Доброто настроение е заразно - в това успяха да се убедят почитателите на френската звезда Заз (ZazOfficial.com), които бяха изпълнили зала №1 на НДК в сряда вечер.
За чара й знаехме, поне донякъде, характерният й тембър не беше никаква тайна, но остана неясно как тази млада дама два часа буквално не спря да подскача по сцената, докато не просто пееше, а рисуваше усмивки по лицата на феновете си.
Енергията й е забележителна
При такава концентрация не би било учудващо, ако токът в София е спрял, докато траеше концертът в НДК...
Още по-впечатляваща обаче беше лекотата, с която Заз успяваше разпръсква доброто си настроение (вж. фоторепортаж от концерта).
Въпреки че френският не е най-разпространеният чужд език у нас, езиковата бариера сякаш не й попречи.
На първо място впечатли с
усилието да ни поздрави на български -
при това не просто с "Добър вечер, София!", например, а с обяснението си, че, за да обича другите, човек трябва да се научи да обича първо себе си. След това ни изпя "Обичам отново".
Друг път, за да ни вкара в атмосферата на една от песните - "На моята улица" (кавър на Едит Пиаф), прибегна до преводаческите услуги на момиче от публиката.
Всъщност това й се случваше на няколко пъти, но изглеждаше като нищожен и дори забавен проблем (...не и за импровизираните преводачи, всички французи говорят бързо, но някои особено бързо), който може да се реши с малко непринуденост и искрено желание да си говориш с хората (тема на друга нейна песен, "По пътя").
Концертът на Заз вероятно надхвърли очакванията на публиката. Имаше от всичко - собствени песни, кавъри на френски и чуждестранни артисти - от шансон, през фънк, до диско. Всичко обаче носеше
почерка на неподправения, дрезгав талант на Заз, и огромен заряд
Ако познавате албума й (едноименен), представете си, че аранжиментите за концерта бяха поне един път и половина по-бързи, паузи между песните почти нямаше, а смените в настроението - резки, понякога дори не в две съседни песни, а в една и съща композиция. И доста вълнуващи.
Изненадахме я обаче и ние - в един момент, в който светлините на сцената бяха угаснали, момиче от публиката се приближи да я поздрави.
Е, като се усети каква е работата, дълго се прегръщаха под акомпанимента на ръкоплясканията на цялата зала - на сцената, вярно, но съвсем не като в театър. Истински.
Заз, чието истинско име е Изабел Жофроа, е за първи път у нас. След концерта в НДК пътува за Сърбия, а после - в Хърватия и Полша.
По нищо не личи обаче, че визитата й у нас ще е последна
И да, на български "мерси" вече сякаш се е превърнала в кратка форма на трудната славянска дума "благодаря" - полезна информация за следващия път...
Защото обещанието на певицата е, че след концертите от турнето, публиката в една от страните ще получи песен на собствения си език. За да заслужи това, просто трябваше да се вика: силно и като някое диво животно. А не е като викането да не ни се удава.
Освен това помага да се изгони негативната енергия, така че да има място за онази, другата. С две думи, намиг-намиг, време е за втори албум и песен на български.
Първият й албум вижда бял свят през 2010 г. Още с излизането си става сензация във Франция и така носи - макар и малко закъсняло, признание на таланта на Заз, която вече е 30-годишна.
А пътят й в музиката е дълъг
Заедно с брат си и сестра си тя посещава музикална школа за деца в родния си град Тур. През 1994 г. се мести в Бордо, където отново учи в музикално училище.
През 2001 г. се присъединява към групата "Фифти фингърс", но пее и в джаз квинет, както и във формацията "Изар-Адац", с която две години обикаля Южна Франция.
През 2006 г. Заз пристига в Париж. Там пее предимно в клубове, кабарета или просто на улицата, близо до прочутия площад "Тертър" в артистичния квартал Монмартър.
Сега е звезда от световна величина, но въпреки това
със заразителна непринуденост не се притеснява да сподели,
че за нея мястото, на което пее, няма значение.
"Независимо дали на улицата пред няколко десетки минувачи или пък на голям фестивал с многохилядна публика, щом пея, значи съм щастлива".
И ние така.
