Ернестина Шинова: Не само Перник е смешен град

Дни преди старта на "Сладки избори" 2011 - Националното турне на "Комиците" за любимите комедийни актьори тече трескава подготовка.

Срещаме се с една от дамите в актьорския състав - Ернестина Шинова.

След завършването на майсторския клас на Л. Кабакчиев в Националната академия за филмово и театрално изкуство "Кръстьо Сарафов", тя отива да играе в Бургаския драматичен театър "Адриана Будевска". След това специализира актьорските си умения в Рим в "Бел Арти – арте драматика".

Тя печели награда за най-добра актриса на фестивала "Златна Роза" за двете й роли на основните образи във филма на съпруга й Андрей Слабаков "Хиндемит" – пародия на живота на новобогаташите.

През 2010 г. я видяхме и в кинолентата "Мисия Лондон".

Тя очарова с перфектна визия и ни разсмива с любопитни случки от предишни турнета на шоуто из страната.

- Според теб в кой регион хората са с най-голямо чувство за хумор?
- Българинът навсякъде има чувство за хумор.

- Кого ти е било най-трудно да разсмееш?
- Баща ми, когато се прибирам с двойка по математика. Но нали се сещаш, че ако отидеш на погребение и направиш нещо смешно, няма да ти се получи. Когато има някакъв драматичен момент, чувството за хумор е просто неуместно. Не съм се и опитвала да разсмея някого в такъв случай.

- Рисуваш усмивка върху лицето на любимия човек, като....
- Андрей е много красив, когато е смръщен, и го знае. Затова се опитва да бъде нацупен. И ми е много готино, когато успея да го разсмея. Но нямам точна рецепта, всеки път е различно, спрямо повода.

- Обиждали ли са се известни личности от някой скеч?
- На мен лично ми се е обиждала само една госпожа - Йорданова, защото в някакво писмо бях споменала нейното име - естествено по смешен повод. Но тя по принцип няма чувство за хумор, затова беше толкова смешна.

- Не разигравате често скечове за Перник, защото...
- Не можем да даваме предимство само на един град. Всички градове са смешни, не само Перник.

- Ако не беше актриса, щеше да си...
- Лекар.

- Най-трудната роля на сцената е...
- Скечовете никога не са ми били трудни, но те са по-малки, по-компактни, много по-плакатни. Ако говорим за големи роли, всички ги приемам като трудни - някои смятам, че ще ми се вържат по-лесно, защото външно, примерно, изглеждам като определения персонаж.

- А в живота?
- Най-трудна е на съпруга, а най-отговорна - на майка.

- Когато измиеш сценичния грим, в огледалото виждаш...
- Една уморена жена на средна възраст, която бърза да се прибере.

- Колко неща можеш да правиш едновременно?
- Аз съм многоръкият Шива. Обикновено говоря по телефона, готвя, разправям се с майстори, с детенцето и обяснявам къде в колко часа ще бъда. Не знам колко съм ефективна, но няма друг начин.

- Най-краткият виц, който знам е...
- Като споменахме Перник по-рано: Сега, като построиха тунела за Перник, знаеш ли как му казват? - Ускорител за елементарни частици.

- Отпочиваш си, когато...
- Аз съм длъжна да мога да релаксирам всякак и като добър цирков клоун го правя винаги, когато имам възможност. Но когато нямам скеч или дълго време съм репетирала с колегите, се отпускам на седалката, затварям си очите и когато Гърбов ме попита: "Ей, ти спиш ли?", му казвам: "Не, пич, пренесла съм се на едни зелени ливади и сини води". Наистина, много хора не знаят колко е уморителна нашата работа. Имаше една баба навремето, която ме беше питала: "Какво правите, бе, чедо, какво правите? Играете ли?". Аз й отвърнах: "Играем, бабо", а тя: "Браво, а кога работите?" (смее се).

- А какви са начините да се глезиш?
- Имам три слабости - бельо, парфюми и цветя. Колкото и да съм скапана, колкото и да съм уморена, ако ми кажат, че в еди-кой си разсадник има еди-какво си цвете - аз съм там. Един подарък, един парфюм, един комплект бельо абсолютно ме вдигат на крака.

