Ле ерът на крайнодясната израелска партия "Израел бейтену" Авигдор Либерман ще оглави външното министерство на страната според сключено миналата нощ коалиционно споразумение с лидера на дясната партия "Ликуд" Бенямин Нетаняху, който има мандат да състави новото правителство на Израел.
Съгласно договореното партията на Либерман ще получи още четири министерски кресла: Стас Мисежников ще поеме туризма, Узи Ландау - националната инфраструктура, Софа Ландвер - имиграционната политика, а Ицхак Ааронович - вътрешната сигурност.
На "Израел бейтену" (Израел наш дом) е обещан и зам.-министерски пост във външното министерство, както и председателски в една от парламентарните комисии.
Съгласно документа параметрите на споразумението ще бъдат преразгледани, ако се стигне до по-широка коалиция и бъде сформирано правителство на националното единство с Партията на труда на Ехуд Барак и с "Кадима" на Ципи Ливни.
Днес Нетаняху ще преговаря и с крайнодесните религиозни партии "Шас", "Обединен юдаизъм на тората" и "Еврейски дом". Разговорите вероятно ще доведат до окончателно разпределение на портфейлите и подписването на коалиционни споразумения.
Споразумението на Биби Нетаняху с "Израел бейтену" е първата стъпка към съставянето на дясно правителство, което вероятно ще се противопостави на усилията на американската администрация за създаване на независима палестинска държава, отбелязва Ройтерс.
Партията на Либерман е получила подкрепа и за някои от исканията си във връзка с гражданските бракове в страната (в момента могат да се сключват само религиозни между евреи). Сделката гарантира, че до два месеца ще бъдат внесени законопроекти, уреждащи браковете между евреи и неевреи, както и че в рамките на 15 месеца ще се намери законово решение за лицата, на които не се разрешава брак според еврейския закон.
Авигдор Либерман е роден като Евет Либерман в съветския град Кишинев, по настоящем столица на Молдова. Завършил е селскостопански институт. Баща му е ветеран от Червената армия, пленен от германците, а по-късно прекарал седем години в "Гулаг" по времето на Сталин.
Имигрира с родителите си в Израел през 1978 г., когато е 20-годишен, по време на една от първите вълни на съветска имиграция към еврейската държава. Променя името си на Авигдор. Служи като ефрейтор в армията, специализира социални дейности и работи най-различни неща, вкл. разносвач на багаж на летището и дори бодигард в нощен клуб.
Като студент в Ерусалим става активист на дясната партия "Ликуд", оглавявана от тогавашния премиер Менахем Бегин. Заема постове в три правителства между 2001 и 2008 г.
Между 1996-1997 г. Либерман оглавява канцеларията на Биби Нетаняху по време на предишното му премиерство, а по-късно е министър на националната инфраструктура и транспортен министър в правителството на Ариел Шарон.
През 1999 г. основава партията "Израел бейтену", защитаваща интересите на емигрантите от бившите съветски републики и призоваваща за по-силна роля на президента.
През 2004 г. напуска правителството на Ариел Шарон поради несъгласие с изтеглянето на еврейските заселници от ивицата Газа. На парламентарните избори от 2006 г. "Израел бейтену" печели 11 мандата, което я превръща в пета по влияние политическа сила в Израел.
В правителството на Ехуд Олмерт е вицепремиер и министър по стратегическите въпроси. Напуска коалицията през януари 2008 г. в знак на протест срещу подкрепяните от САЩ преговори с палестинците.
Реториката на Либерман, често отявлено анти-арабска и подставяща под съмнение лоялността на израелските граждани от арабски произход към държавата Израел, е широко подкрепяна. Той нарича арабите с израелско гражданство "пета колона" и настоява за лишаването им от гражданство, освен ако не демонстрират своята лоялност.
Либерман отхвърля възможността Ерусалим да бъде разделен между еврейска и палестинска държава, както и изтегляне от Западния бряг.
През 2001 г. е осъден да заплати обезщетение на 12-годишно момче, което нападнал, тъй като ударило сина му. Разследван е и за корупция заради връзките му с местни и чужди бизнесмени, от които предполагаемо е получил милиони шекели.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
