Опит за реабилитация на Дракула

В�д �д Цепеш, средновековният румънски владетел, вдъхновил образа на прочутия вампир Граф Дракула, не е бил жаден за кръв тиранин, а погрешно разбрана жертва на западноевропейска пропаганда.

Това е темата на току що открита в Букурещ изложба, пише лондонският вестник "Дейли телеграф" (telegraph.co.uk).

Експозицията е опит да бъде реабилитиран Влад Цепеш, известен още като Влад Дракула или Влад Набивача на колове (това означава думата цепеш), който на няколко пъти, с прекъсвания, е бил владетел на Влашко през 15-и век.

"Влад Дракула безспорно е бил жесток, но не повече от другите владетели по негово време", казва Маргот Раух, австрийският куратор на изложбата, озаглавена "Дракула - Войвода и Вампир".

Влад е роден в Сигишоара, Трансилвания, през 1431 г. Между 1456 и 1462 г. е управител на Влашко. Репутацията му е на жесток владетел, избил хиляди свои политически опоненти, обикновени престъпници и пленени турски войници, набивайки ги на кол. Смята се, че убитите от него хора са 50 000.

Прочут бил с бруталните наказания, които налагал. Според трансилвански легенди, често се случвало той да нареди хора да бъдат драни живи, варени, пържени, обезглавявани, ослепявани, изгаряни, набождани с пирони, погребвани живи, жигосвани и т.н. Харесвало му да реже носовете, ушите, гениталиите или езиците на жертвите си.

Любимото му наказание обаче било набиването на кол, от където идва прякорът му.

На Влад Цепеш се приписват и други жестокости, но въпреки доказателствата, по думите на Маргот Райх той е бил "жертва на лоша пропаганда".

Според нея историческите изследвания, представени в изложбата, показват, че целта на легендите за Влад Дракула е била Източна Европа да бъде представена като "примитивна земя и дори като извор на зло".

Изложбата включва портрети на Влад от Музея на история на изкуството във Виена (khm.at ) и от неговия филиал в замъка Амрас в Инсбрук, както и ръкописи, описващи владетеля като кръвожаден маниак. Гравюра от 1500 г. например го изобразява как се храни под погледа на дузина набучени на кол мъже.

Но много румънци възприемат Влад като герой, защото се е борил срещу османските нашественици.

Легендите за жестокостта на средновековния владетел са популярни в англоезичните държави заради публикувания през 1897 г. роман "Дракула" на Брам Стокър и впоследствие залягат в основата на многобройни книги и филми.

Първи в забележителната поредица е немият филм от 1922 г. "Носферату - симфония на ужаса" на германския режисьор Фридрих-Вилхелм Мурнау.

Прочутият образ на Дракула с бледа кожа, черна пелерина и окървавени кучешки зъби се се налага главно от седем филма, заснети в студията "Юнивърсъл" между 1930 и 1960 г.

Но това не е нищо, тъй като фигурата на влашкия княз е вдъхновила безброй други произведения на популярната култура, както и много изследвания.

Смята се, че филмите са близо 650, от които над 200 разказват конкретно за влашкия войвода. Романите и новелите са над хиляда. Първата пиеса е от 1924 г., последвана е от мюзикли, балети, игрални, телевизиоонни и анимационни филми, компютърни игри.

На екрана най-често в ролята се е изявявал Кристофър Лий - шест пъти между 1958 и 1972 г. Играли са я и Луи Журдан, Клаус Кински, Кристофър Плъмър, Лесли Нийлсън (в пародия, разбира се), Гари Олдмън. Хю Джакмън е в ролята на Габриел ван Хелсинг, който се изправя срещу Дракула във филм на ужасите от 2004 г.

Свои версии са разработвали Роман Полански (1967), Вернер Херцог (1979), Франсис Ф. Копола (1992), Мел Брукс (1995)...

"Време е Влад Дракула да бъде погледнат в светлина, различна от холивудската", твърди сега Маргот Раух.