Какво прави надпреварата за президентския пост в Севернокипърската турска република (СКТР) на 18 април по-различна от всички други президентски избори по света?
Първо, разбира се, специфичният статут (или липсата на такъв) на държавната единица, която се крие под съкращението СКТР - Севернокипърска турска република, самообявила се през 1983 г. на територията на Северен Кипър в резултат на разделението на кипърска гръцка и кипърска турска част през 1974 г.
Фактът, че тя не е призната от нито една страна по света освен Турция и политиката на изолация, наложена с обединените усилия на кипърските гърци и Атина, автоматично превръщат държавата в "държава", вотът - в "така наречените избори", а избираният президент - в "лидер на кипърските турци".
Освен тези особености на
политическата и международноправната терминология, втората разлика носи в себе
си заряда на важно събитие от съвременната политическа история: фактът, че
в
тези избори може би се крие ключът към запазването или рухването на последната
стена, разделяща Европа
след падането на Берлинската - буферната зона, отделяща двата народа в Кипър.
Защото освен чисто представителните функции, президентът има и далеч не символичните правомощия да представлява кипърските турци в преговорите за обединение.
На острова от години без особен успех се водят периодични преговори за уреждане на проблема с разделението, насърчавани активно от ООН, ЕС и международната общност.
Април 2004 г. беше белязан от провала на може би най-амбициозната инициатива, ръководена лично от тогавашния генерален секретар на ООН Кофи Анан.
Предложеният от него проект за обединение, станал известен като "плана Анан", беше подложен на паралелни референдуми в двете части на острова. Кипърските турци го приеха, но кипърските гърци отвърнаха с категорично "охи" (не).
Месец по-късно островът влезе
"наполовина" в ЕС,
а неясното статукво се запази.
Заради голямото разочарование от изгубения шанс, усилията за обединение замряха чак до 2008 г., когато вече новите лидери на кипърските общности - кипърският грък Димитрис Христофиас и кипърският турчин Мехмет Али Талят - започнаха нови мирни преговори.
За година и половина двамата
бавно, но методично, положиха
основите на бъдещата обединена държава -
двуобщностна, двузонална федерация с общи институции и президентски пост на ротационен принцип.
Мудният ход на процеса и невъзможността да се постигне консенсус по най-трудните въпроси обаче не дадоха възможност проектът на Талят и Христофиас да получи завършен вид.
Въпреки това Талят вече оптимистично предвиждаше окончателно решение и нови референдуми най-късно през 2011 г.
В този контекст идват и
президентските избори, които, според повечето анализатори,
заплашват да разрушат грижливо изгражданата гръцко-турска постройка.
Предизборните сондажи разкриха натрупаните у кипърските турци умора от липсата на конкретни резултати и разочарование от запазването на статуквото.
СКТР продължава да бъде в пълна политическа изолация, разчитайки само на подкрепата на държавата майка - Турция.
Кипърските турци не получиха и обещаната от Брюксел директна търговия с държавите членки като утешителна награда за положителния им вот през 2004 г.
Всички опити на европейските институции да спазят този ангажимент се блокират от представителите на Република Кипър.
Така някога високата популярност на Талят спадна драстично, давайки път на 71-годишния премиер ветеран Дервиш Ероглу - ползващ се с репутацията на "ястреб", отявлен представител на твърдолинейното крило на кипърската турска политическа класа.
Позицията му по кипърския
въпрос е коренно различна -
той настоява за решение на базата на две отделни държави и отхвърля подкрепяния от Талят, кипърските гърци и международната общност федерален модел.
Сондажите му отреждат солидна преднина пред сегашния президент, варираща между 6 и 10 процентни пункта.
Както писа в края на март турският в. "Миллиет", в СКТР победата на Ероглу се счита почти за даденост, а настроенията към Талят са открито негативни. Самият Ероглу заяви, че очаква да спечели още на първия тур с 60% от гласовете.
Въпреки уверенията, че няма
намерение да прекратява преговорите с кипърските гърци, той ясно заяви, че със
сигурност няма да преговаря на досегашната основа и че ще поиска преразглеждане
на всички договорени до момента въпроси.
"Ако има преговори, те ще започнат от нула",
каза Ероглу в началото на седмицата в интервю за в. "Филелефтерос".
В същото време Турция, чиято кандидатура за членство в ЕС е тясно свързана с решаването на кипърския въпрос, се опита да уталожи напрежението, уверявайки нееднократно, че евентуална смяна на върха в Северен Кипър няма да застраши хода на преговорите.
Перспективата за втвърдяване на позицията на кипърските турци след очакваното избиране на сегашния премиер предизвика открито негативни реакции от кипърска гръцка и от гръцка страна.
Още през януари
Христофиас
заяви, че Ероглу не е подходящият политик за постигане на общоприемливо решение
в Кипър и че избирането му ще е "много негативно събитие за целия кипърски народ".
Кипърският гръцки президент дори предупреди, че ако сегашният преговорен процес претърпи провал, той няма да се кандидатира за нов мандат през 2013 г.
Гръцкият премиер Георгиос Папандреу от своя страна потвърди солидарността си с кипърските гърци. В общо изявление с Христофиас по време на визитата си в Никозия тази седмица той заяви, че мирните преговори "в никакъв случай" не могат да започнат от нулата.
Възможността двете личности, които в момента въплъщават идеята за обединение и работят за нейното реализиране, да изгубят водещата си роля би означавала
реална опасност от нов
крах на надеждите за решение.
С победата на Ероглу Кипър би могъл да последва съдбата на Чехословакия и да се разпадне окончателно на две отделни държави, писа в. "Гардиън".
Може би
най-големият губещ от
подобен изход би била Турция,
за която висящият кипърски проблем е сериозна спънка по пътя към ЕС.
Анкара започна присъединителни преговори през 2005 г., но напредва бавно, тъй като Република Кипър нееднократно използва членството си в ЕС, за да блокира отварянето на нови преговорни глави.
При запазване на сегашното
статукво
Турция на практика трябва да се откаже от европейските си амбиции -
тя не би могла да се присъедини към Съюза, при положение че не признава един от неговите членове, който има право на вето върху нейната кандидатура.
Провалът на обединението не е благоприятен и за самите кипърски турци, които ще изгубят завинаги шанса си да пожънат плодовете на членството в ЕС и да излязат от политическата и икономическа изолация.
А ако Талят, обратно на прогнозите, успее да удържи победа, все още съществува шанс някога в бъдеще двете части на острова да се обединят.
Именно мотото "сега или никога" беше най-силният му коз в предизборната кампания.
Този призив беше подкрепен и от мнозинството западни анализатори - ако този шанс за единен Кипър бъде пропилян, друг може би няма да има.
