Ситуацията в Близкия изток навлезе в нова, непредвидима фаза. Американската армия нанесе серия от въздушни удари в Южен Иран, определяни като операции по „самоотбрана“. Драматичният военен сблъсък се разигра само броени часове след като ирански преговарящи проведоха ключова среща с катарски посредници в Доха в опит да спасят примирието. Новата ескалация веднага се отрази на световната икономика – глобалните цени на петрола скочиха рязко, заличавайки предходният пазарен оптимизъм, че войната е към своя край.
Нощните удари край Ормузкия проток и реакцията на CENTCOM
В ранните часове на вторник местно време жителите на стратегическия ирански пристанищен град Бандар Абас бяха събудени от три последователни мощни експлозии. Корпусът на ислямската революционна гвардия (IRGC) първоначално съобщи, че взривовете са чути близо до местното летище и обяви, че противовъздушната отбрана на града е била активирана, за да неутрализира „вражески цели“. Полуофициалната агенция „Фарс“, позовавайки се на свидетели, информира за подобни тътени и в районите на Сирик и Джаск, намиращи се в непосредствена близост до Ормузкия проток. Иранските въоръжени сили обявиха още, че са унищожили вражески дрон в района на Персийския залив.
Малко по-късно Централното командване на въоръжените сили на САЩ (CENTCOM) официално пое отговорност за експлозиите. Говорителят на американските военноморски сили капитан Тим Хокинс направи официално изявление за CNN:
„Американските сили нанесоха удари за „самоотбрана“ в Южен Иран днес, за да защитят нашите войски от заплахи, отправени от иранските сили. Целите включваха площадки за изстрелване на ракети и ирански лодки, които се опитваха да поставят мини във водата. Централното командване на САЩ продължава да защитава нашите сили, като същевременно проявява сдържаност по време на продължаващото примирие.“
Това не е първият подобен сблъсък. В началото на май американските сили вече атакуваха ирански военни обекти, отговорни за серия от „непровокирани“ нападения с ракети, дронове и малки лодки срещу американски военни кораби, преминаващи през протока. Самият президент Доналд Тръмп по-рано даде изрично разрешение на американските части да отговарят твърдо на всякакви ирански провокации по ключовия воден маршрут.
Преговорите в Доха: Всичко опира до „една дума, едно изречение“
Преди да избухнат среднощните експлозии, официални лица от Вашингтон и Техеран даваха сигнали, че преговорите за трайно мирно споразумение напредват. Двете страни се опитват да подпишат „меморандум за разбирателство“, но финализирането му е блокирано от сериозни езикови спорове относно иранската ядрена програма и премахването на икономическите санкции.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио, говорейки пред репортери на борда на своя самолет по време на пътуване до Индия, призна за напрежението, но се опита да омаловажи мащаба на пречките:
„Ще отнеме няколко дни, за да се успокоят нещата... Всичко се свежда до разногласия около една дума, около едно изречение. Ще трябва да извървим този път. Протоците трябва да бъдат отворени, те ще бъдат отворени по един или друг начин, така че това просто трябва да стане“.
Ден по-рано президентът Доналд Тръмп обяви, че преговорите „напредват приятно“, но изрично предупреди, че военните операции ще бъдат възобновени с пълна сила, ако не се стигне до окончателна сделка.
Иранското външно министерство също потвърди, че е постигната „известна степен на разбирателство“ със САЩ по много от спорните въпроси, но побърза да уточни, че подписването на споразумението не е неизбежно или непосредствено предстоящо. В същия момент обаче, новоназначеният ръководител на Върховния съвет за национална сигурност на Иран демонстрира коренно различна и крайна позиция, като се зарече, че „няма да има никакво отстъпление“ в борбата на страната му срещу САЩ и Израел.
Ултиматумът на Тръмп: „Без ядрен прах – няма долари“
Една от най-големите пречки в преговорите остава съдбата на иранския обогатен уран. През уикенда американските представители започнаха официално да използват фризата „Без прах, няма долари“ (No dust, no dollars). Това е директно позоваване на тайния запас на Техеран от близо 1000 паунда (около 450 кг) високообогатен уран. Белият дом е категоричен: Иран няма да получи никакви финансови облаги от бъдещата сделка, преди този уран да бъде ликвидиран.
