Как радикалният ислям стига до Европа

И�я �ямистки терористи от Ливан проникват в Европа през Турция, Гърция и България.

От ноември 2010 г. досега около 20 екстремисти са успели да избягат от лагер в Ливан и са намерили път към ЕС, заявил полковникът от ливанската армия Махмуд Иса пред френски журналисти.

Сайтът "Интернешънъл енълист нетуърк" (analyst-network.com) публикува статия на тази тема, озаглавена "Подривната дейност на радикалния ислям в Гърция", в която няколко пъти се споменава и България.

В класифицирани документи на радикални групировки в Ливан е било отбелязано, че лицата Имад Карум, Юсеф Кайед и Ахмад Сидауи са успели да напуснат лагера и през Сирия и Турция са влезли в Гърция и България с помощта на мрежите за прехвърляне на нелегални имигранти, ръководени от турци.

Успели да си купят фалшиви документи за самоличност и били заловени най-накрая при съвместна операция на българските и гръцките власти.

Случаят, според много достоверни източници, е бил наблюдаван отблизо от британското и френското разузнаване, защото тези две държави били крайната дестинация на ливанската група.

Но Махмуд Иса заявява, че има още такива случаи, които се изплъзват до момента на властите. В статията Гърция е спомената като регион, от който потенциалните терористи тръгват по пътя си към други страни от ЕС.

"Добре известна хипотеза в европейските и американските кръгове, занимаващи се с въпроси на сигурността, е, че регионът на Югоизточна Европа, включително страната от еврозоната Гърция, е на прага на мащабен процес на проникване на радикалния ислям, който се благоприятства от огромния брой ислямистки групи, които имат за цел да стъпят стабилно в Европа", пише в "Интернешънъл енълист нетуърк" авторът Йоанис Михалетос.

Според телеграми на Държавния департамент на САЩ, разгласени от "Уикилийкс", още през 2009 г. бившият американски посланик в Атина Даниел Спекхард е посочил опасността от създаването на екстремистки ислямистки клетки в Гърция и използването на страната като транзитен пункт на терористите от Близкия изток към други европейски страни.

Нарастващата вълна нелегални имигранти към Гърция от граждани на Афганистан, Пакистан, Иран, Сирия, Сомалия, Алжир и Судан разтревожи както гръцките власти, така и международната общественост. Страната обяви, че ще издигне ограда по сухопътната си граница с Турция, за да спре движението, а масовите арести на нелегални имигранти са ежедневие.

Около 100 нелегални имигранти биват залавяни на ден през последните няколко месеца, но не всички биват депортирани заради различни бюрократични и политически причини.

Лявоориентирани групи и неправителствени организации с явни ислямистки връзки помагат всичко това да продължава, като осигуряват подслон на прииждащите нелегални имигранти, въпреки факта, че тяхната самоличност не може да бъде установена и е повече от сигурно, че сред тях има доста радикално настроени и потенциални терористи.

Ролята на изгряващата ислямска сила Турция в управлението на масовото движение от ислямски страни към ЕС е било посочвана многократно през последните няколко месеца и е важно да се отбележи фактът, че има организирани редовни полети между Мароко и Алжир до Истанбул, за да се докарват значителен брой граждани на тези страни в Турция и да бъдат транспортирани по-нататък към Гърция и България на път към ЕС, се казва в статията.

За автора е очевидно, че в Атина има активност на радикални кръгове. Това е оценката на местни представители на силите за сигурност, които допускат, че има присъствие на клетки, ръководени от различни групи, като „Хизбула", „Мюсюлманско братство" и различни мрежи от лица, свързани със сомалийските „Ал Шахаб", палестински радикали, пакистански и афганистански ислямисти.

Поради факта, че мнозинството от ислямското население в Гърция и особено радикализираната му част е заинтересовано основно към достигането до Северна Европа, ситуацията изглежда е контролируема от страна на местните власти, но това е нещо, което не може да бъде гарантирано за постоянно в бъдеще.

В момента се смята, че само в Атина има 5000 мюсюлмани, координирани от определени неправителствени организации с цел да подпомогнат включването в обществения дневен ред на "исляма", не само като религия, но и като политическо движение.