Скромността му е обяснима на фона на критиките относно избора му за престижното отличие, което се дава за "изключителни усилия за укрепване на международната дипломация и сътрудничеството между народите", както и предвид факта, че само преди седмица реши да изпрати в Афганистан подкрепления от 30 хил. американски войници.
Според други обаче наградата е заслужена и важна. По думите на норвежкия премиер Йенс Столтенберг "няма друг човек, който да е направил повече за мира през изтичащата година".
Председателят на Нобеловия комитет Турбьорн Ягланд също защити днес решението за избора.
Много са тези, които смятат, че отличието дойде прекалено рано, призна той, но същевременно подчерта, че историята е пълна с пропуснати случаи.
Сега имаме възможността да подкрепим идеите на президента Барак Обама, отбеляза Ягланд, определяйки наградата като "призив към всички нас за действие".
Това обяснение е в съзвучие с мнението на мнозина, че признанието се дава повече за заявките, които Обама прави, отколкото за реално постигнатите му успехи на международната сцена.
Сред визираните заслуги на президента Обама са позицията му за свят без ядрени оръжия, историческата му реч в Кайро към мюсюлманите по цял свят, призоваваща за началото на нови отношения, протегнатата ръка за диалог към Иран...
Той обаче не постигна голям дипломатически успех през тази почти година, откакто е президент, в решаването на основни конфликти, като този в Ирак и в Афганистан.
В отговор на критиките Барак Обама изрази днес готовност да продължи да работи по важни за САЩ въпроси и за изграждане на траен мир и сигурност в света чрез предотвратяване разпространението на ядрено оръжие, овладяването на климатичните промени и стабилизирането на Афганистан.
По повод Афганистан президентът подчерта, че няма никаква колебания за момента, в който ще започне изтеглянето на американските части от страната - юли 2011 г.
"Инструментите на войната имат своята роля в поддържането на мира. И все пак тази истина съществува паралелно с друга, че независимо от оправданието, войната обещава човешка трагедия", каза той.
Лауреатът припомни още, че когато чернокожият борец за права Мартин Лутър Кинг получи Нобела за мир преди 45 години, това "имаше окуражителен ефект в цял свят, но и повиши статута му в САЩ по начин, който му позволи да е по-ефикасен".
Дали от скромност, гузност или практичност президентът Барак Обама реши да съкрати значително официалната си програма в Осло, което на мнозинството норвежци се стори неучтиво, както показва допитване, публикувано във в. "Верденс ганг".
Обама отказа да обядва с норвежкия крал, да даде пресконференция и да участва в традиционния Нобелов концерт.
Той ще прекара само ден в норвежката столица, докато официалната програма около церемонията продължава цели три дни.
Зад това решение се крие хладно пресметната, стратегическа преценка в стил "реалполитик", смята специалистът по пиар Шел Терие Рингдал, цитиран от "Верденс ганг".
Според него това е добър ход, имайки предвид, че той не желае да се набива на очи и се стреми да избегне прекаления блясък на Нобеловото отличие.
Последвайте ни
