Другите врагове на САЩ

Дори и след свалянето на либийския диктатор, плюс Осама бин Ладен, Саддам Хюсеин в Ирак и Слободан Милошевич в Сърбия, по света все още има враждебни на САЩ автократични лидери, главно в Куба, Венецуела, Северна Корея и Иран, пише Дъглас Бърч от АП.   

Сред деспотите и автократичните режими, враждебни на САЩ, са:   

- Кубинският лидер Фидел Кастро, който оцеля след заговорите на ЦРУ за убийството му, нахлуването в Залива на прасетата и американското икономическо ембарго, критикува и предизвиква САЩ вече над половин век.

85-годишният Кастро официално подаде оставка като президент през февруари 2008 г. заради болест, но предаде властта на брат си Раул и революционният режим оцеля. Търговията между САЩ и Куба е минимална и двете страни не поддържат дипломатически отношения.

САЩ обвиняват кубинското правителство в погазване на човешките права и заглушаване на разногласията, докато Хавана се представя за жертва на американския терор.   

- Венецуелският президент Уго Чавес - ляв активист и бивш военен офицер, който дойде на власт през 1999 г. и започна радикални промени в икономическата и социална политика, включително национализация на петролната индустрия.

Чавес обвини Вашингтон, че организира инвазия  във Венецуела, призова САЩ към сдържаност, присъедини се към политиката на Куба и сключи големи оръжейни сделки с Русия, за да превърне Венецуела в регионална сила.

САЩ виждат във  Венецуела повече дразнител, отколкото противник, но това може да се промени, ако Чавес предприеме по-агресивна политика.   

- Ким Чен-ир в Северна Корея, сталинистката страна с едномилионна армия, трън в очите на САЩ след Корейската война. През последните години САЩ се опитваха да убедят Ким да се откаже от ядрена си програма, като в замяна предлагат икономически и дипломатически гаранции.

САЩ обвиняват Ким, че на няколко пъти не е изпълнил обещанията си за разоръжаване, докато продава в чужбина технически опит за произвеждане на оръжия. САЩ и други страни обвиниха Пхенян миналата година в торпилиране на южнокорейски военен кораб и обстрелване на южнокорейски остров.

Имайки предвид съмненията, че севернокорейският лидер е тежко болен, ключът към бъдещите отношения на Вашингтон с Пхенян може да бъде неговият син и несъмнен наследник Ким Чен-ун.   

- Висшето духовенство на Иран. Теократичният режим в Техеран демонстрира почти нулева толерантност към несъгласните с него и дълбока и трайна враждебност към Вашингтон след свалянето на подкрепяния от САЩ режим на шаха на Иран през 1979 г.

Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад редовно критикува САЩ и Израел на заседанията на Общото събрание на ООН, но той е само един глас в иранското правителство, което според западни анализатори е пъзел от антизападни фракции.

Настоящият конфликт с Вашингтон идва от опасенията, че Иран подкрепя терористични групи в Близкия изток и нападенията срещу американски военни в Ирак и Афганистан, но основен акцент в него са ядрените амбиции на Техеран.

САЩ твърдят, че Иран полага основите на ядрена програма, която може да заплаши Близкия изток, САЩ и Европа. Иран твърди, че се интересува само от мирна ядрена технология.   

Не всички диктатори са считани за врагове на САЩ.

По време на Студената война и след това мнозина бяха определяни като лоялни съюзници. Днес някои автократи търпят критики от САЩ, но са смятани за малка заплаха за стратегическите интереси на Вашингтон. Сред тях са украинският президент Александър Лукашенко, президентът на Зимбабве Робърт Мугабе, на Судан Омар ал Башир  и на Узбекистан Ислам Каримов.   

От американска гледна точка, оцеляването на открито враждебни деспотични режими може да бъде по-маловажно от издигането на конкурентни икономически и политически сили като Китай, Индия, Бразилия и Русия - тенденция, която според някои експерти един ден може да създаде свят, в който САЩ да са една голяма сила сред други подобни, конкуриращи се за влияние и пазари.   

 Упадъкът и свалянето от власт на Кадафи, Саддам и други авторитарни лидери не слага край за ерата на враждебните диктатури. Така както враговете могат да станат съюзници, съюзниците могат да станат противници.