Твърди се, че протестите този месец в Египет са били най-многобройните в историята. Но наистина ли множеството е било толкова голямо, колкото се съобщава и как изобщо можем да измерим това, пита Би Би Си.
Според някои данни протестиращите срещу Мохамед Морси, сваления впоследствие президент ислямист, са били 30 млн. души.
Струва ми се, че това е много преувеличено, коментира Уайър Дейвис, кореспондент за Близкия изток. По думите му протестите са били наистина големи, но не по-многобройни от тези преди две години.
30-40 млн. души са половината от египетското население - невъзможно е да са били толкова хора на протеста, като се има предвид и колко много са младежите в страната, тук математиката нещо куца, казва той.Би Би Си припомня, че 20% от 80-милионното население на Египет всъщност са деца под 10 години.
Човек винаги трябва да приема
числата за протестите с голяма доза недоверие,
коментира математичката Хана Фрай от "Юнивърсити колидж" в Лондон.
Да вземем например протеста "Спрете войната" в Лондон през февруари 2007 г. - полицията твърдеше, че в него участие са взели 10 хил. души, а организаторите говореха за 60 хил., припомня тя.
Винаги е трудно да се прецени колко голямо е множеството, дори и да не става дума за политически протести, казва проф. Пол Ийп от Хонконгския университет.
Неговият пример е сватбата на принц Уилям и Кейт Мидълтън. Тя е била приветствана от огромно множество по улиците, а числата варират между 500 хил. души и 1 млн.
Церемонията по встъпване в длъжност на американския президент Барак Обама също е привлякла голямо внимание, но неясно колко точно - според някои оценки тълпата, която е наблюдавала събитието на живо, е била едномилионна, според друго - почти двумилионна.
Има няколко метода за преброяване на хора в тълпа, но
нито един от тях не е съвършен,
коментира Би Би Си.
Сравнително прост начин е тълпата да се снима от сателит и върху изображението да се наложи мрежа, след което да се види каква е гъстотата на хората във всякои квадратче и да се умножи по броя на квадратчетата.
Трудности тук поставя фактът, че невинаги границите на тълпата са съвсем ясни, а и хората не са равномерно разпределени в нея, така че оценката не може да е точна, а само приблизителна, казва професор Ийп.
Друг начин е да се провеждат социологически изследвания, след като протестът е приключил, но тогава пък не може да се гарантира, че запитаните няма да излъжат в отговора си.
Друг начин е - когато става дума за шествие - физически да се броят преминаващите в определена точка на маршрута. Така обаче няма да могат да се обхванат онези, които са се присъединили или са си тръгнали след това преброяване, а също и онези, които са минали повече от веднъж през пункта, така че бройката отново няма да се окаже точна.През последните десетина година проф. Ийп е провеждал измервания на протестите в Хонконг на 1 юли - датата, когато градът преминава от британско в китайско владение.
Неговият предпочитан метод е двойно физическо преброяване:
постановката от горния пример се допълва с повторно преброяване в друга точка по маршрута, като минаващите покрай нея са питани дали са минали и през първата.
Проф. Ийп също признава, че разминаванията за числеността на която и да е тълпа е често срещано явление.
По думите му тази година на юлския протест в Хонконг полицията е твърдяла, че участие са взели около 66 хил., души, а организаторите - около 420 хил. По неговите изчисления обаче хората едва ли са били над 100 хил.
Изнасянето на данните за броя на протестиращите вече е много повече въпрос на пиар, отколкото стремеж да се посочи истинската бройка, казва професорът.
