Това е истинско предизвикателство в тази крайно патриархална страна. Мир и сигурност, свобода на печата, защита на суверенитета - това са предизборните обещания на Фрозан Фана, изложени миналата седмица по време на митинг в Кабул.
Те почти не се различават от лозунгите на нейните 42-ма конкуренти от мъжки пол.
Фана обаче е кандидат за най-високопоставения пост на една страна, в която жените рядко заемат ръководни постове, почти никога не се развеждат, нямат право да избират съпрузите си и често стават жертви на изнасилвания.
В Афганистан малцина са и жените, които знаят да четат. Фрозан Фана иска да продължи делото на съпруга си Абдул Рехман първия министър на авиацията от времето след управлението на талибаните, убит през 2002 г.
"Най-добрият начин да отмъстиш за един мъченик е да продължиш да отстояваш неговите идеи", казва 40-годишната лекарка, облечена в дълга роба и черна забрадка.
Убийството на съпруга й беше представено като резултат от спонтанния гняв на поклонници, които били недоволни, че не могат да отидат в Мека. Версията за саморазправа заради политическо съперничество също не е отхвърлена.
"Конституцията постановява, че всеки афганистанец може да бъде кандидат за президент, независимо дали е мъж или жена", припомня Фрозан Фана, като признава, че жените, които се посвещават на обществени дейности, са изложени на по-големи опасности.
Общинска съветничка и полицейска началничка бяха убити в Афганистан през последните няколко месеца в нападения, приписвани на талибаните.
Същият ентусиазъм се наблюдава и при депутатката Шахла Ата
"Народът имаше възможността да види какво могат мъжете, които нищо не успяха да направят. Защо да не провери сега какво могат жените", пали се тя.
В нейния кабинет предизборен плакат от парламентарните избори през 2005 г. показва бившия президент Мохамад Дауд Хан, убит в резиденцията си заедно със своето семейство по време на преврата на просъветските комунисти през април 1978 г.
"Искам да доведа до край недовършения проект на Мохамад Дауд Хан, този прогресист, който защитаваше правата на жените", казва Шахла Ата.
За да сложи край на бунта на талибаните, тази кандидат-президентка проповядва наивно диалог или разработването на политики и стратегии за сломяването на талибаните. Въпреки наивността Шахла Ата не губи доверие в себе си. Тя ще натежи в преразпределянето на гласовете на президентските избори. Знам какво мога да направя, аз съм силна, заканва се тя.
Първата афганистанка, която се бори за президентския пост на изборите през 2004 г. - лекарката и бившата министърка Масуда Джалал, спечели тогава едва 1,1% от гласовете на избирателите.
За депутатката Шукрия Баракзай самият факт жена да участва в изборите за президент си е голям напредък след подтисничеството над жените по време на режима на талибаните в периода 1996 - 2001 г.
"Преди осем години жените не можеха да работят или да напускат сами домовете си. Ние бяхме граждани втора ръка, общността нехаеше за нас", припомня Баракзай.
"И въпреки че сега жените продължават да бъдат жертви на насилие, да бъдат обезобразявани с киселина, да бъдат политически дискриминирани, то днес те вече вършат нещо, водят кампании, човек може да види портретите им", радва се тя.
Депутатката признава, че е необходимо време на афганистанците да приемат жена за президент на страната, но е уверена, че и това ще стане и то до такава степен, че дори смята да се кандидатира за поста на изборите през 2014 г.
Нейната колежка, депутатката Сафия Сидики не гледа толкова позитивно на нещата. "Не вярвам, че кандидатките имат шансовете да спечелят. Те искат само да станат известни в национален и международен план".
Въпреки че 25 на сто от местата в парламента на Афганистан са запазени за жени, в правителството има само една жена и това е министърът по въпросите на жените Хосн Бано Чазанфар.
"Когато имаме само една жена за министър, как да си мечтаем, че жена може да оглави тази страна", песимистична е Сафия Сидики.
Източник: БТА
Последвайте ни
