Ние би трябвало да искаме противоракетната отбрана, заяви българският премиер Бойко Борисов след срещата на 11 лидери от Централна и Източна Европа с президента на САЩ Барак Обама в Прага.
Обама, по думите на Борисов, е поискал да имат директна комуникация по въпросите за нашия регион.
Премиерът посочи, че американският държавен глава е бил добре запознат с проблемите на България, на страните от Централна и Източна Европа, търсил е и е обещавал подкрепа за решаването на проблемите.
САЩ са проявили интерес и към ядрената енергия, газовата диверсификация и други въпроси , свързани с България.
При срещата на Борисов и Обама беше представен и новият посланик на България в САЩ Елена Поптодорова.
"В момента нито България, нито други страни имат каквато и да било защита и възможност за оперативно реагиране. Ако системата за противоракетна отбрана бъде въведена, тя ще защитава цяла Европа.
Иран вече произвежда и притежава обогатен уран в достатъчно количество за създаване на ядрено оръжие и отказва да допусне проверки на своя територия.
В света се налага все по-единното мнение, че всичко това в стратегически план води до създаването на ядрено оръжие. Ракетите, с които те вече разполагат могат да достигнат България.
Както отбеляза президентът Обама, надпреварата във въоръжаването сега е реалност. За разлика от българските популисти, които твърдят, че системата за противоракетна отбрана е нападателна система, на практика съществува точно обратната ситуация - НАТО е длъжна да защити територията на всички членки на алианса", заяви българският премиер, цитиран от ИТАР-ТАСС.
Той същевременно подчерта, че никой не е поставял официално пред България въпроса за разполагане на елементи от противоракетната система.
"Когато се обърнат официално към нас, ще внесем този въпрос в парламента. Ще проведем дебати, за да се направи аргументиран анализ защо и как ще се организира тази отбрана", заяви Борисов.
Един от основните въпроси на срещата на лидерите на 11 държави от Централна и Източна Европа с президента на САЩ бе бъдещето на Афганистан.
Афганистан е всеобща тревога, отбеляза българският премиер.
След като Съветският съюз се изтегли от Афганистан, "там вече от много години загиват военни от страните на НАТО, а резултат все така няма.
Общата позиция е, че в страната трябва да се възстанови инфраструктурата, да се построят болници и училища, за да може в случай на изтегляне на войските от НАТО местното самоуправление там да стане реалност.
На въпрос на БНР дали означава това увеличаване на българския контингент, на инженерна част и отделяне на повече средства за развитието на страната Бойко Борисов е отговорил:
"Много са проблемите, наши са проблемите. Това означава, че там войната ще продължи, че ще трябва да се изпратят повече хора, инструктори, за да може да се повдигне статуса на държавата. Те сега в тези условия произвеждат тонове наркотици, а ако няма войските на НАТО?"
Президентът на САЩ Барак Обама увери лидерите на 11 държави от Централна и Източна Европа, че страните им не са оставени на заден план в контекста на подобрените отношения между Вашингтон и Москва.
По време на дискусията Обама увери, че продължаваме да сме част от евроатлантическото пространство, заяви чешкият премиер Ян Фишер на пресконференция след неофициалната вечеря в резиденцията на посланика на САЩ в Прага.
Според местната преса Обама е използвал вечерята, за да увери страните от региона в подкрепата на Вашингтон след като през септември се отказа от проект на предишната администрация на Джордж Буш за разполагане на елементи на противоракетен щит в Полша и Чехия, който предизвика остри протести от Москва.
По този повод няколко участници в срещата са призовали за прозрачност и ефикасност в отношенията с Русия, което Обама "естествено потвърди", каза Фишер.
Трябва да умеем да се информираме взаимно и да имаме механизми за такава комуникация, добави той.
Фишер заяви, че подписаният вчера от САЩ и Русия нов договор за съкращаване на ядрените им арсенали е "сигнал, че двете свръхсили могат да комуникират в тази много деликатна област, да търсят компромиси и да намерят консенсус".
Белият дом съобщи, че по време на вечерята участниците "са изразили мнението, че подобряването на отношенията между Вашингтон и Москва е намалило напрежението и е създало нови възможности за тях да подобрят своите отношения с Русия".
Обама е благодарил на лидерите за участието и жертвите им в операциите на НАТО в Афганистан и всички "са споделили позицията, че трябва да се реагира конкретно на факта, че Иран не е изпълнил международните си ангажименти" по ядрения въпрос, се казва в изявлението на Белия дом.
По въпроса за НАТО Обама е наблегнал на валидността на член 5 от хартата на алианса пред предизвикателствата на XXI в., посочва Белият дом. Този член гарантира помощ от всички страни от НАТО за страна членка, ако тя бъде нападната, отбелязва АФП.
Сред първите лидери, които пристигнаха и позираха пред фотографите заедно с Обама бяха премиерите на България Бойко Борисов, Хърватия Ядранка Косор, Унгария Гордон Байнаи и Литва Андрюс Кубилюс, отбелязва АФП.
Те са били последвани от премиерите на Словения Борут Пахор, Полша Доналд Туск и Словакия Роберт Фицо и президентите на Латвия Роберт Фицо и Естония Тоомас Хендрик Илвес.
Сред последните посрещнати от американския президент е бил румънският президент Траян Бъсеску, следван от чешките лидери - премиерът Ян Фишер и домакинът на церемонията по подписването на новия договор СТАРТ президентът Вацлав Клаус.
Атмосферата на срещата беше много открита, много конструктивна, изрази задоволство Фишер. Той заяви, че Обама е "не само добър оратор, но и особено внимателен слушател".
