С ъстезателката по борба е носителка на два сребърни олимпийски медала, петкратна световна и шесткратна европейска шампионка.
Тя е и първата българка, участничка на Олимпийски игри в женската борба (2004 г.), както и първата българска световна шампионка по борба (2006 г.).
През 2008 г. печели сребърен медал на олимпийския женски турнир по борба в Пекин, след като губи от китайката Дзяо Ван още в първата част на финала, в категорията до 72 килограма, когато е туширана при 3:8 точки. След финала в интервю Златева заявява:
"Трябваше по-рано да загубя, за да разбера какво е да загубиш".
Роденото на 1 март 1983 г. в с. Крушаре, Сливенско, момиче обаче печели друго, нещо много по-важно от един златен медал - обичта на хората.
Името й предизвиква гордост у всеки българин, но и сълзи от щастие, щом видим лика й на стълбичката на музикалния фон на химна на родината ни.
Наред с безспорната слава, която й донесе силния дух в борбата, Станка съвсем скоро стана и любимата звезда на страната ни - на финала на "ВИП Брадър" 2013 Станка излезе от къщата като победител, оставяйки след себе си съквартирантите Мариан Кюрпанов, Ваня Червенкова, Пламен Медаров и Лияна.
Но възгордяла ли се е тя и какво е победата за нея?
Самата Златева казва, че е свикнала с любовта на българите и им благодари безпределно за подкрепата, въпреки че победата в риалити формата не й дава толкова, колкото самото изживяване два месеца със съквартирантите.
Как съумя Станка да остане земна, защо се нарича "обикновено момиче", кои са най-ценните хора в живота й, как се справя със злобата на хората и да я очакваме ли скоро отново на тепиха? Разказва златното момиче на България Станка Златева в интервю на Наталия Такова от Vesti.bg
- Ти си боец и носиш гордостта, присъща на родените победители. Но си и толкова скромно момиче... Как успяваш да поддържаш подобен баланс, чак ми се струва невъзможно...
- На първо място за мен скромността краси човека. Това е първият фактор. Освен това, не бива да се самозабравяме. Ако днес имаш успех, утре ще имаш падение, нали? Безспорен факт е, че, когато има връх, има и път надолу. Но аз се опитвам винаги да стоя долу, за да качвам непрестанно по малко. Това е по-важно за мен. Иначе какво се случва? - Днес взимаш медал, утре те надвиват. Ако ти се направиш на голяма работа и не си вършиш нещата, „шамаросват те” и слизаш на земята.
- Кой те смъква на земята?
- Приятелите. Тези приятели, които бяха с мен, преди да стана Станка Златева. И аз им благодаря винаги за това, че са още до мен. Те са моят барометър за живота напред – дали се главозамайваш, дали си сгрешил, как си, изложил ли си се. Те са онези, които винаги дават правилната оценка за мен. Аз "ВИП Брадър" няма да го гледам, например. Ще чуя тяхното мнение – то ще е по-правилно, отколкото моето.
- А не ти ли е интересно каква си била отстрани?
- Те ще ми кажат каква съм. Аз се чувствам добре и не съжалявам за нищо. Приятелите ми ми казаха, че се гордеят с мен и че аз съм била най-истинският човек вътре. Това е много по-важно за мен, отколкото да се гледам и да се оценявам сама. Аз искам другите да ме оценят.
- И все пак, ти за себе си какво можеш да кажеш? Би ли могла да се опишеш с няколко думи?
- Ами обикновен човек съм. Обикновен - истински, имам мечти и ги следвам, но и в същото време съм останала себе си.
- Неведнъж каза в къщата, че обичаш селото, спокойствието там. Какво всъщност ти харесва на село?
- Хората са по-добри. Там, където и да отидеш на гости, ще те посрещнат, ще си говорите. Няма я тая злоба, тая маниящина да се правим на по-големи. Там хората ти се радват. Истински ти се радват. Там всичко е различно.
- На въпроса как минава денят ти, ти казваш: "Ставане, кафе, тренировка, почивам, тренировка, почивам, сън". Тази рутина не те ли изнервя?
