Берлускони пак обърка протокола

З�ъ �ъснявайки заради телефонен разговор за началото на срещата на НАТО в Страсбург, Силвио Берлускони остана верен на образа си - цар на протоколните гафове. Макар и да имаше оправдание - според италиански източници оживеният разговор бил с турския му колега Реджеп Тайип Ердоган, когото убеждавал да подкрепи кандидата за главен секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен.

Слизайки от лимузината в германския град Кел със залепнал за ухото мобилен телефон, италианският премиер не пристъпи към канцлера Ангела Меркел, която го очакваше на червения килим, а предпочете да завърши разговора си.

Меркел, с лека усмивка на уста (все пак е свикнала, след като Силвио я бе поздравил с "Ку-ку!"), продължи да посреща гостите и най-накрая се отказа да чака Берлускони, като поведе колегите си по висящия пешеходен мост от Кел към Страсбург на френския бряг, където ги очакваше президентът Никола Саркози.

Силвио пое по моста едва шест минути след групата, но не успя да я настигне. Той се присъедини към останалите 27 държавни и правителствени лидери чак за финалната групова снимка на френския бряг, но пропусна снимката, направена по средата на моста.

Италианският печат веднага откликна на този негов гаф, макар вече да е обръгнал на подобни изпълнения.

В четвъртък Берлускони почти се натика между Барак Обама и Дмитрий Медведев, за да фигурира между руския и американския президент на официалната снимка на Г-20 в Лондон.

Предната вечер пък английската кралица реагира раздразнено, когато той се провикна зад гърба й "Господин Обама!", за да привлече вниманието на американския лидер. Разбира се, Бъкингамският дворец отрече кралицата да се е ядосала на фамилярността му, макар че запечатаната й на лента физиономия я издаде.

Берлускони обича шегите по време на официалните фотографии. Преди няколко години медиите публикуваха снимка, обиколила целия свят, на която той прави рога с два пръста зад гърба на испанския министър на външните работи.

Независимо дали описва президента Обама като "млад, красив и загорял" или нарича германски депутат "пазач на концлагер", той винаги отстоява правото си да се шегува, дори и когато шегите му са неуместни и граничат с расизъм, или пък са на ръба на вулгарността.

Отказвам да имам политически коректно поведение и се забавлявам да предизвиквам реакции, обяснява Берлускони. Явно италианците му прощават: според резултатите от допитванията повече от половината продължават да го подкрепят.