Президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев е твърдо решен да замени кирилицата с латиница. В годишната си реч пред парламента, през декември 2012 г., той определи писмената реформа за приоритетен въпрос. Тя всъщност трябваше да бъде извършена през 2025 г., но сега се изтегля с 10 години по-рано.
Това ще бъде четвъртата писмена реформа в страната за последните 100 години, съобщи "Дойче веле".
Причината е, че през 2017 г. Казахстан ще бъде домакин на световното изложение "Експо" и страната желае да се покаже като модерен член на световната общност.
До Октомврийската революция през 1917 година в Казахстан се използва арабската азбука. По онова време всъщност едва 10% от населението са пишели на нея, тъй като останалите са били неграмотни.
Имайки предвид факта, че в арабската писменост за всяка буква съществуват три различни графични знака - в зависимост от това дали тя е в началото, в средата или в края на думата - лингвистите преценили още тогава, че арабската азбука ще задълбочи още повече проблема с неграмотността на населението.
Очевидно и Кемал Ататюрк е мислел по същия начин, след като с писмената реформа от 1928 г. той въвежда в Турция латинската азбука. Тогава казахите, които са част от тюркското езиково семейство, използват турската писмена реформа, за да въведат година по-късно свой вариант на латинската азбука.
Навремето за това много силно настояват интелектуалните кръгове в страната с аргумента, че всички тюркски народи имат обща идентичност, т.е. нуждаят се и от обща писменост.
Изглежда същите аргументи по-късно използва Сталин, който е бил обсебен от идеята да претопи всички народи в състава на Съветския съюз до един единствен етнос. Част от този план е налагането на кирилицата във всички съветски републики с изключение на Грузия и Армения, на които Сталин позволява да запазят използваното там клинообразно писмо.
Изключение се прави и за балтийските републики, които запазват латинската азбука. Молдовците обаче нямат късмет и след реформата започват да пишат на румънски с кирилица.
Кирилицата е създадена специално за богатите на съгласни звукове славянски езици. Затова тя не се оказва много подходяща за романските и тюркски езици, чиито думи са богати на гласни звукове.
Тюркските народи в бившия Съветски съюз се опитват да решат този проблем като добавят към кирилицата няколко нови писмени знака. Това обаче води до нежелана промяна на някои сродни съгласни, тъй като в кирилицата думите се изписват така, както се изговарят. Това създава огромни проблеми най-вече на казахите.
Предстоящата писмена реформа в Казахстан не се подкрепя еднозначно от всички в страната. Противниците на реформата предупреждават, че връщането на латиницата може да доведе до появата на нов масов феномен в страната - нео-аналфабетизъм (неграмотност), който познаваме от Узбекистан.
Там много от по-обикновените хора така и не успяха да се нагодят към въведената повторно латиница и продължават да използват кирилицата, с която са свикнали.
