Т урският президент Абдуллах Гюл обнародва противоречивия закон за Висшия съвет на съдиите и прокурорите, който засилва контрола на правителството над правосъдието, а парламентът одобри промени в закона, засилващ контрола върху интернет.
Законът за Висшия съвет на съдиите и прокурорите урежда организацията и компетенциите една от най-висшите юридически институции в страната, като дава на министъра на правосъдието последната дума в процеса на назначаване на магистрати.
Турската опозиция бе призовала Гюл да наложи вето на закона, докато ЕС открито изрази безпокойството си пред Анкара
от поставяне под въпрос на независимостта на правосъдието. За да се опита да успокои критиките, държавният глава направи нещо необичайно – аргументира в декларация даденото от него одобрение на новия закон. Гюл подчерта в декларацията, че е изразил възраженията си по отношение на 15 законови положения, противоречащи явно на конституцията, но увери, че тези положения са били взети под внимание при обсъжданията в парламента.
Така аз реших да го одобря, преценявайки че другите членове (от закона) може също да бъдат разгледани от Конституционния съд, изтъкна държавният глава.
Тези поправки не успокоиха гнева на опозицията, която веднага потвърди намерението си да сезира Конституционния съд, според източници от опозиционната Народнорепубликанска партия.
Дебатите в парламента около проектозакона бяха много напрегнати. Няколко пъти депутати от мнозинството и от опозицията дори си размениха юмручни удари в парламентарната зала.
Депутатите одобриха и промени в закона, засилващ контрола върху интернет,
съобщи турското англоезично издание „Тудейс заман“. Преди две седмици Меджлисът прие новия закон, а миналата седмица и президентът Абдуллах Гюл го одобри, но помоли депутатите да преразгледат няколко члена, които според него са антидемократични.
След като народните представители внесоха поправки, късно снощи парламентът одобри изменения закон.
Съгласно одобрените поправки Дирекцията по телекомуникации ще може да иска само ограничена информация за интернет трафика на потребителите от интернет доставчиците и то само със съдебно решение, посочва в. „Хюриет дейли нюз“. Исканата информация за интернет трафика няма да се отнася до съдържанието на уеб комуникациите.
Освен това ръководителят на Дирекцията по телекомуникации ще трябва да се обърне към съда в рамките на 24 часа, за да оправдае решението си за забрана на достъпа до някои уеб сайтове. Съдът, който ще бъде посочен от Висшия съвет на съдиите и прокурорите, ще трябва да се произнесе в рамките на 48 часа, след като бъде сезиран от ръководителя на Дирекцията.