- Как поддържаш фигурата си? Правиш ли някакви диети?
- Никога в живота си не съм правила диета, няма и да направя, освен ако не съм на турне. Но аз имам една много специална диета. Всъщност почти никога не ям сладко, обаче от време на време ме обзема някаква мания - мога да ям само това. Така на едно турне попаднах на локум с орехова ядка вътре, помня го от детството ми. И направо се побърках - заобиколих се цялата с локум. Три дена ядох само това, а най-смешното е, че отслабнах страшно много.

- Турнето се казва "Сладки избори". А ти ще гласуваш ли?
- Този път ще гласувам, макар и по принцип да не гласувам.

- Със сигурност по турнета има безброй забавни случки. Разкажи ни някоя от тях.
- О, ние сме такава група, че е много трудно да ни ограничиш само в работата. Аз не ги наричам колеги, а приятели. На турнето ще обиколим осем града, което значи, че в някои ще стоим по 2-3 дена. Често се разхождаме по улиците, срещаме се с най-различни хора, които ни се радват, искат автографи и въобще - много готино преживяване е да ти кажа. Сядаме в ресторант всички, Руслан си поръчва свински уши, хората ни се радват и това е адски удовлетворяващо за един актьор. Това дори не е от аплаузите, които получаваш отдолу, а просто като си между тях.

- Като спомена почитатели, имаш ли запомнящи се моменти с твои фенове?
- Имам доста интересни случаи. Няма да разкажа голяма част от тях заради Андрей (смее се), но е много удовлетворяващо на тази възраст да получаваш есемеси. В началото си мислех, че някой си прави майтапи, но се оказа, е те са си истински. Често искат... близост (смее се) - да кажем, че не само духовна, но както и да е. Случват се и такива работи, но е смешно. И все пак нормално - ти си на турне, далеч от вкъщи. Аз съм вярна съпруга и цяла България това го знае, но е забавно. Още повече, когато спирам колегите и им казвам: "Ти си ми пратил тоя есемес, ще те убия!", а после се оказва, че не е така.

В Русе пък направих една дивотия - едно момче ми подаде за автограф билетчето си,и понеже излизах от спектакъл с много червени устни, освен пожеланието, му оставих и отпечатък от целувка.

- А Андрей как реагира като разбере за някой ухажор?
Е, това са нормални неща. Всяка актриса, която не е куца, гърбава, с перде на лявото око и с щръкнал кучешки зъб, обикновено има и такива почитатели. Ако ги нямаше, щеше да ми е тъпо да ти кажа честно (смее се). Но това нищо не означава. Дори като излезеш по улицата и ако не те огледат двама-трима мъжаги, си казваш: "Значи нещо ми има, нещо не ми е добре".

- Той как се отнася към работата ти - критикува ли те или по-често те подкрепя?
По принцип най-големият критик, който бих могла да имам, много по-жесток, съм си аз самата. Аз съм такъв отвратителен характер, че много трудно си признавам дори и някакви добри неща - някакви малки победи. В повечето случаи Андрей ме подкрепя за неща, които аз сама съм видяла и са да кажем наистина кофти. Той си ми го казва.

- Гледаш ли се после?
- Гледам се, но никога не се харесвам. Не, има две-три неща, които съм направила добре, с които се гордея, но в повечето случаи... Разбираш ли, наистина е шок да си видиш лицето на един киноекран от порядъка на седем на десет метра. Ти го познаваш много добре, това е твоето лице с всеки един мъничък недостатък. Дори да имаш една съвсем незабележима пъпчица, започваш да усещаш, че всъщност си пъпка на фона на лице. Затова харесвам всеки друг, но не и себе си.

- Как очакваш, че ще мине турнето на "Комиците"?
- Аз обичам тези срещи с публиката. Виж, ние сме много честни, много искрени с тях. Ние сме там, за да се забавляваме, за да забавляваме и тях, защото е много трудно да разсмееш някой, ако на теб ти е тъпо. Затова гледаме да ни е забавно и понеже честно си вършим работата, хората много честно ни го връщат като отношение.

Обикновено наистина са аплаузи. Аз заради това нямам никаква нужда да гледам материал или скеч, който съм правила и не ми се е получил. Аз го знам още, докато го правя. Просто публиката не ми връща. Но за сметка на това като го направиш, като ти се получи, като го има този контакт с публиката и си казваш: "Ето, затова трябва да си артист. Това е смисълът на тази професия".

- Да се смеем, защото...
- Сме по-млади, по-готини, по-красиви и по-здрави.