Зад последния конфликт между САЩ и Израел по повод еврейския план за строителство в Източен Ерусалим се крие по-дълбокият, истински проблем - днес ключовите играчи в израелско-палестинското уравнение са петима, коментира в."Ню Йорк таймс".
Двама от тях - палестинският премиер Салам Фаяд и алиансът на Иран, Хамас и Хизбула - имат ясни стратегии.
Според изданието Фаяд е най-интересната нова сила на арабската политическа сцена.
Бившият икономист преследва напълно противоположна стратегия от Ясер Арафат, който разчиташе на комбинация от насилие и политика.
Планът на покойния лидер бе първо да спечели международно признание за палестинската държава и след това да изгради институциите.
Фаяд призовава за обратното - за мирна борба,
за изграждане на некорумпирани, прозрачни институции с ефективна полиция и полувоенни отряди, след което до 2011 г. на Западния бряг да бъде провъзгласена палестинска държава.
Стратегията на Фаяд и на неговия шеф - президента Махмуд Абас, набира сила и е в "директен сблъсък с оста Иран, Хизбула, Хамас", смята израелски експерт, цитиран от "Ню Йорк таймс".
Нещо повече днес "фаядизмът", който иска да замени израелската окупация на Западния бряг с независима палестинска държава, е най-голямата заплаха за иранската стратегия.
Затова според вестника най-разумният вариант е останалите три сили - израелският премиер Бенямин Нетаняху, американският президент Барак Обама и арабските лидери - да подкрепят Фаяд.
Откакто окупираха Западния бряг и палестинското му население през 1967 г. обаче, израелците са изправени пред дилемата дали искат
еврейска държава или демократична държава
Въпреки това правителството на Нетаняху - невъзможна комбинация от умерената Партия на труда и твърдолинейните, религиозни и националистически идеолози - смятат, че Израел не трябва да избира между двете.
Обама знае, че евреите - както тези в Израел, така и в САЩ - вече не говорят в един глас и това му дава достатъчно възможности да оказва натиск върху Нетаняху.
Острата реакция на президента обаче игнорира факта, че администрацията му няма реална стратегия за мир, коментира още "Ню Йорк таймс".
Най-сериозната криза в отношенията между САЩ и Израел не настъпи по вина на президента Обама, който вече отстъпи достатъчно от първоначалното си искане за пълно замразяване на колонизацията, смята лондонският в. "Гардиън".
Администрацията на Обама вече подкрепи ответното предложение на израелския премиер, което налага 10-месечен мораториум над строителството, но ще позволи изграждането на 3000 жилища.
Коалицията на Нетаняху отиде прекалено далеч
дори по стандартите на един отстъпчив американски президент, а според изданието Обама не е такъв.
Той даде публичен израз на гнева си и вече настоява Израел да анулира плана за строителство в "Рамат Шломо", да направи "значителен жест" към палестинците и да обяви, че статутът на Ерусалим е предмет на преговори, се припомня в материала.
Сега Израел - не само неговият премиер - трябва да бъде изправен пред ясен избор: или да продължи да поглъща парчета палестинска земя и да заплашва бъдещите граници на палестинската държава, или да спре дотук.
Това изисква колективно решение в еврейската държава и вероятно нови избори.
Само дори намекът за резервните части, които САЩ доставят на израелските военно-въздушни сили или за чуждестранната помощ от 2,4 млрд. долара годишно, дават на американския лидер достатъчно сила, за да даде на израелците да разберат, смята вестникът.
Ако влезе в сериозна битка с Израел, Барак Обама ще поеме вътрешни и външнополитически рискове, които обаче могат да се окажат печеливши за администрацията - президентът
може да затвърди репутацията си на миротворец в Близкия изток,
като покаже и на двете страни, че е решен да ги придвижи към споразумение, отбелязва "Ню Йорк таймс" в друга статия.
Рисковете у дома се появиха още вчера, когато десетки конгресмени, много от които демократи, умоляваха американския лидер да изглади отношенията с израелското правителство, отбелязва изданието.
Скандалът около израелския план за строителство несъмнено е сериозен, но той напомня старата поговорка, че "дума дупка не прави" коментира в."Индипендънт".
Думите заваляха неумолимо откакто Израел, по грешка или целенасочено, нанесе удар срещу "мирния процес". Въпреки това няма признаци, че администрацията на Обама, колкото и искрен да е гневът й, ще вземе конкретни наказателни мерки срещу своя съюзник.
По тази причина приказките, че това е най-сериозната криза в отношенията между САЩ и Израел, откакто Хенри Кисинджър поиска частично изтегляне на израелските сили от Синай през 1975 г., изглеждат преувеличени, отбелязва изданието.
Голямата промяна в отношенията е, че САЩ, както отбеляза вчера генерал Дейвид Петреъс, имат достатъчно главоболия - в Афганистан, Ирак, Китай и Мексико - и
не искат повече проблематични съюзници,
отбелязва и британският в. "Таймс". Изданието пита: Какво обаче ще стане, ако Нетаняху откаже да преразгледа плана, както почти направи в понеделник? Дали тогава Обама ще спре парите, ще извика посланиците си у дома и ще се въздържи при гласуването на осъдителните резолюции на ООН срещу Израел?
Американската администрация има право да се гневи, но тя не трябва да забравя стратегическото значение на Израел.
Ядрените амбиции на Иран и подкрепата на Сирия за Хизбула и Хамас са заплаха за мира и стабилността в региона и като бариера пред нея Израел е труден съюзник, но на него може да се разчита, отбелязва "Таймс".
Източник: БТА
Последвайте ни
