Американецът Едуард Сноудън, който разкри на сънародниците си тайната правителствена програма за следене в интернет, е напуснал хотела си в Хонконг, където се намираше от 20 май, предаде Ройтерс.
От една седмица британският в. "Гардиън" и американският в. "Вашингтон пост" публикуват информации, основаващи се на разкритията му.
29-годишният мъж обясни, че САЩ са изградили широка мрежа за шпионаж на американиците и посочи, че не иска да живее в подобно общество. Самоличноста си Сноудън разкри във видеоинтервю за "Гардиън", датирано от 6 юни, но излъчено три дни по-късно.
Той каза, че е работил за АНС четири години, копирал е секретни документи в офиса на агенцията на Хавай преди три седмици и е казал на началника си, че има нужда от няколко седмици за лечение на епилепсия. После отишъл през май в Хонконг, където живеел в луксозен хотел.Журналисти на "Гардиън" казват, че той все още е в града.
Американски конгресмени вече настояват за екстрадицията на Сноудън
САЩ и Хонког подписаха през 1996 г. споразумине за екстрадиция, година преди бившата британска колония да бъде върната на Китай.
Споразумението позволява размяна на заподозрени за криминални деяния. Сега в него може да се намеси и правителството в Пекин. Според споразумението Сноудън може да бъде арестуван за 60 дни от властите на Хонконг, ако САЩ поискат това и докато Вашингтон подготвя официална молба за екстрадиция.Според Реджина Ип, хонконгски депутат и бивш министър по сигурността, би било мъдро Сноудън напусне Хонконг.
Същевременно в САЩ петицията на сайта на Белия дом, в която се настоява за опрощаване на Сноудън, вече събра 22 000 подписа, предаде Ройтерс.
Основателят на сайта "Уикилийкс" Джулиан Асандж, който преди няколко години публикува строго секретни американски военни и дипломатически документи,
нарече Сноудън "герой"
"Едуард Сноудън е герой, който информира обществеността за едно от най-сериозните събития на това десетилетие - създаването на система за всеобщо следене. Тази система е оказала порочно влияние на съдилищата в САЩ, като ги е заставила да вземат решения, които нарушават конституционните гаранции на почти цялото население", казва Асандж в интервю, излъчено от телевизия "Скай нюз".
Асандж даде интервюто от посолството на Еквадор в Лондон, където се укрива вече година.
Тази система въвлече и американските технологични компании, като "Гугъл", "Яху", "Скайп" и "Фейсбук", така че следенето да се разпространи по целия свят, допълва Асандж и сравнява Едуард Сноудън с Брадли Манинг, който предаде дипломатическите и военните грами на "Уикилийкс" и който от една седмица е съден в САЩ заради това деяние.
Асандж призова страните по света да предоставят убежище на Сноудън.
Москва е готова да разгледа евентуална молба
на Едуард Сноудън за политическо убежище, предаде ИТАР-ТАСС, като цитира - Дмитрий Песков, говорител на руския президент Владимир Путин.
Сноудън засега е изразил интерес само към убежище в Исландия.
Москва пък не е получавала искане от негова страна за приютяване.
Марин льо Пен, лидерката на френския Национален фронт (крайната десница), настоя Париж да предостави убежище на американеца.
Едуард Сноудън е съвременен американски герой,
пише британският вестник "Индипендънт".
Каквито и да са били резултатите от срещата между Барак Обама и Си Дзинпин, моментът, в който тя се състоя, бе чудесен, отбелязва изданието.
"Предполага се, че президентът е критикувал своя гост заради кражбите в интернет, извършвани от Китай - точно когато в неговата страна се появиха сведенията за огромни нарушения в киберпространството и събиране на данни от правителството, което той оглавява. Каква е поуката от тази история? Всички го правят".
Правителствата имат право на потайност, но то не е безгранично, коментира "Индипендънт". Разкритията на Сноудън не трябва да ни заблуждават, че правителството е някаква сила на доброто, пише друг британски вестник, "Гардиън".
Държавата ни е враг - отмъстителен, любопитен Голям брат, който може да нахълтва при всекиго, навсякъде, отбелязва ежедневникът.
"Последиците от разкритията на Сноудън за Гардиън за мащабите на инвазията на държавата в личната неприкосновеност ще траят дълго. Още по-шокиращото е, че това е позволено от един президент демократ, който се застъпваше за надежда и доверие".
Американският вестник "Ню Йорк таймс" призовава за
истински дебати за следенето на комуникациите
"Ако президентът иска смислен дебат, той може да нареди на своите директори от разузнаването да обяснят на обществото как точно Агенцията за национална сигурност (АНС) събира данни. Тъй като вече няма особен смисъл да се прикрива програмата, е време обществото да получи отговори на някои основни въпроси", коментира "Ню Йорк таймс".
Разкритията на Сноудън за АНС са последица от прекалената секретност, пише друг американски вестник, "Вашингтон пост". В момент, когато администрацията и Конгресът са гневни заради течовете на информация към "Вашингтон пост" и "Гардиън", властите трябва да се сърдят сами на себе си.
"Именно техните усилия да скрият такава огромна и важна програма от американското общество, станаха причина това напрежение да избухне.
Вместо да позволят един демократичен общ дебат за програмите, който нямаше да изложи на риск националната сигурност, опитите им да държат на тъмно обществото предизвикаха обратен ефект, вследствие на който рисковете за националната сигурност са извън контрол", отбелязва изданието.
Същевременно проучване показа, че според мнозинството американци федералната програма за следене на телефонните разговори, за която бяха направени разкрития миналата седмица, е
приемливо средство за разследване на терористичната заплаха,
дори и да накърнява правото на личен живот, предадоха световните агенции, като се позоваха да допитване на института Пю и на в. "Вашингтон пост".
56% от анкетираните одобряват следенето на телефонните комуникации на милиони американци. 41% смятат тази практика за неприемлива. Като цяло 62% смятат, че е важно федералното правителство да разследва евентуалните терористични заплахи, дори и ако трябва да накърни личния живот на хората.
1/3 от анкетираните мислят противното. 45% процента от хората смятат, че правителството трябва да стигне дори по-далеч и да контролира всички дейности онлайн на американските граждани, за да възпрепятства атентатите.
52% от анкетираните обаче смятат, че подобен надзор не е възможен. Допитването е осъществено от 6 до 9 юни. В него са участвали 1004 възрастни.