Доналд Тръмп разясни плановете си в детайли чрез публикация в платформата Truth Social:
„Обогатеният уран (Ядреният прах!) или ще бъде незабавно предаден на Съединените щати, за да бъде донесен у дома и унищожен, или – за предпочитане – в съвместна координация с Ислямска република Иран ще бъде унищожен на място, или на друго приемливо място, като Атомната енергийна комисия или нейният еквивалент ще бъдат свидетели на този процес и събитие“.
Това изявление показва известна гъвкавост в сравнение с коментарите на Тръмп от миналата седмица в Овалния кабинет, когато той заяви: „Вероятно ще го унищожим, след като го вземем, но няма да им позволим да го задържат“.
Иранската страна обаче твърдо настоява, че конкретни преговори за съдбата на урана могат да започнат едва след като официалният меморандум за прекратяване на войната бъде окончателно подписан.
Натискът на Тръмп за „Авраамовите споразумения“
Паралелно с преговорите за край на войната, Тръмп е поставил ново, „задължително“ искане към страните от Близкия изток – те трябва да подпишат т.нар. „Авраамови споразумения“ (Abraham Accords) за нормализиране на отношенията с Израел. Президентът разкри, че вече е обсъдил въпроса в телефонни разговори с лидерите на Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар, Пакистан, Турция, Египет и Бахрейн. Според Тръмп, предвид огромните усилия, които САЩ полагат за мира, присъединяването към споразуменията трябва да бъде твърдо изискване.
Контекст на Авраамовите споразумения: Тези договори бяха сключени за първи път по време на първия мандат на Тръмп през 2020 г. с активното посредничество на неговия зет Джаред Кшънър. Тогава ОАЕ и Бахрейн станаха първите арабски държави от четвърт век насам, които признаха Израел. Последваха ги Мароко и Судан, а през миналата година към тях се присъедини и Казахстан.
Реакцията на арабския свят към новия натиск на Тръмп обаче остава сдържана:
Саудитска Арабия: Висш саудитски източник заяви пред CNN, че позицията на Рияд остава непроменена – нормализиране на отношенията с Израел ще има само тогава, когато бъде създаден необратим и ясен път към признаването на независима палестинска държава.
Друг дипломатически източник разкри, че Тръмп е повдигнал темата „мимоходом“ по време на разговорите в събота, по-скоро като насърчение, а не като официално предварително условие за сделката с Иран.
Трети регионален източник посочи, че някои държави биха подписали, но само при стриктни условия, свързани с действията на Израел в Газа, Западния бряг и Ливан.
Върховният лидер на Иран обяви край на американското присъствие
Напрежението бе допълнително подпалено от острата реторика на новия Върховен лидер на Иран, Моджтаба Хаменей. Повече от 10 седмици след като пое поста след покушението срещу баща му Али Хаменей, иранското общество все още не е виждало или чувало на живо новия си водач, но той продължава да управлява чрез писмени послания.
В последното си писмено обръщение, посветено на започналия в Саудитска Арабия ежегоден мюсюлмански устрем Хадж, Хаменей обяви раждането на „нов световен ред“ в Персийския залив:
„Държавите от Близкия изток вече няма да служат като щитове за американските бази. Съединените щати не само няма да имат безопасно убежище за своите пакости и за създаване на военни бази в региона, но ден след ден ще се отдалечават все повече от бившия си статут“.
В същото съобщение Хаменей добави, че Израел и неговите лидери „наближават последните етапи от своето жалко съществуване“.
Пазарният трус: Петролът скочи рязко, акциите се възстановяват
Военните действия веднага рефлектираха върху световната икономика, която и без това се намира в историческа енергийна криза заради войната, започнала в края на февруари.
Суровият петрол тип „Брент“ скочи с 3.3% до 99.4 долара за барел в ранната сутрешна търговия. Това до голяма степен заличи спада от 7% в понеделник, когато пазарите бяха оптимистично настроени за бързо сключване на мир. Търговските обеми останаха по-ниски от обичайното поради официалните празнични дни в САЩ и Великобритания.
Американският бенчмарк WTI отчете спад от 3.7% спрямо затварянето в петък, достигайки 93 долара за барел (в понеделник нямаше официална цена поради Деня на паметта в САЩ).
Анализатори от Deutsche Bank коментираха ситуацията в бележка до клиентите си: „Оптимизмът, че може да бъде постигнато споразумение за прекратяване на войната, все още е висок. Снощните целенасочени действия на САЩ обаче са ясен предупредителен изстрел, че примирието е изключително крехко, така че ще трябва да изчакаме и да видим какво ще донесат следващите няколко дни на преговори“.
