Армения и Турция ще подпишат исторически споразумения

Армения и Турция ще подпишат в събота исторически споразумения, слагащи край на цял век враждебност, но продължаващият териториален спор все още може да усложни техните планове, заявиха дипломати.

Християнска Армения и мюсюлманска Турция, скарани

след масовите убийства по време на Първата световна война

на арменци от османските турци, планират да подпишат протокол в Цюрих, който ги задължава да възстановят дипломатическите връзки и отново да отворят общата си граница.

Споразумението ще подобри реномето на Турция на Запад, ще помогне на засегнатата от бедност икономика на Армения и ще укрепи сигурността в района на Южен Кавказ, основен транзитен коридор за доставки на петрол и газ на Запад.

Но над разговорите е надвиснал

призракът на един от най-кървавите конфликти, предизвикан от разпадането на Съветския съюз

Армения влезе във война със съседен Азербайджан в началото на 1990 г. заради планинската територия на Нагорни Карабах - етнически арменски анклав, разположен в рамките на международно признаните граници на Азербайджан. Около 30 хил. души загинаха.

Войната свърши с примирие през 1994 г., след като контролираните от Армения сили превзеха Нагорни Карабах и районите около него, включително коридор азерска земя, свързваща го с Армения. Оттогава двете страни поддържат нестабилно примирие със спонтанни сблъсъци по границата.

Международните посредници оказват натиск върху Армения да преговаря с Азербайджан за Нагорни Карабах като част от по-широки усилия да бъде осигурен траен мир в региона.

Полагат се усилия, за да се осигури пробив в процеса за Нагорни Карабах на определен етап, относително скоро,

което ще помогне на турско-арменския процес

да се придвижи напред, заяви високопоставен европейски дипломат пред Ройтерс.

Официално азербайджанско-арменските преговори за Нагорни Карабах са отделни от турско-арменското сближаване. Всъщност обаче те са тясно свързани, защото Турция има тесни културни връзки с мюсюлмански Азербайджан и затвори границата си с Армения през 1993 г. в знак на солидарност с Азербайджан във връзка с войната в Нагорни Карабах.

В последния дипломатически рунд, два дни преди церемонията в Швейцария, лидерите на Армения и Азербайджан ще проведат

нови преговори за Нагорни Карабах

в молдовската столица Кишинев.

Американският съпредседател на Минската група посредници за Нагорни Карабах - Роберт Брадтке, заяви пред репортери в Баку, че се надява позитивната динамика между азербайджанските и арменските лидери да продължи на тази среща.

Говорейки при условие на анонимност заради чувствителността около преговорите обаче, европейският дипломат добави, че не очаква някакъв голям пробив в Молдова, казвайки: "Смятам, че това ще отнеме повече време".

След очакваното подписване в Швейцария турско-арменският мирен протокол трябва да бъде ратифициран от двата парламента, преди да влезе в сила.

Напредъкът в преговорите за Нагорни Карабах би могъл да намали съпротивата към арменския мирен процес в Турция, където депутатите роптаят от правенето на отстъпки на Армения без получаване на нищо в замяна.

Но това би могло да усложни нещата в Армения, където все още има дълбоко подозрение относно сближаването с Турция и недоверие към Азербайджан, който не е отхвърлил възможността да използва военна сила, за да си възвърне Нагорни Карабах, ако бъде необходимо.

Преди преговорите днес с арменския президент Серж Саркисян президентът на Азербайджан Илхам Алиев

покачи залозите като каза, че преговорният процес за Нагорни Карабах е вече във финалната си фаза.

Наблюдателите вярват, че Азербайджан настоява за поне частично арменско изтегляне от седем азерски района, които обкръжават Нагорни Карабах и бяха превзети по време на войната.

Армения иска да отдели Нагорни Карабах от Азербайджан, докато Азербайджан възнамерява да възвърне нашите собствени земи под наш контрол, заяви азербайджанският зам.-външен министър Араз Азимов.

Арменските служители омаловажиха очакванията.

Да кажем, че утре ще има пробив, не знам откъде може да дойде подобно очакване, заяви говорител на арменското външно министерство.

Арменският анализатор Ричард Гирагосиан заяви, че посредниците ще настояват за кратка декларация от Алиев и Саркисян днес за ангажиране с принципите на мирно споразумение за Нагорни Карабах като знак за прогрес, предимно за турците, за да се придвижат напред с ратификацията в парламента.

Но той изрази песимизъм относно техните шансове и един провал на преговорите в Молдова вероятно ще засегне турско-арменския мир.