Косовари искат да стават българи, за да могат да работят в ЕС

С�б �бските и македонски паспорти в Косово вече имат конкуренция в българските паспорти, които са все по-търсени, тъй като хората вярват, че като техни притежатели ще им се отворят врати да си намерят работа в някоя от страните на Европейския съюз.

Това съобщи Танюг, позовавайки се на "Дойче веле".

Сред бошняците и горанците в района на Призрен през последните месеци има голям интерес към българските паспорти.

Организират се сдружения на българи, макар официално в Косово да няма членове на българската общност, посочва Танюг.

Бившият косовски министър на здравеопазването Садик Идризи гледа на даването на български паспорти като на "опит за решаване на икономическите проблеми".

"Хората вече не са доволни от сръбските или македонските паспорти,

тъй като българският паспорт тежи повече, защото с българския паспорт могат да получат работа в страните от ЕС за шест месеца или за една година", казва Идризи.

Процедурата за получаване на български паспорт е намалена от пет на една година, а за паспорта трябва да отделите около 1000 евро, посочва Танюг.

Фатима Реджович, например, е завършила Медицинския факултет в Сараево преди три години, но работа за нея няма.

Надява се да намери решение на проблема си благодарение на българския паспорт, който ще й отвори пътя към Европа.

"Имам сръбски паспорт, но той не ми върши работа.

Поразпитах и установих, че единственото решение е българският паспорт.

Само той може да ми помогне да си намеря работа и да си уредя живота. Казват, че в Германия много се търсят лекари. Ако успея, няма да се върна тук никога."

Преди два месеца в присъствието на официални лица от българското посолство в Прищина и Държавната агенция за българите в чужбина в Призрен беше основано Дружество на българите.

Въпреки че това официално се отрича, по линия на дружеството се събират документи на хора, които по ускорена процедура и чрез посредници в рамките на година могат да получат български паспорт.

Мнозина бошняци се опасяват от създаването на нова българска общност -

защото това неминуемо ще доведе до още по-осезаемо раздробяване на и без това малката им общност.

Затова призовават Европейския съюз "да спре процеса, чрез който България не само се сдобива със своя общност, но и получава за това богато възнаграждение от фондовете на ЕС".

Садик Идризи, бивш министър на здравеопазването в косовското правителство, гледа на тази ситуация другояче.Петрит Селими, заместник-министър на външните работи на Косово, също не смята ситуацията за тревожна.

Според него, стига всичко да се върши в рамките на Конституцията и законите, намеса във вътрешните работи на Косово няма:

"Всички членове на малцинствата, които са с двойно гражданство, например на Албания и Косово или на Сърбия и Косово, имат равни възможности да упражняват своите права, които са конституционно и законово гарантирани.

Всичко отвъд тези права остава предмет на диалог и анализ.

Вярваме, че в рамките на няколко години косовският паспорт ще има същата стойност

като всички други паспорти в Шенгенската зона."

Селими смята, че търсенето на български паспорти е временно явление, което ще отмре, щом косовските граждани получат правото да пътуват свободно из Европа.