Папандреу спечели вота на доверие

Гръцкият премиер Георгиос Папандреу спечели доверието на парламента с гласовете на 155 от общо 300 депутати.

Всичките 143-ма депутати от опозицията гласуваха против, двама се въздържаха, сочат окончателните резултати от вота, предаде Асошиейтед прес.

След като получи доверието на парламента, премиерът заяви:

"Поисках доверие, за да продължа усилията за преодоляване на кризата и на дефицита, за избягване на фалит и за поддържане на Гърция в "твърдото ядро" на еврото.

Този вот е договор с гръцкия народ

С него парламентът се ангажира да вложи всички сили за излизане от кризата. Пътят за това е начертан.

Имаме подкрепата и помощта на международната общност и на ЕС, която ще се изрази в гигантски заем", добави премиерът.

До 30 юни трябва да бъде приет силно непопулярният пакет от мерки за оздравяване на финансите, който предизвика стачки и протести из цяла Гърция и срина рейтинга на Папандреу, посочва АП.

Назначеният миналата седмица нов финансов министър Евангелос Венизелос обеща вчера, че

парламентът ще приеме непопулярните оздравителни мерки

до края на месеца, както поискаха ЕС и МВФ, за да отпуснат следващия транш финансова помощ на Гърция.

Очаква се парламентът да гласува идната седмица за бюджетни съкращения от 28 млрд. евро и други икономически ограничения, добавя АП.

Председателят на Европейската комисия Жозе Барозу приветства доверието, гласувано от гръцкия парламент на правителството на Георгиос Папандреу и го нарече добра новина за Гърция и за Европейския съюз, предаде Франс прес.

"Гласуването тази вечер в гръцкия парламент премахва елемент на несигурност в и без това твърде трудната ситуация. Това е добра новина за Гърция и за целия ЕС", посочва Барозу в комюнике, публикувано минути след обявяването на резултата от вота.

Той приканва Папандреу и правителството му да насочат всичките си усилия, за да издействат подкрепата на гръцкия парламент за пакета от финансови мерки и приватизации, уговорени с "тройката" - Международния валутен фонд, Европейската комисия и Европейската централна банка.

"Одобряването на тези мерки идната седмица ще позволи не само бързо изплащане на следващия транш от финансовата помощ за Гърция, но ще бъде важна стъпка напред в усилията на Гърция да оздрави държавните финанси и да постигне икономически растеж", посочва Барозу.

Страните от еврозоната дадоха в понеделник на Гърция

срок от две седмици, за да приеме новия пакет

от твърде непопулярни оздравителни мерки.

Той е условие за отпускане на свежите пари, от които Гърция отчаяно се нуждае, за да избегне неплатежоспособност.

Жизненоважният следващ транш от 12 млрд. евро е част от спасителния пакет от 110 млрд. евро, одобрен от еврозоната и МВФ през май 2010 г., напомня АФП. 

Гръцкото правителство получи решаващ за оцеляването му вот на доверие в парламента, като си осигури временен отдих в момент, когато страната е изправена пред тежки предизвикателства, пише британският в. "Индипендънт".

Докато в парламента течеше гласуването, по улиците на Атина излязоха десетки хиляди хора, които протестираха срещу планираните безпрецедентни мерки за затягане на финансовата дисциплина. На някои места се стигна до сблъсъци между демонстранти и полиция, посочва изданието.

Управляващите социалисти на министър-председателя Георгиос Папандреу се нуждаеха от обикновено мнозинство, за да спечелят вота, и го постигнаха с малка преднина.

Преди това финансовият министър Евангелос Венизелос предупреди своите съпартийци в парламента, че бъркотията в Гърция е предизвикала недоверие в останалата част на Европа.

Водещите страни в ЕС Франция и Германия са критикувани от икономисти, че са

оставили еврозоната на един парламентарен вот от евентуална катастрофа

В самата Гърция има малко доверие, че втори спасителен план ще помогне на страната да се справи с дълговата криза, а хората по улиците оприличиха депутатите на "заклети атеисти", които се кръстят и "молят Бог за чудо", отбелязва "Индипендънт".

Брюксел и други столици в ЕС напрегнато следяха драмата в Атина преди предстоящата важна среща на европейските лидери, пише британският в. "Гардиън".

Вотът на доверие е едва първото от няколко препятствия пред Гърция, а и пред ЕС и МВФ, които трябва да изработят по-дългосрочно решение на гръцките проблеми, отбелязва в. "Вашингтон пост".

МВФ предупреди тази седмица, че слабата политическа подкрепа за икономически реформи и за намаляване на държавните дългове в Европа може да попречи на икономическото възстановяване в региона и

да навреди на икономиката в световен мащаб,

посочва изданието.

Гръцкото правителство ще бъде изправено пред още по-тежко предизвикателство следващата седмица, когато парламентът ще трябва да гласува редица мерки, които включват увеличаване на данъците, намаляване на заплатите и държавна приватизация, отбелязва в. "Ню Йорк таймс".

Дори самите инвеститори да удължат сроковете на обращение на държавните облигации на Гърция,

това ще се приема като неплатежоспособност на страната,

заяви рейтинговата агенция "Фич", обявявайки на практика, че вероятно ще понижи оценката си за суверенния дълг на Атина, предаде ИТАР-ТАСС.

При договарянето на помощите от 110 млрд. евро за Гърция инвеститорите, придобили гръцки държавни облигации, включително банки, застрахователни компании и пенсионни фондове, бяха приканени косвено да участват в усилията за изваждане на страната от дълговата яма, удължавайки сроковете на обращение на гръцките държавни облигации.

Предложено бе това да се направи при наличието на добра воля, но "Фич" изрази дълбоки съмнение, че инвеститорите ще откликнат на молбата, а няма да се ръководят единствено от собственото си мнение.

Изпълняващият длъжността управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ) Джон Липски, цитиран от Асошиейтед прес, предупреди късно снощи в Берлин за опасност от разпространение на последиците от европейската дългова криза, която

може да засегне всички икономики от ЕС

В реч в Берлин Липски каза, че "има особена загриженост" заради необходимостта европейските лидери да продължат да полагат усилия за справяне с кризата в периферните икономики.

Икономиките, разтърсени от дълговата криза, са "много малки", но има опасения, че тези трусове могат да обхванат и основните икономики.

Липски защити "изключително амбициозните програми за промени", приети от Португалия, Ирландия и Гърция, отбелязвайки, че те са от първостепенно значение за решаването на основния проблем на тези страни - липсата на конкурентоспособност.