След 12-часово извънредно заседание 250-членната Скупщина прие със 192 гласа "за" срещу 26 "против" резолюцията, след като миналата седмица Международният съд в Хага се произнесе, че едностранното обявяване на независимост от Косово не нарушава международното право.
Макар и да няма задължаващ характер, решението на съда вероятно ще предизвика вълна от нови признавания на независимостта на Косово.
Досега 69 държави, сред които САЩ и повечето страни от ЕС са признали бившата автономна сръбска територия за независима република.
Сърбия се противопоставя яростно на това, а президентът Борис Тадич заяви пред парламента, че Белград никога няма да се откаже от Косово и предупреди, че решението на Международния съд ще има последствия по целия свят.
Резолюцията също така подкрепя плановете на правителството да инициира нови преговори за статута на Косово на предстоящата през септември сесия на Общото събрание на ООН.
Същевременно ЕС призова
Сърбия и Косово да започнат преговори
въпреки отказа на Белград да признае независимостта на бившата сръбска автономна територия, предаде Ройтерс.
Брюксел се опита да използва евентуалното членство на двете страни в ЕС като стимул за започване на диалог помежду им.
И Сърбия, и Косово се надяват някой ден да станат членки на блока, но според европейски дипломати те няма да отбележат значителен напредък, докато не подобрят отношенията си.
"Казах на Прищина и Белград, че бъдещето и на двете страни е в ЕС. Надявам се да направят крачка напред и да започнат разговори", заяви върховната представителка на ЕС по външната политика Катрин Аштън на пресконференция след срещата на външните министри на страните от блока.
Министрите не успяха да достигнат обща позиция по отношение на Косово и Сърбия, която през декември подаде кандидатура за членство в ЕС.
Пет от 27-те държави членки на блока не са признали независимостта на Косово -
Кипър, Словакия, Румъния, Гърция и Испания.
Всеки въпрос, който засяга териториалната цялост на дадена държава, трябва да се решава чрез преговори, а не чрез едностранно обявяване на независимост, заяви кипърският външен министър Маркос Киприану.
Много правителства не желаят да позволят на Сърбия да предприеме нови стъпки към членство в ЕС, докато не покаже желание да сътрудничи с трибунала на ООН за военните престъпления, извършени във войната в бивша Югославия.
За да може Сърбия да напредне по пътя към ЕС, външните министри на страните от блока трябва да отправят официално искане към Европейската комисия да преразгледа сръбските документи за кандидатстване.
Италианският външен министър Франко Фратини заяви, че скоро ще бъдат предприети стъпки в тази посока.
Европа трябва да отправи положителен сигнал към Сърбия,
заяви той. Според дипломати обаче може да минат месеци, преди европейските държави да се съгласят на това, а някои може да поставят условие преди това тя да залови обвинените във военни престъпления.
В понеделник сръбският парламент започна да обсъжда проекторезолюция, призоваваща за нови преговори за статута на Косово под патронажа на ООН.
Президентът на Сърбия Борис Тадич заяви тази нощ в сръбския парламент, че намерението му като президент е да направи така, че в страната му да няма национални конфликти, в каквито е била потопена десетилетия наред - не само със съседите, а и с великите сили.
Не е време за патриотизъм, време е за велики дела,
заяви държавният глава в края на 12-часовото извънредно заседание на сръбския парламент за Косово, което бе свикано след като миналата седмица Международният съд в Хага се произнесе, че едностранното обявяване на независимост от Косово не нарушава международното право.
По думите на Тадич "Сърбия, който и да я ръководи, трябва да има възможно най-добри отношения с великите сили, защото всяка друга, по-различна политика, води Сърбия директно към пропастта, а гражданите - в нова бедност".
Тадич заяви, че косовският въпрос е "предизвикателство към нашето поколение" и че албанският национален въпрос е легитимна и важна тема за националния въпрос на сърбите.
Според него е "безполезно да се търси виновник за това, което се случва днес, защото установяването на такава отговорност не би ни довело доникъде".
Сръбското правителство получи тази нощ в парламента подкрепа и от част от опозицията - депутатите от Сръбската радикална партия (СРП) и Сръбската прогресивна партия (СПП) гласуваха "за" резолюцията, в която парламентът заявява, че Сърбия никога няма да признае независимостта на Косово, пишат днешните сръбски вестници. Против гласуваха Демократическата партия на Сърбия (ДПС) и Либерално-демократическата партия (ЛДП), но с противоположни мотиви.
Ръководителят на юридическия екип на сръбското правителство Душан Батакович представи доклад за съдебния процес в Хага и заяви, че Международният съд не е отговорил на съществената част от поставения въпрос за това имали ли са косовските албанци право на отцепване.
Той посочи, че това е юридически неуспех за Сърбия, защото "не получихме помощ в ситуация, когато международното право бе погазено в неин ущърб".
Резолюцията подкрепя плановете на правителството да инициира нови преговори за статута на Косово на предстоящата през септември сесия на Общото събрание на ООН.
Депутатът от ДПС и бивш министър за Косово Слободан Самарджич нарече в парламента предложението на правителството да внесе в ООН резолюция за Косово
"самоубийствена акция",
в която изпълнителната власт се опитва да въвлече и парламента.
Той направи оценката, че е почти нереално Общото събрание да приеме резолюция за Косово, която да е противоположна на мнението на Международния съд в Хага и повтори позицията на тази партия парламентът да се включи активно в политиката към Косово и да се внесе иск против държавите, които признваха независимостта на Косово.
