Египетската армия пое вчера отново ролята си на герой в новото действие на египетската политическа драма - инициатива, приветствана от протестиращите като решителен удар срещу непопулярния президент само две и половина години след като военните свалиха от власт неговия предшественик, коментира агенция Ройтерс.
На площад "Тахрир" в Кайро сцените на празнуващото множество напомниха нощта, в която Хосни Мубарак през 2011 г. беше принуден да се оттегли от власт.
Сега стотици хиляди хора ликуваха заради
стъпката на армията, която според тях предвещава началото на края
на управлението на президента Мохамед Морси.
Фойерверки лумнаха над площада, който беше сцена на историческия бунт от 2011 г. Ликуващи протестиращи развяваха знамена, надуваха рогове, биеха барабани и танцуваха от радост заради това, което до голяма степенен беше възприето като ултиматум, даден от армията на ислямисткия държавен глава.
През 2011 г., както и сега, протестиращите похвалиха армията, че е отговорила на волята на народа, без да обръщат внимание на по-малобройните ислямистки митинги из други части на града в подкрепа на президента, избран на свободни избори миналата година.
На "Тахрир" никой не говореше за напрежението, което постави генералите във фокуса на гнева на протестиращите през 17-те месеца на военно управление, белязани с кризи.
Вместо това се долавяше облекчение, че Морси е на път да си отиде от властта - както хората смятат, че ще стане - благодарение на инициативата на армията, която не посочи каква ще бъде неговата съдба.
"Армията и народът са на една страна", скандираха демонстрантите - рефрен, който се чуваше и в нощта, когато Мубарак беше свален от власт - докато пет военни хеликоптера, развяващи египетското знаме, обикаляха над центъра на Кайро.
Подтикната от масовите протести срещу Морси, армията възприе драматичен стил вчера, като
даде на президента и на опонентите му 48 часа, за да вдигнат блокадата,
обхванала първата година от мандата на Морси.
Както подчертаха военните, резултатът от неспособността на Морси да откликне на исканията на народа, ще бъде, че армията ще представи и приложи своя пътна карта за страната.
Много анализатори се съмняват, че армията иска да се върне отново в ролята на изпълнителен орган на властта. Според дипломати 17-месечното временно управление на армията, изпъстрено от икономически и политически кризи беше достатъчно за генералите.
В изявлението си в понеделник армията повтори ангажимента си към зараждащата се демокрация в страната. Според 50-годишния държавен служител Акрам Махмуд едната година на власт на Морси превърна армията в привлекателен вариант.
"Предпочитам армията. Искам армията да вземе властта. Няма нищо по-велико от нашите въоръжени сили", казва държавният служител, размахвайки египетското знаме и проклинайки се, че е гласувал за Морси.
Той казва, че е дал гласа си за политика от "Мюсюлмански братя", защото е смятал, че това е човекът, който "познава Бог". Година по-късно той е стигнал до извода, че това е човекът, който "злоупотребява с религията".
Думите на Акрам Махмуд са отражение на оплакванията на египтяните, недоволстващи срещу икономическата криза в страната, както и срещу хватката около властта на "Мюсюлманските братя", заради която Морси трябва да си отиде.
Участниците в ислямистките митинги в подкрепа на Морси смятат, че
протестиращите, които искат той да подаде оставка, вредят на демокрацията
Ако армията е смятана за герой от опонентите на Морси, то ислямистите, събрали се на митинг пред джамия в северната част на Кайро, се чувстват по друг начин.
Изявлението на армията е безочлива намеса в президентските дела, казва Мохамед Сабри, ислямист, който присъства на митинга, на който до късно през нощта ислямистки лидери правеха изявления.
Но за опозиционните политически партии, които се опитваха да се обединят, откакто Мубарак беше свален от власт, и които изгубиха поредица от избори, спечелени от Мюсюлмански братя, намесата на армията е добре дошъл, макар и несъвършен, начин за напредък.
"Армията има силната подкрепа на обществото. Армията ще бъде много разумна", казва Мохамед Абулгар, лидер на Египетската социалдемократическа партия.
Ние сме оптимисти, но не и пълни оптимисти, допълва той.
Египетското правосъдие
нареди днес връщането на длъжност на главния прокурор,
който беше уволнен от президента Мохамед Морси, предадоха световните агенции.
