Нито декларацията за Сребреница, нито каквото и да е друго действие освен ареста на Ратко Младич и Горан Хаджич не би променило нещо за главния прокурор на Международния трибунал в Хага Серж Брамерц, за когото ареста на бегълците няма алтернатива, пише сръбският в. "Вечерне новости".
В интервю за изданието Брамерц отговаря на някои ключови въпроси за миналото и бъдещето на Сърбия и на целия регион, което до голяма степен е в негови ръце и зависи от неговите доклади.
Главният прокурор оценява, че сега сътрудничеството със Сърбия е на съвсем друго ниво в сравнение с положението преди две години, когато е поел длъжността.
Според него обаче това не означава, че автоматично трябва да бъде доволен от всичко. Това, че предишният доклад е бил положителен, не означава, че и следващия ще бъде такъв, казва Брамерц.
На въпрос
дали
арестът на двамата бегълци трябва да
бъде условие за членството на Сърбия в
Европейския съюз (ЕС)
Брамерц отговаря, че политиката на поставяне на конкретни условия е важен фактор и досега е давала резултати.
"Бихме искали ЕС да продължи този подход, но трябва строго да се отделят съдебният, технически процес от една страна, и процесът на политическо решение от друга", казва прокурорът.
Сребреница беше
доказателството, че
в Европа може да бъде извършен
геноцид дори след избиването на 6 млн. евреи,
пише Славенка Дракулич в материал, озаглавен "С декларацията за Сребреница Сърбия направи крачка към изкуплението", за британския в. "Гардиън".
Нека си припомним също, че даден престъпен акт се определя като "геноцид" не заради броя на избитите хора, а заради намерението за ликвидиране на определена етническа група или нация.
Приемането на
тази резолюция е положителен факт преди всичко защото
Сърбия, от Слободан Милошевич насам,
винаги категорично е
отричала каквото и да било участие във
войната в Босна
и е отхвърляла всяка отговорност за това клане.
Нещо повече, сърбите дори отричаха, че изобщо е имало клане (да не говорим за геноцид) - студенти от Юридическия факултет на Университета в Белград обявиха тази теза преди няколко години. Сега обаче Сърбия признава факта, че 8000 бошняци са били убити и официално поема отговорност за тяхното избиване.
Макар и да не
води до катарзис, този документ
вече не оставя място за отричане.
Резолюцията
обаче не признава, че клането в Сребреница е
било акт на геноцид, съгласно определението
на Хагския трибунал.
Близките на жертвите също не я възприемат
като жест на истинско
разкаяние, а като
политически ход, прокаран с цел да улесни присъединяването към ЕС.
Той се тълкува като полумярка, тъй като смятаният за главен виновник за това военно престъпление Ратко Младич все още е на свобода, защото Сърбия отказва да го екстрадира в Хагския трибунал.
Ако трябва да обобщим значението на резолюцията в едно-единствено изречение, то ще е: "добре, но не достатъчно добре", пише вестникът.
Междувременно
босненските сръбски ръководители
заявиха, че
резолюцията е "безполезна"
и "неприемлива"
за тяхната общност.
"Резолюцията, такава, каквато бе приета, е напълно безполезна и неприемлива и е контрапродуктивна за интересите на Република Сръбска и за целия сръбски народ", каза президентът на Република Сръбска Райко Кузманович в комюнике.
"Не е коректно да се разделя Сребреница и престъплението, което е извършено там, от другите престъпления, извършени във всички лагери по време на трагичния конфликт на територията на бивша Югославия" през 90-те години, добави босненският сръбски ръководител.
Администрацията
на американския президент
Барак Обама пък приветства осъждането на престъпленията в Сребреница от сръбския парламент. Това бе съобщено пред журналисти официалният представител на държавния департамент на САЩ Марк Тонер.
САЩ разглеждат документа като позитивна стъпка, насочена към помирение, заздравяване на регионалните отношения и осигуряване на сигурността в региона.
По-късно през деня беше съобщено, че Сърбия планира да приеме нова декларация, в която да
осъди престъпленията срещу сърби по време на войните.
Председателката на сръбския парламент Славица Джукич-Деянович каза, че новата декларация ще е по отношение на престъпленията, извършени срещу сърби по време на етническите конфликти през 90-те години на миналия век.
С новия документ прозападните сръбски власти очевидно искат да отговорят на обвиненията на националистите, че пренебрегват сръбските жертви от войните, пише АП.
