Най-много места в законодателния орган на страната (107 от общо 395) извоюва Партията за справедливост и развитие (ПСР), смятана за умерено ислямистка.
До момента ислямистите разполагаха едва с 46 депутатски кресла, тъй че с право могат да сметнат тази кампания за свой актив.
Национално-консервативната партия "Истиклал" (Независимост) на досегашния министър-председател Абас ел Фаси е на второ място с 60 депутатски места. Следват Националното обединение на независимите (52 мандата), Партията за автентичност и модерност (47 места), Социалистическият съюз на народните сили (39), "Народно движение" (32), "Конституционен съюз" (23), Партията на прогреса и социализма (18) и Работническата партия (4).
По едно-две места получават още десетина партии.
Избирателната активност бе малко над 45 на сто
и това донякъде разваля впечатлението от народното волеизявление. Слабото участие до голяма степен се дължеше на факта, че много партии (както леви, така и ислямски) се отказаха да участват в гласуването.
Тъй че все още има свободно място за появата на големи маси от недоволни. При всяко положение умерените ислямисти от ПСР вече се чувстват победители.
Нейният лидер Абдулила Бенкиран заяви, че е готов да сформира коалиционно правителство - естествено, начело със себе си или някой от своите съратници. Той изрази готовност за сътрудничество с днешната управляваща партия "Истиклал", Социалистическия съюз на народните сили и Партията на прогреса и социализма.
Естествено мнозина извън пределите на Мароко се запитаха как ще се градят занапред отношенията на страната със САЩ и Европейския съюз.
През последните десетилетия кралството бе едва ли не най-верният съюзник на Запада в Северна Африка.
Споменатият Бенкиран отправяше сигнали, че Мароко трябва да отделя повече внимание на връзките с мюсюлманските и африканските страни. Но май не се стреми да избегне и сътрудничество със Запада.
"Отношенията на Мароко с Европа и САЩ почиват на философски и исторически основи.
Осъзнаваме, че Мароко е традиционен съюзник на ЕС и САЩ, и нямаме намерение да предложим нещо различно.
Днес предлагаме да вървим заедно по пътя на демокрацията към по-балансирани отношения. Западът няма причина да се бои от ПСР. Ще развиваме отношения със Запада", подчерта Бенкиран.
Западът сякаш прие спокойно резултата от гласуването в Мароко.
"САЩ са готови да работят с новия парламент и народа на Мароко за укрепване на правовата държава и повишаване на равнището на човешките права, за насърчаване на прозрачно и отговорно управление и в работата по установяване на трайни демократични реформи", каза държавният секретар Хилари Клинтън.
Евросъюзът също нямаше особени възражения.
"Глобални трусове в Мароко не се очакват, дори в дългосрочна перспектива - заяви Евгений Сатановски, президент на Института за страните от Близкия изток. - Мохамед Шести е изградил стабилни връзки и със Запада, и с Турция, и с държавите от Персийския залив.
От всички тях получава твърде големи инвестиции за своята икономика и те нямат интерес от смяна на властта в страната му. Колкото до радикалните ислямисти, те естествено си действат - периодично извършват терористични атентати, за да докажат, че ги има.
В Мароко обаче шансовете на "Ал Каида в ислямския Магреб" са най-малки в сравнение с всякъде другаде в региона. Включително поради мощните силови структури на страната."
"Мароко е страна, принципно различна от държави като Египет или Сирия - отбеляза Владимир Исаев, главен научен сътрудник от Центъра за арабски изследвания в Института по ориенталистика към Руската академия на науките. - Това не е република, а монархия, в която кралят контролира всичко.
И в случая монархът не е декоративна фигура, един вид мебел, както е в Англия или Швеция.
Става дума за един от двамата монарси - потомци на пророка Мохамед. Той има неоспорим авторитет и държи в ръцете си реалната власт. Затова няма голямо значение кой е спечелил изборите - комунисти, фашисти или ислямисти. Кралят може да ги притисне всеки момент."
Сегашните избори до голяма степен бяха реакция на "арабската пролет", чието ехо отекна и в Мароко.
Под влияние на събитията в Тунис и Египет мароканците също излязоха на улицата и настояха за коренни преобразования.
За разлика от други арабски страни, наистина не се стигна до масови кръвопролития. Крал Мохамед Шести реши да прокара конституционна реформа, която ограничава правата му и разширява пълномощията на премиера.
И народът одобри тези промени с референдум на 1 юли.
Източник: БТА
Последвайте ни