По този начин правосъдието нанесе удар на ислямисткия държавен глава в разгара на протестите срещу него. Решението беше взето от Апелативния съд на Египет и според него на поста главен прокурор се връща Абдел Мегид Махмуд.
Съдът посочва, че решението за връщането на най-висшия прокурор е окончателно.
Махмуд беше назначен на поста по времето на Хосни Мубарак. Той беше обвинен от египетските военни, стоящи в основата на свалянето от власт на Мубарак през 2011 г., че именно заради него прокуратурата не е могла да събере достатъчно доказателства срещу бившите представители на режима.
Главният прокурор беше уволнен през ноември с президентски указ. На негово място беше назначен Талаат Абдала. Смята се обаче, че той е благосклонно настроен към "Мюсюлманските братя".
Египет е изправен пред нов голям скок в неизвестното, пише британският в. "Файненшъл таймс" по повод последните събития в Египет. Милионите египтяни, наводнили площадите в страната в неделя, извършват втора революция, чийто успех ще резонира в арабския свят, както и първата, само че този път тя нанася тежък удар на политическия ислям.
Ако армията възнамерява да изтласка президента Мохамед Морси, принудителното отстраняване на избран президент, дори след масови прояви на народна подкрепа, би било провал за шансовете на Египет да изгради демократичен ред и създава опасност от радикализране на ислямистите.
Представители на движение "Мюсюлмански братя", към което принадлежи Морси,
настояват върху едно: че Морси е законния президент
Те казват, че ако той бъде свален след година на поста, нищо няма да им попречи да се опитат да направят същото със следващия лидер, щом установят, че не се справя.
Египет достигна до точка на такова разединение, че е необходим посредник, но ако това означава връщане на военното управление, онези, които посрещат днес идеята с одобрение, може да бъдат горчиво разочаровани, предупреждава вестникът.
Исканията на революцията от 2011 г. не бяха изпълнени, но отговорите не са у армията, отбелязва в. "Индипендънт". Старият аргумент за свободни избори е прост: ако ислямистите получат възможност да спечелят избори, нека видим дали могат да управляват една страна.
Това винаги е бил лозунгът на хората, които са против подкрепяните от Запада диктатури и военни клики в арабския свят. Противопоставянето е не толкова "джамията срещу държавата", колкото между ислямизма и действителността.
За съжаление египетското правителство пропиля времето си да налага конституция в духа на "Мюсюлмански братя", допусна министрите да извършат собствени миниреволюции и прокара закони, които закриват правозащитни и чуждестранни неправителствени организации.
Спечелените от Морси 51% от гласовете не бяха достатъчни да го превърнат в президент на всички египтяни, посочва всекидневникът.
Исканията на революцията от 2011 г.
за хляб, свобода, справедливост и достойнство останаха без отговор.
Може ли армията да удовлетвори тези призиви в по-голяма степен от Морси просто като нарича демонстрациите "славни"?
Политиците са мошеници, но генералите могат да бъдат убийци, допълва "Индипендънт". Повече от две години след като египтяните свалиха авторитарния си, подкрепян от военните лидер и по-късно издигнаха първия си демократично избран президент Мохамед Морси, страната е изправена пред риск от по-насилствена промяна - от страна на военните.
Това е опасен момент, без гаранции, че нов преход би бил по-успешен от предишния, посочва в редакционна статия в. "Ню Йорк таймс". Военните са играли важна роля в египетската политика в течение на десетилетия, но преди 10 месеца се оттеглиха под натиска на Морси.
Въпреки че много опозиционни групи аплодират сега желанието на военните отново да се намесят в политиката, това би било голямо поражение за египетската демокрация.
То, на практика, би дало на военните благоприятна възможност да се включват при всяка политическа криза, каквито със сигурност ще има още, ако Египет иска да върви към истинска демокрация. Никой не печели, ако Египет остане икономически фалирала държава във война със себе си, отбелязва вестникът.
Журналистка от Холандия е била изнасилена по време на протестите на площад "Тахрир" в Кайро. Посолството на Кралство Нидерландия потвърди инцидента. Според предварителните доклади жената е била нападната от петима мъже, които са участвали в масовите протести. Тя е откарана в болница. Състоянието й е тежко.
Правоохранителните органи разследват престъплението. "Предприели сме всички необходими мерки, за да хванем нападателите", заяви представител на президента.
