Следващият човек на Луната може да бъде китаец

М�ц �цина от онези, които си спомнят 60-те години на миналия век, не са били подвластни на драмата и вълненията, породени от космическите мисии, които изправиха един срещу друг СССР и САЩ в надпревара да изпратят човек на Луната.

Днес също има голямо съревнование за овладяване на космоса, но вчера администрацията на президента на САЩ Барак Обама отмени програмата "Съзвездие", целяща да върне австронавти на Луната.

Сега, когато САЩ на практика са извън лунната надпревара,

пътят е проправен за страни като Индия, Китай и Япония.

Съревнованието от 60-те години на миналия век беше свързано главно с демонстрация на военното надмощие. Сега говорим за битка за водещата роля в икономиката и в технологиите, но предвид нашия бъдещ просперитет тази битка е почти толкова значима, колкото и онази за военното надмощие. САЩ казват, че не искат да харчат повече големи пари за ракети и ще позволят на частни фирми да ги конструират.

НАСА планира освен това да разработи начини за презареждане на космическите кораби в открития космос, което ще излезе по-евтино от презареждането им на Земята. Това може би е най-добрият начин в крайна сметка за хората да се доближат до Марс.

Там, където хората биха искали да стъпят, ще има всъщност роботизирани изследователски мисии. Да се надяваме, че това поне ще означава, че хората ще се сдобият с проби от Марс и че мисиите няма да бъдат само пилеене на големи пари.

Най-големите разходи на която и да е космическа програма са заплатите, иначе самите компоненти на програмата са относително по-евтини.

Но човек не може да уволни всички в НАСА, защото в даден момент хората ще се нуждаят от техния опит и познания. Опасявам се, че в действителност ръководството на НАСА би искало учените от американското космическо управление да придобият още по-голяма вещина.

Но ние всъщност вече сме натрупали достатъчно голям опит, необходим да се сдобием с проби от Марс и да знаем много точно какво да направим с тях. А защо са ни необходими такива проби ли?

Като начало, не е възможно да имаме пилотирана космическа мисия до Марс, докато не можем окончателно да дадем отговор на въпроса дали там има някаква форма на живот. Без тази информация ние сме изправени пред

риск нашите астронавти, озовали се на Марс, да върнат на Земята микроби,

които биха могли да изтребят живота на нашата планета.

Надявам се, че отменянето на мисията до Луната де факто ще ускори възможността хората да отидат на Марс.

При управлението на Джордж Буш-младши САЩ планираха пилотирана космическа мисия до Луната до 2015 г. После това беше отложено във времето за 2018 г. Сега този план напълно се провали.

А Европа не е достатъчно бърза, когато става дума да се организира полет до Марс. Европейската космическа агенция (ЕКА) искаше до 2009 г. да е готова с роботизираната космическа мисия до Марс "Екзо-Марс", която предвижда космически кораб да достигне орбитата на Марс, част от кораба да кацне на марсианската повърхност, а два ровъра да обследват планетата.

Но вече сме 2010 г.

ЕКА строи "Екзо-Марс" вече от 7 години

и както изглежда, няма какво много да ни покаже по този проект.

ЕКА заложи на скъпоструваща надеждна мисия до Марс, която да бъде планирана и подготвяна дълго време, но аз смятам, че тя трябваше да предпочете един по-скромен, по-бърз и по-евтин проект.

Такъв, който ще изисква ограничен брой хора, но който ще може бързо да бъде завършен и чрез който ЕКА би могла да научи много дори и ако тази мисия се провали, защото, според мен, провалът е най-ценното нещо, от което може да си извлечем поука.

Оглавявах мисията "Бийгъл 2 Марс" ( beagle2.com) през 2003 г. и по мое мнение мисията имаше 99,9% шансове да се увенчае с успех. По-добре е да се харчат пари, да речем, за три мисии, които имат 95-процентен шанс за успех.

Европа можеше до 2007 г. да направи още един "Бийгъл", но вместо това предпочете да чака.

В Индия и Китай за разлика от Европа нещата се развиват за щастие бързо. Тези две страни не се плашат от грешките и се поучават от тях. И двете извършиха неотдавна непилотирани мисии до Луната. Сега планират да изпратят на лунната повърхност робот. След което ще осъществят и пилотиран полет до Луната.

Смятам, че следващият мъж или жена, който ще стъпи на лунната повърхност, ще бъде от Китай. Мисля, че когато една страна е показала, че има амбицията, изобретателността и икономическата сила, за да осъществи подобен проект, то тук вече става дума не само за космически полет.

Изстрелването на "Спутник" през 1957 г. показа, че СССР са технологическа сила, с която хората трябва да се съобразяват.

Подобно нещо ще се случи и с Индия и Китай. Тези страни признават, че динамиката на икономиките се нуждае от създаването на нещо, което съответната държава да може да изнася, но това пък води от друга страна до обновяването на електронните технологии или каквото и да е друго.

Една евентуална мисия до Луната, а и отвъд нея, до Марс например, би била от голяма полза, за да привлече все повече млади хора към науката и технологиите. На запад две поколения пострадаха от липсата на подобно вдъхновение.

И сега действително рискуваме да видим как нашите

водещи учени мигрират към Азия.

Ако влезете в една британска класна стая и попитате колко деца искат да станат учени, като пораснат, средно 2% ще вдигнат ръка.

В Индия около 30% от учениците биха казали "да". Това е разликата между запада и нововъзникващите икономики и точно поради тази причина в крайна сметка, ако не се изправим пред този проблем, можем да се окажем в ролята на източник на персонал за кол центровете на нововъзникващите икономики.
--------------------------------------
Професор Колин Пилинджър е учен в Open University. Ръководил е британския проект Beagle 2 Mars