 година и съставен от всички арабски държави в Персийския залив, с изключение на Ирак. Членове на Съвета са Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Има дискусии за включване в Съвета на Йордания, Мароко и Йемен.

Въпреки че са част от един съюз, участниците в Съвета не са задължително с една и съща политика по различни въпроси. Така например, Катар, Саудитска Арабия и Емирствата имат разностранни позиции към воюващите на терен милиции в Сирия и Либия, а също и към двустранните отношения с Турция.

Най-общо Съветът за сътрудничество има единна позиция срещу влиянието на Иран и войната в Йемен, където всяка от страните има свои военни сили. Катар, обаче, засилва връзките си с Иран през последните години, а Емирствата - с Израел и САЩ.

Какви са причините за скъсването на отношенията между някои от арабските държави и Катар?

Реално, всяка от заявилите, че скъсват отношения с Катар държави, има свои причини за това. За Саудитска Арабия решението е взето, като резултат от онова, което Рияд вижда като нарушения на властите в Катар през последните години в техния опит за всяване на смут в правителството в Саудитска Арабия. Под това определение, Рияд има предвид подкрепата на Доха за радикални групи, враждебни на саудитската монархия. Според Саудитска Арабия, катарските официални лица подкрепят дейностите на ирански групи в провинция Катиф, където населението е предимно шиитско, а също и в Бахрейн, и Йемен.

За Обединените арабски емирства, скъсването на отношенията с Катар идва след отправяне на обвинения към Катар, че търси дестабилизация на региона, за да засили своето влияние с помощта на различни групи. ОАЕ дават 14 дни на катарските граждани да напуснат територията на Емирствата.

За Бахрейн, решението идва със същите доводи, като на останалите държави от Залива, скъсали отношения с Катар. Според властите в Манама, Доха опитва да дестабилизира Бахрейн с подпомагане на шиитски групи. Бахрейн е свидетел на про-демократични протести от 2011 насам, които са вече ежедневие, а властите често използват халосни патрони и сълзотворен газ, за да спрат демонстрантите. Управляващата фамилия често обвинява Иран и неговите съюзници за вмешателство във вътрешните дела на държавата.

Египет също скъсва отношения с Катар, като това се очакваше предвид близостта със Саудитска Арабия и враждебността с Мюсюлмански братя, финансирани открито от Катар.

Позицията на Йемен също е очаквана. Според правителството на страната, Катар подпомага бунтовниците хути, с които армията се сражава вече три години.

Какви мерки се предприемат срещу Катар?

Саудитска Арабия затвори границите си, въздушното си пространство и бреговете си с Катар. Емирствата, Бахрейн и Египет затварят своето въздушно пространство и брегове за Катар. Също така, арабската коалиция заяви, че прекратява участието на Катар във военните операции в Йемен. Този акт е символичен, тъй като Доха разполага само с десетина войници в състава на коалицията.

#Qatar is blocked. Only flights out will have to be through Iran, Iraq, Jordan into Mideast. Or Iran, Turkey into EU. pic.twitter.com/KFPwAVYNwg

— Joyce Karam (@Joyce_Karam) June 5, 2017

Емирствата и останалите държави, скъсали отношения с Катар, заявяват, че катарските граждани на тяхна територия трябва да напуснат в рамките на две седмици. Също така, забранен е достъпът на катарци при какъвто и да е повод.

Няколко авиолинии заявиха, че спират полетите си от и за Катар, в това число гигантите „Итихад“ и „Емирейтс“. Египет заяви, че негови банки ще спрат разплащането и сделките с катарски фирми и граждани.

Какви може да бъдат последиците?

Със сигурност тази нова вътрешна криза в Залива, може да има и външни последици. Ескалацията между отделните държави се посрещна с тревога сред международните им партньори, в това число САЩ и Русия.

Напрежението между Саудитска Арабия, Емирствата и Катар, може да има влияние върху различните милиции, сражаващи се в либийската и сирийската гражданска война. Все още се очаква отговорът на Иран, чието име беше замесено в скандала по линията, че Катар се сближава с Техеран.

Блокадата може да има ефект върху икономиката и вътрешната ситуация в Катар. Хранителните продукти в държавата влизат предимно през сухопътната й граница със Саудитска Арабия, която в момента е затворена напълно.

Photos of long lines, empty shelves at Carrefour grocery stores in #Qatar following crisis. Qatar gets 40% of food supply by road via Saudi pic.twitter.com/rkC6IPydS1

— Joyce Karam (@Joyce_Karam) June 5, 2017

Също така, вероятно е да има проблем с природния газ на световно ниво, ако бъде затруднена дистрибуцията й по море, тъй като Емирствата, Саудитска Арабия и Бахрейн затвориха водите си за катарски кораби. Това оставя малка възможност за маневриране в Залива покрай брега на Оман, който е неутрален към този момент и Иран, чието въздушно пространство поема в момента основният трафик на катарските авиолинии.

Беше ли очакван този разрив?

Със сигурност. За наблюдателите беше ясно, че това ще се случи скоро, предвид това, че години наред тлее напрежение между държавите в Съвета за сътрудничество в Залива.

Сегашната ескалация идва след няколко събития. На първо място, миналият месец катарската информационна агенция публикува коментари от емира на страната, които подкрепят Иран и наричат Хамас легитимен представител на палестинците. Хамас е подкрепян от Иран и има тесни връзки с Катар, като дори някои от лидерите на движението живеят в Доха.

Хамас вече не иска унищожението на Израел

Катар заяви, че тези съобщения са продукт на хакерска атака, но Саудитска Арабия, Емирствата, Бахрейн и Египет блокираха сайтовете на няколко подкрепяни от Катар медии, в това число Ал Джазира. За Египет въпросът с отношенията с Хамас е важен заради общата граница с Ивицата Газа, контролирана в момента от ислямисткото движение.

На второ място, посещението на Доналд Тръмп в Саудитска Арабия и неговото обръщение към мюсюлманските и арабски лидери на срещата в Рияд, даде „зелена светлина“ на саудитското кралство да вземе по-решителни мерки срещу влиянието на Иран и неговите съюзници. Саудитците отдавна подозират Катар в сближаване с Иран с цел увеличаване на регионалната сфера на влияние. САЩ от своя страна, заявиха преди няколко седмици, че възнамерява да премести намиращите се в Катар американски военноморски сили към „друга страна от Залива“, без да съобщава коя точно.

Тръмп пак захапа иранците, те му припомниха 11/9

Сделки за милиарди между САЩ и Саудитска Арабия

Влиянието на Катар върху ислямистки фракции беше очевидно през последните години. Наистина, за Доха милициите и политическите движения – дори тези, свързани с Ал Кайда – са инструмент за увеличаване на влияние. Знае се, че в Катар намират убежище лидери на Хамас и Мюсюлмански братя, а талибаните дори имат официално представителство.

От друга страна, Емирствата и Саудитска Арабия увеличиха сътрудничеството си с Израел и САЩ срещу Иран и неговите съюзници. За това говорят и изтеклите документи и мейли от акаунта на посланика на Емирствата в САЩ, които ясно посочват, че Абу Даби има засилени отношения с Израел.

Прави впечатление, че Оман продължава да седи неутрален. Султан Кабус не присъства на срещата с Тръмп в Рияд, нито поиска среща с американския президент. Оман също така стои настрани от войната в Йемен и оставя отворени връзките си с Иран. Същото е положението и с Кувейт, който през последните месеци служи като медиатор между Саудитска Арабия и Иран.

Руслан Трад е журналист и анализатор на свободна практика, съосновател на журнала за военни конфликти De Re Militari