З латен пръстен, колан за масаж, геймпад – предметите, оставени след бягството на джихадистите на „Ислямска държава“ (ИД, преди „Ислямска държава в Ирак и Леванта“, ИДИЛ), приличат на списък с подаръци за Коледа. Те обаче се оказват смъртоносен капан за онези, които ги намират, пише Франс прес.
Дълго, след като са се изтеглили,
джихадистите продължават да сеят смърт, залагайки експлозиви в къщи и по улиците
в териториите, които се е наложило да напуснат под натиска на кюрдските сили – пешмерга, в северозападната част на Ирак.
„Тези хора имат развито въображение като дявола“, обяснява Маруан Сидо Хисн, сапьор от Сиуни, град в областта Синджар, отвоювана от „Ислямска държава“ в края на декември. „Намерихме колан за масажи, който са напълнили с малко количество експлозиви, скрити съвършено, и готов да се взриви още щом някой го включи“, разказва още той.
Другаде изоставен телевизор е бил натъпкан с експлозиви, настроени да гръмнат на секундата, когато някой активира геймпада на плейстейшъна.
В съседна сграда небрежно забравен на пода златен пръстен също е капан – който го вдигне, активира детонатор със заложена наблизо бомба. Някои къщи са минирани от пода до тавана, а кабели свързват експлозиви с бравата на вратата.
„Общо имаме списък с 24 различни видове бомби, които са използвани тук“, обяснява Даруиш Муса Али, друг експерт по локализиране и обезвреждане на мини. Подобно на колегата си, той е член на кюрдските сили за сигурност.
Двамата са единствените сапьори за цялата северна част на планината Синджар,
60-километров хребет по протежение на границата със Сирия. Районът бе отвоюван от джихадистите преди близо месец, но войниците още са заети заради големия брой цивилни, решени да се върнат у дома, преди мястото да бъде напълно обезопасено.
„През първите дни при експлозии загинаха осем души“, оплаква се Хисн.
„За 24 часа намерихме повече от пет експлозива, голяма част от които ръчно производство“, уточнява Али.
Двамата мъже са били обучени от американски войници преди изтеглянето им от Ирак през 2011 г., но разчитат на ограничено оборудване, за да доведат до успешен край опасната си мисия.
„Нямаме нито специална защитна екипировка, нито роботи, нито уреди за заглушаване на комуникациите – разполагаме само с очите си, опита и едни пинсети“, обяснват те.
Всичко се побира в синя хладилна чанта – пакет детонатори, инструмент за рязане и изолирбанд.
Събраното от тях се пази във влажна стая, която дели обща стена с бакалия, едва защитена от желязна преграда, на която е написано с жълта боя: „Опасност“.
„Обширни територии, отвоювани от „Ислямска държава“, все още не са разчистени от експлозиви, а за самоделни устройства още не сме получили необходимото оборудване“, казва Ако Азиз, директор на Иракската кюрдска сапьорска агенция.
Самият той е загубил четирима мъже през октомври в област Зумар, недалеч от Синджар. Тъй като опасността от екплозии на самоделни взривни устройства е голяма не само за кюрдските бойци, но и за цивилни, агенцията започва кампания, с която да ги насърчи да внимават, когато намерят подозрителни предмети.
