Късмет ли е за румънците природният газ?

О�р �риването на големи количества  природен газ в Черно море е една от най-важните новини за румънците през последните 20 години. Но дали наистина ни е излязъл късметът? Зависи.

Когато холандците започнаха да извличат газ в края на 50-те години, а норвежците - петрол в началото на 70-те, техните демокрации бяха достатъчно укрепнали, за да може природните богатства да бъдат поставени в услуга на благосъстоянието на населението.

Нигерийците обаче не виждат и помен от експлоатацията на петрола им от големите компании. Анголците също не виждат много.

Във Венецуела след експлоатация на петрол по "нигерийския" модел на власт дойде Уго Чавес, но венецуелците скочиха от трън, та на глог.

В Баку, Азербайджан, бяха издигнати чудесни офиссгради, луксозни хотели и бляскави молове. Но същият този петрол създаде една републиканска династия - властта се предава в рамките на фамилията Алиев.

Миналата година Жозе Мануел Барозу и Херман ван Ромпой трябваше да се държат за носа, когато посрещнаха по синия килим в Брюксел президента на Узбекистан Ислам Каримов.

Той ръководи страната от 1991 г. През 1995 г. спечели единодушно референдум, който сложи край на ограничаването на броя на мандатите му.

Последният път, когато беше преизбран, дори и единственият контракандидат увери, че е гласувал за него.

И това не е единствената газова диктатура в Централна Азия.

Туркменистан е теренът на действие на Гурбангули Бердимухамедов, наследникът на много по-прочутия Сапармурат Ниязов, който имаше своя златна статуя още приживе.

В Казахстан президентът Нурсултан Назарбаев продължава да бъде преизбиран от 1991 г. насам с над 90 на сто. И не показва признаци, че му е омръзнало, въпреки избухналите протести и стачки.

Какво повече да кажем за Русия, където властта на Путин се основава в голяма степен на експлоатацията на подземните богатства?

Съществува разбира се и случаят на страните от Залива, където петролът донесе благосъстояние и развитие, но под ръководството на едни монархии, които отказват всякакво политическо право на гражданите.

В много страни природните богатства донесоха в най-добрия случай слабо подобрение на живота на хората. Но те доведоха до израстването на политически елити, болни от мания за власт и дълбоко корумпирани. Те са на практика истинските бенефициенти на ресурсите.

В крайна сметка всичко зависи от качеството на лидерите и нивото на развитие на демокрацията. Ние какво ще направим? Ще учредим ли суверенен фонд, който да допринася за благосъстоянието на всички като Норвегия? Ще видим ли как изтича богатството между пръстите ни като Нигерия? Или ще се задоволим с малко, оставяйки едрото в ръцете на една корумпирана хиперкласа?

Изборът остава в нашите ръце. И тъй като 2012 г. е година на избори, би трябвало да поставим на обсъждане и този въпрос.