На този фон фючърсите на американските акции показаха признаци на силно отваряне. Фючърсите на S&P 500 се покачиха с над половин процент, а тези на Nasdaq скочиха с 0.86%. Европейските пазари остават смесени – лондонският FTSE 100 спечели 0.6%, докато германският DAX и френският CAC 40 паднаха съответно с 0.8% и 1%.
Първият пробив: Японски танкер премина през блокадата
На фона на тежката криза Япония отчете важен дипломатически и логистичен успех. Плаващият под панамски флаг супертанкер Idemitsu Maru пристигна успешно на пристанище край град Чита (на най-населения японски остров Хоншу). Това е първият японски петролен танкер, който успява да премине през Ормузкия проток от началото на войната преди 12 седмици. Корабът е направил прехода в края на април.
Генералният секретар на кабинета Минору Кихара обяви на пресконференция: „Пристигането на кораба е изключително приятна новина от гледна точка на осигуряването на стабилни енергийни доставки за страната ни“.
Япония е критично зависима от петрола от Персийския залив и през последните месеци бе принудена да освободи исторически големи количества от огромните си стратегически държавни резерви, за да омекоти удара от космическите цени. Кихара обаче разкри, че още 39 кораба, свързани с Япония, остават блокирани в залива, като на един от тях има изцяло японски екипаж. Танкерът Idemitsu Maru е пренесъл 2 милиона барела суров петрол до индустриалния център Аичи, където суровината ще бъде рафинирана.
Израел засилва офанзивата в Ливан въпреки волята на Иран
Ситуацията се усложнява допълнително от събитията в Ливан. Въпреки че Техеран твърдо настоява Ливан да бъде включен като страна във всяко глобално мирно споразумение със САЩ, Израел предприе точно обратния ход.
Израелски източник разкри пред CNN, че Въоръжените сили на Израел (IDF) се подготвят да разширят и засилят мащаба на операциите си в Ливан, включително чрез масирани удари в столицата Бейрут. Премиерът Бенямин Нетаняху потвърди това в специално видео обръщение:
„Израел ще засили ударите и ще увеличи мощта и силата, с която атакува подкрепяната от Иран терористична групировка „Хизбула“.
Американски официален представител вече е дал знак, че Вашингтон изцяло подкрепя по-острия подход на Израел. Макар че официално примирие в Ливан е в сила от седмици, Израел извършва редовни въздушни атаки (основно в южната част), а „Хизбула“ от своя страна обяви нова серия от удари с дронове срещу израелски военни обекти по границата – включително казармата в Шомера, две бази в северни селища и военен пост в Мисгав Ам. Според Вашингтон, именно „Хизбула“ е пренебрегнала призивите за спиране на огъня. Новата размяна на огън се случва само броени дни преди планираната ключова среща между израелски и ливански представители в сградата на Пентагона, посветена на спазването на мира.
„Хюман райтс уоч“ извади доказателства за колумбийски наемници в Судан
На фона на глобалния фокус върху Иран, международната правозащитна организация „Хюман райтс уоч“ (HRW) публикува разтърсващ доклад, който хвърля тежка сянка върху Обединените арабски емирства (ОАЕ). В него Абу Даби е обвинен в директно участие в кървавата гражданска война в Судан, която вече е отнела живота на най-малко 59 000 души по данни на организацията ACLED.
Според доклада на HRW:
ОАЕ са обучавали и изпращали стотици колумбийски наемници да се бият на страната на паравоенните Сили за бърза подкрепа (СБП).
Подготовката на чуждестранните бойци се е провеждала във военни бази в регионите Дафра и Абу Даби.
Един от интервюираните наемници разкрива, че лично е обучавал бойци на СБП в лагери край град Няла (Южен Дарфур), като сред новобранците е имало и непълнолетни деца.
Колумбийските бойци са участвали в реални бойни действия в Хартум, Омдурман, Дарфур и Кордофан, управлявайки тежка бронирана техника и бойни дронове.
Организацията е верифицирала видеозаписи, доказващи присъствието на колумбийци при превземането на стратегическия град Ел Фашер през октомври. Експерти на ООН определиха тази операция като носеща „признаци на геноцид“.
Официалните власти в ОАЕ категорично отхвърлиха доклада и обявиха, че не позволяват територията им да се ползва за наемнически цели. Международните разследвания обаче продължават да сочат ОАЕ като основен финансов и военен двигател зад СБП – групировка, произлязла от печално известните милиции „Джанджавид“, отговорни за масовите етнически чистки в Дарфур в миналото.
