Дебатите по външнополитическите приоритети на правителството бяха съсредоточени върху предизборните ангажименти на Социалистическата партия ПАСОК, като в програмата акцентът се поставя повече на общите принципи, отколкото на конкретни мерки.
Прави се оценката, че Гърция ще се стреми да се завърне в центъра на международните събития във и извън Европейския съюз. Остава естествено да се види как на практика ще бъде постигнато това намерение, тъй като са необходими огромни усилия, като се има предвид, че след блестящите олимпийски игри през 2004 г., Гърция изчезна от международната сцена.
Страната не пое абсолютно никаква международна инициатива (освен състоялата се на о. Корфу сесия на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Това не стана нито по отношение на Близкия Изток, нито на Балканите, които по традиция представляват приоритетни райони за гръцката дипломация.
За разлика от Гърция, Турция в същото време укрепи позицията си на регионална сила.
Не бе изненада фактът, че Папандреру придаде особена тежест на отношенията с Кипър. Напълно понятно е, че първото му официално посещение в чужбина днес започва от средиземноморския остров.
Защото краткото присъствие на гръцкия премиер в Истанбул преди десет дни бе в качеството му на външен министър. Там той присъства на срещата на министрите от Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа.
Сигурно е, че в политиката си спрямо Турция, Папандреу залага на постигнатото от него като външен министър в правителството на премиера Костас Симитис, когато бе даден старт на прословутата "земетръсна дипломация" и когато Гърция се притече на помощ на пострадалото турско население.
Тази политика може да не е приключила. Тя обаче направи Папандреу особено популярен пред турската обгщественост, което пролича и по време на неговия кратък престой в Истанбул преди дни.
Завършекът на тази политика бе постигнатата договореност в Хелзинки между двете страни, предвиждаща различията им за Егейско море да бъдат отнесени до международния съд в Хага.
За отбелязване е, че тази политика стартира преди Турция да получи зелена светлина за започване на присъединителни преговори с ЕС. Анкара винаги е избягвала този факт, който бе игнориран и от предишния кабинет на консерваторите от "Нова демокрация", за да не платят политическата цена от една такова решение на проблемите с Турция.
В същото време визитата на Папандреу в Кипър става в особено критичен момент, тъй като разговорите между кипърския президент Димитрис Христофиас и лидера на кипърските турци Мехмет Али Талят са навлезли в най-съществената си фаза, а подкрепата на Атина за усилията на кипърския държавен глава са абсолютно необходими.
Ключова в тази посока е ролята на Турция, за която в парламента Папандреу каза, че подкрепя европейската перспектива на тази страна при условие, че тя изпълни европейските изисквания, зачита международното право, съдейства за решаване на кипърския проблем и спазва нормите за добросъседство.
Остава да се види какво ще направи Папандреу през декември в Брюксел, ако Турция не се съобрази с исканото от ЕС отваряне на пристанищата и летищата й за кипърските гръцки кораби и самолети в момент, когата Анкара настойчиво казва, че няма да го стори, ако преди това не бъде решен проблемът за Кипър.
Заслужава интерес да се види също какво ще направи Папандреу и по отношение на бившата югорепублика Македония, на която ЕС миналата седмица даде зелена светлина за започване на присъединителни преговори, без да поставя условие за уреждане на проблема за нейното име.
В парламента Папандреу не разкри картите си, като се ограничи да каже, че ще се придържа към общия принцип, че добросъседските отношения са условие, за да бъде даден тласък на европейската перспектива на бившата югорепублика. Как обаче ще реагира гръцкият премиер, когато въпросът за започване на присъединителни преговори стигне до Европейския съвет на върха в Брюксел?
Дали дотогава ръководството в Скопие няма да се е съгласило да бъде намерено общоприемливо название?
Тези въпроси бяха поставени от Папандреу в парламента. Но основният въпрос все пак е дали Атина ще наложи вето при сегашната ситуация с ЕС, както се случи на сесията на върха на НАТО в Букурещ миналата година и дали тази политика на непрекъснати откази и налагане на вето в крайна сметка ще има някакъв положителен ефект.
Защото, ако няма положителен ефект, безмислено е да бъде повторена и по отношение на ЕС.
Източник: в. "Вима" / Превод БТА
Последвайте ни
