Вр реки златното правило, че стените рано или
късно падат, в Европа все още има такива. "Ничия земя" от
десетилетия дели средиземноморския остров Кипър на гръцка и
турска част.
Падането на Берлинската стена тази година бе
отбелязано с подобаваща тържественост, но повторното обединение
на Германия бе символично за Кипър, макар обстоятелствата около
разделянето на двете държави да са коренно различни.
След обединението на Германия
Никозия остана
единствената разделена столица в Европа,
поставена под опеката
на ООН, а водените там при закрити врата от септември миналата
година преговори между ръководителите на двете кипърски общности
за повторно обединение на острова, не са излизали от критичната
си фаза.
Авторитетни дипломати, цитирани от кипърски и
гръцки медии, смятат, че
сега островът има уникалния шанс да
стигне до решение на проблема
и че на тези преговори може да
бъде постигната договореност.
Според някои оптимисти това е
възможно да стане още през пролетта догодина. Други обаче
предупреждават, че позициите между двете страни продължават да
са диаметрално противоположни и че най-дълбоки са различията им
относно формата на бъдещото държавно устройство на острова и
гаранциите за неговата сигурност.
Турската страна се застъпва за
конфедеративен модел на управление с две отделни държави,
гръцката пък настоява за хлабава федерация с общо международно
представителство на двете общности, което да се мени на
ротационен принцип.
На думи Атина и Никозия подкрепят
присъединяването на Турция към ЕС, но в същото време се
противопоставят на всякакви налагани от вън арбитражи, срокове и
графици за уреждане на кипърския проблем и дори отхвърлиха
направеното от турския премиер Ердоган предложение за свикване
на четиристранна конференция за Кипър с участието на Гърция,
Турция, Великобритнания и двете кипърски общности.
Представители на групата на старейшините,
включваща бивши световни лидери и международни представители,
дадоха принципната си подкрепа за преговорите за обединение на
Кипър. На среща в Никозия те изразиха становища, че следващите
месеци ще бъдат решаващи за разрушаването и на последната стена
в разделената столица.
За свикване на донорска конференция
призова и
Международната кризисна група,
която препоръча на
Кипър да бъде оказана финансова подкрепа за решаване на
проблема. Апелът бе адресиран до Европейския съюз, САЩ
и Русия.
Международната кризисна група предупреди,
че провалът на тези усилия може да доведе до увековечаване на
разделението на Кипър и до засилване на напрежението в
отношенията между ЕС и Турция, до нови противоречия в
Средиземноморието, до отслабване на сътрудничеството между ЕС и
НАТО, до засилване на центробежните сили и до нови рискове за
двете общности на острова.
Колебания имаше и в поведението на
генералния секретар на ООН, който ту бе резервиран, ту изказваше
сдържан оптимизъм за хода на преговорите.
В крайна сметка Бан
Ки-мун отчете като постижение факта, че кипърските лидери са се
срещали през годината повече от 50 пъти, което го накара да им
препоръча този процес да придобие по-силна динамика. Той обаче е
убеден, че мироопазващите сили на ООН в Кипър (УНФИКИП) трябва
да останат на острова, докато са от полза за мира и
стабилността, което, несъмнено, зависи и от напредъка на
преговорите.
Основният препъникамък на обединението
си
остава настойчивото искане на гръцката страна Турция да изпълни
поетите от нея ангажименти, произтичащи от подписания в Анкара
протокол за митнически съюз с ЕС, който изисква тя да отвори
пристанищата и летищата си за кипърските гръцки кораби и
самолети, което би означавало косвено признаване на Република
Кипър.
Заради този отказ на Анкара осем
преговорни глави във връзка с турското членство останаха във
фризера и тази година и дадоха основания на 27-те външни министри
да отложат за догодина оценката си за напредъка на Турция по
пътя й към ЕС.
Турция започна преговори за
присъединяване с ЕС през 2005 г., но веднага на този път
възникнаха препятствия във връзка с нежеланието на Анкара да
признае Република Кипър, приета година по-рано за член на
Европейския съюз.
Нещата се усложняват допълнително и от
факта, че
в ЕС властва липса на ентусиазъм за разширяване
в
момент на икономическа криза и след скъпоструващото разширяване
с 12 нови членове след 2004 г.
Френското правителство е против
пълноправното членство на Турция, а Германия също има съмнения.
На срещата си през декември Съветът
по общи въпроси и външни отношения на Европейския съюз даде да
се разбере, че не желае конфликт в Кипър, докато текат преговори
за обединяването на острова.
27-те от съюза обаче се оказаха
разединени за сетен път относно турското членство. Те решиха,
че преговорите с нея ще продължат следващата година, като
призоваваха едновременно с това правителството в Анкара да
нормализира отношенията си с Република Кипър.
Много страни и на първо място
Великобритания и председателстващата съюза Швеция застанаха зад
европейската перспектива на Турция. Противно на тях обаче някои
други страни, като Франция, отново повториха позицията си, че
"Турция не е европейска страна".
Официално Гърция и Кипър изразиха
задоволство от решението на съвета. Дипломати разкриват, че
съгласуваните действия на двете страни не са били пропити от
желание за нагнетяване на напрежение по време на Европейския
съвет, и че чисто тактически те не са били насочени към явно и
шумно замразяване или блокиране на този процес.
Кипър обаче подсказа, че си запазва това право и че не
е изключено занапред едностранно да блокира някои глави от
европейския присъединителен процес на Турция, като по този начин
си навлече гнева на редица държави от ЕС и най-вече на
Великобритания.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