- Да ти кажа, това, което изреди, е много по-спокойно, отколкото всичко друго, което можеш да правиш. Първо, ставаш - пиеш си кафенцето, гледаш новините. После отиваш и си тренираш. На лагерите са хора, които са отишли за същото нещо като теб. Ти се забавляваш. Там няма злоба, нямаш усещането, че някой иска да ти навреди. Отиваш, за да научиш нещо, да тренираш с някой, нещо да ти покажат. Разбираш ли? И хората не са злобни. Там ти разтоварваш. Имаш режим, който е много лек, а не цял ден да отидеш и да обикаляш. Де да знам, второто е много по-изморително за мен. Не че не е тежък животът на спортистите – много е тежко, защото имаш мисия. Всеки ден даваш повече и повече – това е изморително. Но на мен този начин на живот ми харесва и така си почивам.
- Казваш много често "няма злоба". Теб страх ли те е от злобата и по какъв начин си я усещала?
- Да, аз я усещам злобата и точно затова се измъчвам. Питам се: Защо хората са толкова злобни? Защо всеки не си гледа в чинията, а гледа в купата на другия? Защо трябва да го правим това нещо? Ако всеки си върши работата, ние няма да имаме стигане. Но не – нищо не даваме, ама гледаме другият какво е взел. Защото той се е трудил, дал е от себе си, ама ние пак него ще гледаме!
- Това типична черта ли е на българина според теб?
- Май да. Вместо всеки да си върши нещата, за да вървим напред, ние «се забиваме». От какво? От злоба?
- А ти как се опазваш от нея? Обръщаш ли й изобщо внимание?
- Когато си човек, когото обичат и уважават, няма за какво да й обръщаш внимание. Аз се радвам, защото мен ме гледат по различен начин. На мен ми се радват на успехите, на това, което съм – като човек, като характер. И мен това не ме дразни. Аз виждам по принцип какъв е животът. Всеки гледа кой колко изкарва, как ги изкарва, как някой нищо не правел, а взимал пари. Ама чакай! Всеки сам си знае какво прави, нали така?
- Нека те върна към предаването. Вчера каза, че главната ти цел в риалити формата е хората да те опознаят... Защо?
- Да. Да видят, че такъв човек може да носи резултати. Защото има много деца – в малките градове, в малките селца... Един такъв човек – нормален, е пример за поколението. Не да си мислят, че трябва да си на някой син и те бута, за да постигнеш успехи. Нека разберат, че и от малкия град могат да тръгнат, и пак да достигнат до същите тези успехи. Това послание е много важно за поколението след нас.
- А ти какво точно искаш да дадеш на младото поколение, мислила ли си?
- За момента аз само мога да им дам пример, а те да се стремят да продължават напред и да искат да станат някой. Това е поне засега, защото аз все още съм спортист и само това мога да правя. Когато един ден се откажа и реша, че повече няма да тренирам, мога да стана треньор - човек, който отговаря и показва, за да видят накъде да тръгнат.
- Казваш, че един ден евентуално искаш да станеш треньор, но все още си действащ спортист. Миналата година всички имахме големи надежди през 2013-а да се върнеш на тепиха. Тази година се говори за 2014 г...
- След Олимпиадата аз имах нужда да почина, защото три олимпиади карах без никаква почивка. Беше нормално след толкова много време – 12 години да отдъхна малко. Аз вече съм на 30 години. Трябва да починеш, да видиш къде си, за да имаш желание да продължиш. В противен случай става едно натрупване и когато на човек му дойде в повече, той не е адекватен – няма да върши работа. Затова ние сме се разбрали – имах нужда от тази почивка и е съвсем нормално да ми я дадат.
- А ти успя ли да си починеш – психически и физически?
- След Олимпиадата не исках да ходя нито на тепих, нито да тренирам, всичко ми беше дошло в повече. Но сега, когато вече мине достатъчно време, прецени човек нещата и ги види, има желание – това е фактор, че си е починал достатъчно. А когато си си починал, вече имаш стимул да вървиш напред.
- Вече имаш ли желанието?
- Ами да ти кажа, почвам вече да имам. Като виждам колко е трудно, по-добре да си тренирам и да си върша моите неща, отколкото да се занимавам с... (Смее се)
- Догодина за Европейското?
- Честно – нямам още никаква представа. Аз си тренирах в къщата, поддържах някакво ниво, но то не беше, което трябва да е.
- Е, то няма как в едно риалити предаване да бъде като на лагер...
- Да, няма как да се случи, но сега ще се изяснят някои неща. Всички знаят кой е моят треньор. Ще поговорим с него и ще решим.
- Стискаме палци за догодина живи и здрави, Станке!
- Живи и здрави, да! Но то не става ей така. За едно състезание поне 6-8 месеца трябва да си тренирал много здраво. Няма как да тренираш 2 месеца, да се състезаваш и да очакваш резултати.
