„Македонският и българският народ са отделни народи, с отделни езици и това е прието от световната наука и от световната политика, с изключение на българските политици, учени, журналисти и пропагандисти, които продължават да фантазират за Санстефанска България. Този проект беше и остана мъртъв, както призна и неговата авторка – Русия“, пишат група македонски интелектуалци, близки до управляващата ВМРО-ДПМНЕ, в отворено писмо до скопския в. „Дневник“.
Групата, нарекла се „Македонски манифест“, призовава България да признае македонската нация и език.
„Господин Плевнелиев! „Македонски манифест“ силно подкрепя стремежите за добросъседство на Балканите. Дори настоява за това. Но без искрени, открити отношения между съседите това просто не е възможно“, пише в писмото.
„Македонски манифест“ отбелязва, че
„дори един националист като Тодор Живков“ е подписал без да поставя условия пет договора между България и Македония
„на български и на македонски език“, което според авторите на писмото е знак за признание, че съществуват македонска нация и език.
„След свалянето на Живков от власт през 1989 г. България пропиля исторически шанс безусловно да признае Република Македония с нейната нация и език. От тогава насам противно на логиката на международното право и на добросъседството България чрез институциите на ЕС оказва натиск върху Македония за подписване на Договор за добросъседство на неравноправен и несиметричен принцип.
Това обижда нас, македонците, и ни прави много внимателни, когато трябва да се подпише нов договор със съсед, който публично не признава нашата нация, език, култура, история и традиция.
Не съществува държава без народ, а това може да го разбере и Европейският съюз и най-накрая самият да се европеизира и да престане да подкрепя българската политика на отричане и непризнаване“, пише още в откритото писмо до президента Плевнелиев.
Според „Македонски манифест“ с отказа да признае македонската нация и език България на практика признава Македония само като географско понятие.
„Излиза, че българската държава иска добросъседство от нация, която за нея не съществува. Как така искате тогава да имате добросъседство и договор с някого, който не съществува?“, се пита в писмото.
„Ако за България съществува само географска Македония, тогава договорът за добросъседство трябва да бъде подписан от някой географски обект –
река Вардар, Шар планина или Охридското езеро.
В случая от македонска страна договорът трябва да бъде подписан от представители на македонската нация. Доколкото България не признава македонците и македонската нация, няма кой да подпише такъв договор“, продължава писмото.
В текста е засегнат и въпросът за общото празнуване на исторически дата, като се посочва, че „без признаване на македонската нация, такова празнуване е невъзможно, тъй като противоречи на историческата истина“.
„Общи дати, които свързват Македония и България са например Денят на победата над фашизма, 9 май, или началото на дипломатическите отношения между двете държави.
Илинденското въстание не може да се празнува заедно“,
твърдят от "Македонски манифест“.
„Що се отнася до общославянските просветители Кирил и Методий, те трябва да се празнуват съвместно не само от Македония и България, а от всички славянски народи, а и от цяла Европа като нейни покровители. Българският характер и приоритет на това събитие е още една в редицата исторически фантазии“, пише в писмото.
Македонските интелектуалци заключават, че за да има добросъседство между Македония и България, трябва да бъдат направени конкретни стъпки.
„Първа стъпка е да признаете македонската нация и език, също така както Македония признава българската нация и език. Взаимното признаване означава уважение и поражда доверие. Без доверие няма добросъседство, независимо от това колко договори за добросъседство ще се подпишат“, завършва писмото.
