На днешната си среща с генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен премиерът Бойко Борисов е поставил въпроса за помощ от страна на НАТО, но се оказало, че бюджетът на Северноатлантическия пакт е "по-орязан и от нашия" и финансовите проблеми там са доста големи.
Борисов даде съвместна пресконференция след срещата си с Андерс Фог Расмусен.
В отговор на въпрос Борисов уточни, че става въпрос за 30-40 млн. долара за военните ни летища, които са предвидени в програми.
Следобед разговорите ще продължат с военния министър, ще поставим наши искания, посочи Борисов.
Той добави, че разбира, че бюджетът на НАТО сега е зле и изрази надежда по-нататък да има възможност за помощ от страна на алианса за летищата.
Системата за противоракетна отбрана на НАТО ще струва около 200 млн. евро, тази стойност ще се разпредели върху 28-те страни членки, гарантирайки сигурност на 900 млн. души, обясни Борисов.
Расмусен потвърди, че е дал информацията, че може да се разработи ефективна система за противоракетна отбрана, която покрива не само войски, но и цялото население - 900 млн. души в 28 държави за много ниска цена - по-малко от 200 млн. евро, за 10 години, разпределена между 28 съюзници.
Надявам се, че също така ще сътрудничим с Русия в това отношение, добави Расмусен. Расмусен каза, че има доста основателни причини за сътрудничество с Русия по тази тема. Първият разговор по въпроса се е състоял в Съвета НАТО-Русия вчера. За
български ангажимент към ПРО
премиерът Борисов каза, че тепърва през ноември, когато се разглежда цялостната стратегия за ПРО, ще знаем какъв е и нашият ангажимент и колко ще ни струва.
В отговор на въпрос Борисов коментира, "не знам дали някой си представя НАТО да участва в една ПРО, цяла Европа да участва и само ние да кажем "не, не искаме да участваме".
Още повече, че тази ПРО гарантира населението. Когато си член на евроатлантическата общност, освен права, има и задължения, добави премиерът.
Андерс Фог Расмусен каза, че би насърчил всички съюзници, включително България, да разгледат възможността за повече инструктори за обучителната мисия на НАТО в Афганистан.
Ние ще участваме, макар и с много малко хора - с инструктори в Афганистан, защото смятам, че и във военната област и в здравеопазването имаме експерти, които могат да обучават местното население, което след оттеглянето на войските на НАТО, да поеме контрола и съдбата на държавата си, посочи Бойко Борисов. "От влизането на страната с НАТО,
България демонстрира силен ангажимент и допринася за операциите на съюза,
особено в Афганистан. Допринесохте значително, войниците ви вършат страхотна работа там, усилията им се ценят високо", посочи генералният секретар.
Мисията ми е да видим всички страни от Балканите интегрирани в евроатлантическите структури - НАТО и ЕС, каза генералният секретар на Алианса. По думите му България с нейните отношения с всички балкански държави може да играе ключова политическа роля и да съветва в рамките на НАТО.
По отношение на Скопие, Расмусен каза, че има готовност за преговори за присъединяване при положение, че има удовлетворително решение на спора за името на държавата, но това е преди всичко двустранен въпрос между Скопие и Атина.
По отношение на Сърбия Расмусен коментира, че е известно, че по разбираеми исторически причини там може да има скептицизъм за отношенията с НАТО. Преди 10-15 години на Балканите беше извършен чудовищен геноцид, война, бомбардировки, разруха, организирана престъпност.
Това трябва да остане в миналото и ние да станем регион на стабилност, което може да стане само чрез участието ни в евроатлантическите структури, коментира премиерът Бойко Борисов.
Много сериозно стои и въпросът със сомалийските пирати и това не може да продължава повече по този начин, каза още премиерът Борисов.
На въпрос как ще се отрази върху системата за ПРО подписването на споразумението между Иран, Бразилия и Турция за преработването на уран в ядрено гориво, Андерс Фог Расмусен коментира, че споразумението няма да има отражение върху плана за ПРО.
