26

П рез миналия месец много хора изпаднаха в истерия заради туийтовете на Доналд Тръмп по адрес на севернокорейския вожд Ким Чен-ун и решиха, че президентът не е с всичкия си и тласка света към ядрена война.

Тръмп не остана голословен и нареди на Пентагона да разработи сценарий за превантивен удар върху ракетните установки на Северна Корея. Още около нова година обаче, тревогата се оказа неоснователна - Ким пожела връщане на диалога с Южна Корея и демократичната държава прие веднага протегнатата ръка.

Ким Чен-ун: Имам ядрено копче на бюрото

Очевидно в Пхенян се притесниха, че Тръмп може да бъде толкова рязък, колкото Обама беше предвидим. Съответно веднага се организира среща, севернокорейците възстановиха горещата линия между военните (на която те самите бяха спрели да отговарят преди 2 години) и дори се говори, че може отборите им да излязат заедно на олимпийските игри с неутралното знаме, което символизира обединение на полуострова.

Не трябва да се надценява доброжелателността на Ким обаче, тъй като севернокорейците са протягали ръка много пъти преди, за да може след това да ескалират напрежението отново до връхна точка.

Съвместно излизане на Олимпийските игри вече е правено през 2000 г и въпреки възторга който предизвиква тогава по света, дадените заявки не се реализират в никакъв политически напредък.

Обикновено целта на тази стратегия на протягане на ръка е да се прокара линия на разделение между Южна Корея от една страна, която винаги е по-диалогична и емоционално въвлечена в кризата и САЩ от друга, тъй като американците са много по-предпазливи по отношение на режима в Пхенян и предпочитат да не му гласуват никакво доверие.

Без съмнение Ким разчита и на възможността новият южнокорейски президент Мун Дже-ин да покаже приемственост със своя ментор, бившият президент Рох Мо Хюн (комуто Мун беше началник на кабинета 2003-2008), който лесно се изкушаваше да води политика на наивна ангажираност и диалог с КНДР.

Въпреки че няма причина да очакваме от севернокорейския режим да се промени радикално, има при все това основание да се смята, че

Доналд Тръмп може да потърси дългосрочно и реално решение на проблема с Ким Чен-ун.

Тръмп изглежда се е освободил от парализиращия мит за безизходицата на корейския въпрос. Обратно на приетото схващане, че Америка не може да направи нищо освен да избягва ескалациите, американците всъщност имат огромен арсенал неизползвани инструменти.

Първо и очевидно, може да наложи ембарго или пълна блокада на Северна Корея и да предизвика масов глад.

След това, има много механизми да притисне Китай, чието влияние върху Северна Корея е много по-силно от това на САЩ върху Южна, но не ги използва, защото му е изгодно да държи Северна Корея като зло куче на каишка, с което да изхабява нерви, време и ресурси на Америка в Тихия океан.

Вашингтон може да забрани на китайската партийна номенклатура да пътува в САЩ и да купува имоти там, както и да ограничи достъпа на децата им до американски университети (няма да е нищо безпрецедентно, Картър го е правил спряво Иран); може да подкрепи претенциите на Индия в територилния й спор с Китай; да установи официални дипломатически отношения с Тайван; да организира и да дърпа конците на коалиция между Филипините, Малайзия, Тайван и Виетнам, която с общи усилия да потърси сметка на Китай за незаконните бази, които строи на спорните острови Спартли; и накрая, но не последно място – може просто да направи Япония и Южна Корея ядрени държави.

Разбира се, всички тези ходове са агресивни, но само в дипломатически и военностратегически план, без да се равняват на открита война.

В зависимост каква комбинация от мерки избере Тръмп, само до края на 2018 може да се развият няколко сценария:

Превантивно действие. Америка да изпълни заканата си от декември месец и да порази ракетната инфраструктура на корейците или да подложи КНДР на изолация и глад, докато режимът не колабира. Рискът от отговор под формата на инвазия на Южна Корея е много голям при този сценарий и затова ако конфликтът не се удържи в рамките на няколко хирургически бомбардировки, може да върне полуострова в ситуацията от 50-те години – открит сблъсък, почти неизбежна намеса на Китай и пр.

Запазване на статуквото. Както винаги Китай да накара Северна Корея да се държи по-прилично и да почака да отмине международното напрежение.

Китайско решение. Пекин да използва влиянието си, за да свали режима в Пхенян и да го замени с друг недемократичен, но изцяло подчинен на китайците режим. Това ще премахне династията на Ким и регионът ще заживее с по-малко страх, но това ще бъде и край на всички надежди за обединение на Корея

Американско решение. САЩ да инвестира и изгради обща противоракетна система за Япония, Южна Корея и Тайван, с която да обкръжи Пхенян и потенциално също да даде ядрени оръжия на тези държави. Това би било логична проява на безкръвна реалполитика от страна Тръмп – да “аутсорсне” конфликта и да премести тежестта му изцяло към азиатските държави.

Във всеки случай, паниката е пресилена. За американския президент съществуват още много неизиграни ходове преди военната опция. Но този път нещата няма да се решат със замитане под килима, а с активна политика на Вашингтон, защото КНДР вече има интерконтинентални ракети и ядрени глави. Чудовището беше оставено да расте като се храни с търпението, наивността и нерешителността на Бил Клинтън и Барак Обама. Те обраха краткосрочните лаври за постигнатия “мир”, докато Доналд Тръмп който сега неохотно наследява проблемите им, ще бъде обвинен в несъобразителност и войнолюбие. 

САЩ отстъпи пред КНДР, Пхенян със заплаха: Ще изпитате болка

Когато САЩ изравни Северна Корея със земята

Ким Чен-ун устрои празненство за ядрените учени

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК

Абонирайте се и прочетете първи "Непубликувано" и обзор на деня за 2 мин. Безплатно е :-)

@
Автор: Тончо Краевски
Тръмп Северна Корея Ким