К акви доказателства са събрани за военните престъпления на Русия в Украйна? Говори Александра Матвийчук е ръководителка на киевския „Център за граждански свободи“, който получи Нобелова награда за мир, съобщи Deutsche Welle.
Има ли един образ, който за Вас да символизира всички изминали години на войната в Украйна?
Олександра Матвийчук: „В съзнанието ми изникват различни образи, много от тях бих искала да забравя. Но ако се опитам да ги сведа до едно нещо, това ще бъде април 2022 година. До нас достигаше информация за това какво се случва в Буча, Мотижин, Ирпен. Когато руските войски бяха изтласкани от района, ние видяхме там телата на хората, които лежаха по улиците. Намирахме убити хора в собствените им домове, в масови гробове, цели разстреляни семейства с деца.“
Справедливост за хората в Украйна
Олександра е юристка, занимава се с документирането на военни престъпления: „Целта на нашия екип е да върнем имената на загиналите и пострадалите в тази война. Концентрирали сме се в постигането на справедливост. Задачата ни е да документираме всяко военно престъпление, извършено и в най-малкото село в Украйна. Специализирали сме се по проблемите на хората в плен, и то основно на цивилните граждани“, казва Матвийчук.
Известен ли е броят на хората, които се намират в руски плен?
О. Матвийчук: Мога да назова някакви официални цифри, но не мога нито да ги потвърдя, нито да ги опровергая. Миналата година координационният щаб заяви за 16 000 незаконно държани в плен цивилни лица. При нас са подадени над 4000 заявления от роднини на цивилни граждани, които или са били задържани незаконно, или са в плен. Размерът на тези явления ми позволяват като юрист да кажа, че става дума за престъпления срещу човечеството. Това вече е потвърждавано нееднократно и от отчетите на създадената от ООН международна комисия. Надявам се третото дело, което ще бъде заведено от Международния наказателен съд, да бъде именно за този вид военни престъпления: отвличания, изтезания, сексуално насилие и незаконно задържане на хора. Престъпленията срещу човечеството се характеризират с два признака: трябва да става дума за мащабно престъпление срещу гражданското население и то организирано. Бих казала, че този вид престъпления са станали част от културата на руската армия, на руските спецслужби и окупационните власти.
Невъобразими престъпления
Ще дам един пример – никой в Буча няма как да забрави миризмата на трупове, която се носеше из града. Това просто беше невъобразим ужас – никой не би могъл да бъде готов за подобно нещо, колкото и военни престъпления да е документирал. През април там работеха много чуждестранни журналисти, те написаха огромно количество материали. Всички бяха в шок. А как реагира Путин? Извика бригадата, която е била в Буча и я награди. Той даде сигнал – можете да правите всичко, което поискате: да убивате, да изнасилвате, включително деца, да изгаряте хората живи, а аз ще ви дам медал за това.
Мнозина подписват договори и отиват да воюват за пет милиона рубли. Хората ги оправдават, защото никога не били виждали толкова много пари, а техният живот не струвал нищо – отивали на война от безизходица. Вие съжалявате ли ги?
О. Матвийчук: Смятам, че дори и в най-тежки ситуации човек все пак има воля, има отговорност и не може да се откаже от тях – той може да каже „да“ или „ не“, особено ако трябва да избира дали да подпише договор.
Да предположим, че нещо в Москва започне да се променя. Имате ли опасения, че в този случай ще кажат на правозащитниците – да, вие сте нашият морален камертон, но реалната политика е съвсем друго нещо?
О. Матвийчук: Хората, които говорят за мир, не разбират три неща. Първо – мирът е свободата да живееш без страх от насилие и дълга перспектива за мир, каквито окупираните нямат. Второто нещо са перспективите. Някои хора казват – дайте да замразим конфликта и да решаваме тези проблеми след пет-десет години. Но те не разбират едно - ако проблемите не се решават, те нарастват още повече. И третото важно нещо е справедливостта на правосъдието – то има огромно влияние върху сегашната ситуация.
Тези хора не бива да се чувстват безнаказани
Стотици хора, които са оцелели в руски плен, разказват колко сигурни и безнаказани са се чувствали онези, които са ги изтезавали. Те са били сто процента сигурни, че никога няма да попаднат на подсъдимата скамейка. Ако поне част от хората започнат да се съмняват, че може и да не избегнат отговорността, те няма да се крият зад абстрактния Путин, това ще има охлаждащ ефект за бруталността на техните действия. А това означава, че можем да спасим хиляди човешки животи. Вече се говори, че това са престъпления на Путин, но ние знаем много хора поименно – не Путин е измъчвал, убивал и изнасилвал в Буча.
Как оценявате преговорите в Истанбул, в които Зеленски прие да участва. Та нали те дават аргументи именно на поддръжниците на позицията „мир на всяка цена“?
О. Матвийчук: Това е имитационен процес, от който трябва да се извлекат колкото може повече полезни неща, особено в хуманитарната сфера: обмен на пленници, връщане на телата на загиналите. Не бих могла да кажа, че това изобщо няма смисъл, защото говорим за човешки животи. А за Украйна, за разлика от Русия, човешките животи имат голямо значение. Ние трябва да пазим хората. Но е наивно да се мисли, че Путин започна войната и загроби хиляди руснаци в нея само за да пишат за него в учебниците по история. Той започна пълномащабното нахлуване, за да окупира и разруши Украйна и да продължи нататък.
Нито по човешките, нито по правните закони е допустимо
Путин стана жертва на собствената си пропаганда. Той написа толкова исторически опуса за това, че сме един народ, че повярва в това. На този етап на хората в Украйна им е нужна справедливост. Но и на хората в Русия им е нужна справедливост. Те трябва най-накрая да разберат, че това е ненормално – нито по правните, нито по човешките закони е допустимо да нахлуваш в друга страна, да убиваш хората там, да им забраняваш да говорят на родния си език, да им взимаш децата и да ги откарваш в Русия, за да ги възпиташ там като руснаци.
