"Чудовището от Гърбавица" за нищо не съжалява

О�и �иненият във военни престъпления черногорски гражданин Веселин Влахович - Батко, който беше задържан в Испания по-рано тази седмица с български паспорт, е признал пред испанската полиция, че е извършил над 100 убийства на мюсюлмани по време на войната в Босна.

Цитиран е днес от испанския вестник "Паис": "Убих над 100 мюсюлмани и изгорих телата им. Защо? Защото те убиха жена ми и децата ми. И ще ви кажа едно - не се разкайвам", казал пред полицията 40-годишният Влахович, известен още като "чудовището от Гърбавица", по името на квартал на Сараево.

Той разказал също, че е оглавявал паравоенен отряд в Гърбавица, известен като "Белите ангели", чиито членове изнасилили множество мюсюлмански жени.

"Не се разкайвам за нищо, което съм направил. Защо да се разкайвам. Това беше война, а всичко това се случва по време на война", казал още Влахович пред полицията.

Влахович беше арестуван по силата на три международни заповеди за арест, като при задържането у него бяха намерени фалшиви български документи за самоличност.

Той е обвинен в убийства, изнасилвания, тормоз и мъчения на мюсюлмани, включително жени и деца, в сараевския квартал Гърбавица по време на войната.

Освен военни престъпления, Влахович е обвинен и за множество престъпления, извършени след войната, сред които въоръжено нападения в кафене в Черна гора на 15 май 1998 г. , както и престрелка с цел уреждане на сметки също в Черна гора.

Влахович е лежал в затвора за тези престъпления, но успял да избяга през юни 2001 г.

Той е обвинен също, че е застрелял човек в бар в Сърбия няколко дни след бягството си от затвора. За това убийство Влахович получил 15 години затвор - присъда, за която се отнася една от трите заповеди за арест, издадени срещу него.

След бягството си от затвора Влахович се прехвърлил в Испания, където също извършил редица престъпления, включително въоръжени грабежи.

Босна вчера изпрати официално искане до Испания за екстрадирането на Влахович, а Черна гора обяви, че също ще поиска неговата екстрадиция.

На 1 март бе съобщено, че

Еюп Ганич, мюсюлманският член на босненското Председателство по време на войната през 90-те години,

е задържан в Лондон по заповед за арест на Интерпол, издадена от Сърбия, във връзка с военни престъпления, извършени над членове на бившата югославска армия в Сараево през май 1992г.

В началото на 2009 г. сръбското МВР издаде заповеди за арест на 19 души от Босна и Херцеговина, сред които двама членове на босненското председателство - Еюп Ганич и Стиепан Клюич, които обвинява за нападенията срещу колона на югославската армия в Сараево.

В нападенията са били убити 42 и ранени 73 членове на югославската армия, а 215 били пленени.

Министърът на правосъдието на Сърбия Снежана Малович заяви, че в най-кратък възможен срок на властите на Великобритания ще бъде връчена молба за ескрадицията на обвинения във военни престъпления босненски мюсюлманин Ганич.

Британските власти са поискали от Белград да достави допълнителна документация по случая.

Задържането на Еюп Ганич предизвика остри реакции в Босна и Херцеговина. Членът на колективното босненско председателство Харис Силайджич заяви, че Сърбия демонстрира "провокативно отношение" към властите в Босна и Херцеговина.

Силайджич каза, че арестът на Ганич е "част от военния план на Слободан Милошевич, а Сърбия иска да дискредитира легитимната защита на Босна срещу сръбската агресия по време на войната".

Този арест бе извършен в момент, когато телевизионните канали на Балканите излъчваха съдебния процес срещу бившия босненски сръбски лидер Радован Караджич в трибунала на ООН за военните престъпления, отбелязват информационните агенции.

Босна твърди, че Сърбия се опитва да покаже, че бошняците са поне частично отговорни за войната.