Когато статистиката се намеси в политиката, когато световните и европейските стандарти за преброяване се превърнат в цел на различни тълкувания, на обществеността не й остава нищо друго освен да стигне до заключението, че преброяването е насочено изключително към етнополитически цели, а не за получаване на всеобхватна статистическа рентгенова снимка на страната.
За жалост, едно много полезно средство за преброяване на жители, имоти и домакинства още на старта се компрометира с някакъв политически договор, след който последваха оставки на членове на Държавната комисия по преброяването и на нейната председателка, която заяви, че в Македония се готви още една фалшификация на преброяването.
С това
целият фокус на преброяването тръгна по етнически линии, с крайно спекулативни предпоставки
какво ще покаже накрая тази голяма, графически представена пита, която отразява етническия състав на страната.
Главните въпроси - коя етническа общност ще има четвърт или една осма част от питата, дали някоя ще падне под сегашния процент или някоя друга ще се качи над досегашния, превърнаха преброяването в тема, подходяща за спортни залагания.
В основата на всичко това стоят стереотипи, страхове от това някоя група да не стане преобладаваща, стоят комплекси за етническо превъзходство, умора от конфликти, от автентични тълкувания, политически договори, от злободневно преброяване, престрояване, разединяване, от малцинствени изключения при наемане на работа, от наети експерти, от спасители, предатели, от листата, които падат, от антагонизмите, които се раждат.
Заради коалиционните пазарлъци и нужди тук преброяването все още се третира като политическа операция за коригиране на етнополитическите очаквания, а не като статистическа операция за регистрация на реалността.
Не се намериха сили да се оставят настрани ирационалните игри на картата на който и да било национализъм заради очакванията за по-висок процент в някоя етническа графа.
Кое е по-важно днес? Сиромашията на национализма или богатството на мултикултурността?
Национализмът стеснява способността за разбиране на другите, но и на нас самите. Национализмът се стреми към хомогенност, подтиква към затваряне в национални колиби. Той е вкоренен в духа на малката общност и става особено агресивен, когато е манипулиран отгоре.
А Македония е уморена от такива игри. Македония иска да бъде освободена от гета, иска да бъде освободена от мразещите правовата държава, иска да бъде освободена от етнически стяги и иска да бъде широко скроена по развойни, културни и инфраструктурни диалонали, а не обременена с тях.
И с това преброяване се пропусна възможността то да бъде проведено обективно и професионално. Историята на преброяванията в този регион, който винаги е страдал от "излишък от история", показва, че социалистическата преброителна система бе наследена от националистическа система, която реално може да бъде много по-дълбока и опасна.
За щастие Македония е далеч от тази крайност, но не е и достатъчно близо до цялостно освобождаване от нея. Никола Груевски и Али Ахмети могат да бъдат коалиционни партньори, но трябва да разберат, че не трябва да очакват от преброяването никакво политически катарзисно действие.
Преброяването не може нито да обижда, да омаловажава, да премахва, да намалява, нито да добавя.
От него се очаква да представи имотната и демографска картина на страната чрез реални числа и проценти.
Ако обществото няма сила да разбере това, тогава получава за себе си клинична снимка на аномия (беззаконие), което е лоша препоръка за страна, която има статут на кандидат за членство в ЕС.
Това би означавало, че тук се изправяме пред суспендиране или недостиг на обществени норми, със закони и ценности, които водят до дезорганизация на определени сегменти в обществото.
Аномията е типична за страни, които или току що са излезли от преход, или от конфликти, където вече не важат предишните ценности, а новите още не могат да заживеят, което води до дезорганизация на гражданите в търсенето на желани социални образци на поведение.
Ако в много по-важни и по-критични моменти от независимостта Македония не прояви симптоми на аномия, тя не трябва да позволи една статистическа операция да бъде причина за компрометиране на институционалната й зрялост. Но такава зрялост не трябва да очакваме само от политическата върхушка, а и от базата.
Ако етническото се стреми да бъде гражданско, няма да бъде най-важно коя общност колко процента има.
Пред законите всички трябва да бъдат равни.
Справедливата застъпеност при наемане на работа или получаване на образование, едно десетилетие след конфликта и след кадровото нивелиране на този дисбаланс, сега трябва да се трансформира в равно право на достъп до работа според експертност и компетентност.
Когато изчезне нуждата от позитивно дискриминиране, ще изчезне и опитът за преброително инкриминиране.
--------------------------------------
Според официални данни към 31 декември 2009 г. населението на Република Македония е 2 052 722 души. Столицата Скопие - 506 926 души според преброяванетто от 2002 г. Макседонци са 64%, албанци - 25%, турци - 4%, роми - 3%, сърби - 2%, бошняци - 0.5%, власи - 0.5%, други 1%. Говори се македонски, сръбски, влашки и цигански език. По вероизповедание православни християни са 67%, а мюсюлмани - 30%.
Източник: dnevnik.com.mk / Превод БТА
Последвайте ни
