Караджич: Каузата на сърбите е справедлива и свещена

В международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия в Хага бе възобновен процесът срещу бившия политически лидер на босненските сърби Радован Караджич.

Той е обвинен в геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството по време на войната в Босна, продължила от 1992 до 1995 г.

Този път Караджич реши да присъства в залата. Той бойкотира първите заседания на съда през октомври 2009 г.

Бившият босненски лидер се защитава сам на този процес и затова произнесе реч в качеството си на представител на защитата. Той започна с думите: "Ще защитавам нашата нация и

нейната кауза, която е справедлива и свещена."

В началото на речта си той направи историческа препратка към най-новата история на Босна и Херцеговина, като отбеляза, че ситуацията се е развивала така, че правата на сръбското население са започнали да се накърняват, а се укрепвали позициите на ислямския фундаментализъм, предаде ИТАР-ТАСС.

Обвинението трябва да отчита всички тези сложно преплетени проблеми, отбеляза Караджич. По-просто е да се каже: "Да, тези хора са виновни", но целта на правосъдието е да разбере какво е станало и да накаже виновните. И в това се състои целта на справедливия съд, отбеляза Караджич.

Бившият лидер на босненските сърби

отрече да е имало умисъл за прогонване на несърбите от домовете им.

По думите му целта на сърбите е била да защитят живота си и собствеността си.

Имаше едно ядро от мюсюлмански лидери в Босна, което "заговорничеше и съзаклятничеше", каза Караджич пред Хагския трибунал, цитиран от АП.

"Те желаеха ислямски фундаментализъм още от 1991 г.", добави той, опитвайки се да свърже причината за гражданската война с отхвърлянето от страна на мюсюлманите на предложенията за подялба на властта.

В изявлението си Караджич определи сам себе си в предвоенния период като

"помирител", готов да направи компромис

що се отнася до сръбските амбиции да бъде запазена югославската федерация или да бъде обединена преобладаващо сръбската част на Босна със Сърбия.

"Сърбите претендираха за собствените си територии и това не е престъпление - каза Караджич. - Никога не е имало умисъл, никаква идея, камо ли план да бъдат прогонени мюсюлманите или хърватите" от автономната Република Сръбска.

По думите му в подготовката на конфликта той неколкократно е приемал предложения за мир, представяни на международни конференции.

Караджич обвини босненския мюсюлмански лидер Алия Изетбегович,

че ги е отхвърлял или не ги е спазвал.

Той предупреди също за опити за превръщане на съда в "дисциплинарна комисия, която се подчинява на НАТО".

Юридическият съветник на Караджич, Питър Робинсън, заяви в съда, че по-рано днес е внесъл жалба срещу решението на съда в петък, с което бе отхвърлено поисканото от Караджич ново отлагане на процеса до юни.

Караджич е смятан от международното правосъдие за

един от главните архитекти на убийственото етническо прочистване,

опустошило бивша Югославия в началото на 90-те години и по-специално за отговорен за най-жестокото избиване в Европа след Втората световна война - ликвидирането на близо 8000 босненски мюсюлмани в Сребреница(Източна Босна) през юли 1995 г.

Той е подведен под отговорност и заради ролята му при обсадата на Сараево, продължила 43 месеца, по време на която близо 10 хил. цивилни бяха избити.

Смятан за чудовище от хърватите и мюсюлманите в Босна, той си остава за много от сърбите

герой от войната,

разтърсила Босна след провъзгласяването на независимостта й и продължила от 1992 до 1995 г.

Караджич е роден на 19 юни 1945 г. в село Петница в Черна гора. Прекарал е детството си в Никшич, близо до границата с Босна. От най-млада възраст той пише стихове - хоби, което запазва, наред със създаването на театрални пиеси и на популярна музика.

Баща му, от когото е наследил националистическите си идеи, е бил изпратен в затвора заради участие в движението на Четниците, което се е сражавало както с нацистите, така и с партизаните комунисти на Тито по време на Втората световна война.

Караджич е психиатър в Сараево през 60-те години.

Започва политическата си кариера

едва през 1990 г. Негов ментор е бившият югославски президент Слободан Милошевич, починал през март 2006 г. в затвора на Международния трибунал преди да завърши процесът срещу него.

След падането на Берлинската стена вятърът на промяната застигна и Югославия, която се разпада, когато нейните шест републики обявяват една след друга независимост след 1991 г.

Подобно на Слободан Милошевич, Караджич иска да насърчи присъединяването към Сърбия на територии, населени със сърби в Хърватия и Босна, където сърбите представляват около 44% от населението.

Караджич, подпомогнат от Ратко Младич,ю

предприема "прочистване" на Босна

от нейните несръбски елементи.

Със споразуменията от Дейтън в края на 1995 г. Караджич получава "своята" република -Република Сръбска, докато хърватите и мюсюлманите си поделят другата половина от страната, която става Хърватско-мюсюлманска федерация.

Но в Дейтън Милошевич държи настрана Караджич, а от юли 1996 г. му е забранено да се появява на публични места.

Тогава той преминава в нелегалност. През продължилото 13 години негово издирване и неуспешни операции на НАТО за залавянето му възниква легендата за неговата неуловимост. Държавният департамент дори обещава награда от 5 млн. долара за всяка информация, която може да доведе до арестуването му.

Това става на 21 юли 2008 г. и светът смаян открива как Радован Караджич е живял кротко в модерен квартал на Белград под фалшивата самоличност на д-р Драган Дабич, практикуващ алтерантивна медицина.

Ако бъде признат за виновен, Караджич може да бъде осъден на доживотен затвор.