Рядко американските президенти търсят мнението на Конгреса

М алко президенти на САЩ са търсили по своя воля одобрението на Конгреса, за да започнат военна операция в чужбина, предаде Франс прес във връзка с американските планове за удари по сирийски цели.

Американската конституция дава на Конгреса правото да обявява война, но за последно това се е случило по време на Втората световна война.

На практика американските президенти в последно време избягват това конституционно правило и започват едностранно военни операции.

Това е ставало десетки пъти, като президентите са се позовавали на това, че по конституция са върховни главнокомандващи на въоръжените сили.

След войната във Виетнам и въпреки ветото на Ричард Никсън депутатите гласуваха решение, за да принудят президентите да получават разрешение за военна операция от Конгреса, в случай че тази военна интервенция ще трае над 60 дни.

В Ирак през 2003 г. президентът Джордж Буш например получи именно такова разрешение, за да използва военна сила. Но повечето президенти смятат, че това решение е противоконституционно и се задоволяват само да информират Конгреса, че ще разполагат войски някъде.

През декември 1995 г. президентът Бил Клинтън например нареди разгръщането на 20 хил. войници в подкрепа на миротворческите сили на НАТО в Босна и Херцеговина. Впоследствие Конгресът така и не успя да се разбере по няколко проекта на решения в подкрепа или за забрана на тази интервенция.

През 1999 г. Бил Клинтън започна 78 дни на въздушни удари в Югославия и то отново без парламентарно разрешение. Депутатите отново бяха разделени по въпроса и така и не успяха да гласуват решение за забрана или разрешаване на ударите.

Сухопътните операции в Сомалия и в Хаити, съответно през 1992 г. и 1994 г., също не бяха разрешени от Конгреса. Подобно нещо се случи и при ударите с крилати ракети в Афганистан и Судан през 1998 г., извършени в отговор на атентатите срещу американските посолства в Кения и Танзания.

По-наскоро, през март 2011 г., Барак Обама оправда интервенцията в Либия с резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Конгресът настояваше Обама да се допита до него, но напразно.

За Сирия Обама смята, че гласуване по всички правила в Конгреса ще му осигури солидна политическа подкрепа в момент, когато американците са разединени по въпроса.