Ако попитате някой германец от средната класа за името на най-популярния актьор от следобедните телевизионни сериали, може и да ви изгледа твърде неразбиращо.
В България нещата стоят другояче, пише Бистра Узунова за "Дойче веле".
И на Запад има хора, които истерично почитат всякакъв род поп-звезди и звездички, актьори с мускули или русокоси хубавици. И там фенове тичат след тях и са способни на какви ли не чудатости. По правило това са тийнейджъри или определени среди на светското общество, за които луксът и блясъкът са професионално занимание.
Масовото съзнание на българското общество
В България преклонението пред известни имена като разбираем и донякъде нормален елемент на масовата култура лесно прераства в телешки възторг пред всякакви второразрядни знаменитости.
Публичното българско обожание към турската "Перла" Инджи и красавеца Мехмет, очевидно е смаяло и самите актьори, защото подобен интерес досега били виждали само в арабските страни.
Те явно не знаят, че в България подмяната на действителното с желаното си има традиции, дори политически. Симеон Сакскобургготски също беше посрещнат навремето като холивудска звезда, което решително обърка представите за България не само на западните наблюдатели, но и на самия Симеон.
Вярата в чудотворни явления и въздействия, макар и постоянно да води до нови катастрофи, не секва. Спасители, врачки, чудодейни изцелители - са фактори, които се ползват с реална тежест и авторитет.
Разнасянето на чудотворни икони, блъсканицата около уж-лечители на нелечими заболявания и гадателки запълва и немалко от времето на редица български телевизии.
Без ред нищо не става
Какво че повечето българи не си знаят правата като потребители и не са в състояние да ги отстояват, какво че финансовата им култура е изключително ниска и трудно боравели с продуктите, предлагани от банките.
Показателно е например, че няма видима съпротива срещу нежеланието на банките да осигурят по-голяма прозрачност в условията на кредитните договори... Когато дойдат сметките за парно и ток, всички пищят от високите суми, но патардията опира до апела държавата да внесе ред в това или онова.
После всичко замира в летаргия. Без ред, разбира се, нищо не става. Но така също и без личен интерес и ангажимент. А той изисква активност - търсене на информация, създаване на граждански сдружения за защита на личните или групови интереси.
Будното отношение към реалността е онова, което ще донесе ползи на всички, а не сладостният шербет на телевизионните шехерезади. Не телевизионните "перли", а икономическите страници на вестниците са онова, което би трябвало да вълнува българите!
Източник:
Архив
