Актрисата бе приета в болница преди шест седмици със сърдечна недостатъчност.
"Майка ми беше изключителна жена, която изживя пълноценно живота си, с голяма страст, хумор и любов. Въпреки че загубата й е опустошителна за тези от нас, за които тя беше толкова близка, толкова скъпа, винаги ще бъдем вдъхновявани от трайния й принос към нашия свят", заяви синът й Майкъл Уайлдинг.
Наградена е два пъти с "Оскар" за най-добра женска роля. Тя е първата актриса, чийто хонорари се изчисляват на милиони долари. (пълна филмография в imdb.com)
Елизабет "Лиз" Тейлър се ражда в сравнително заможно семейство на американци, пребиваващи в Лондон. На 3 години тръгва на уроци по балет. За първи път се снима в киното 9-годишна, за да стане първа дама на британското и американското кино, носителка на две награди „Оскар".
От 1942 до 1958 г. тя е лице на култовата холивудска студия "Метро-Голдуин-Майер" (MGM), с която е в договорни отношения.
Свързана е с драматургичното творчество на Тенеси Уилямс чрез забележителни изпълнения в екранизации на негови пиеси - "Котка върху горещ ламаринен покрив" (1958) и "Внезапно, миналото лято" (Suddenly, Last Summer, 1959)
През 1963 г. е първата актриса, която надхвърля границата на един милион долара хонорар за ролята си в "Клеопатра".
През 2000 г. бе удостоена с благородническа титла от британската кралица.
Използвала е не един път световната си популярност, за да популяризира борбата за решаване на политически и обществени проблеми, сред които набирането на средства в кампанията срещу СПИН.
Лиз Тейлър дебютира в There's One Born Every Minute и публиката и продуцентите веднага полудяват по чернокосата красавица с теменужни очи.
Най-популярната й роля от детските години е във филма за кучето Ласи - Lassie Come Home.
Тя няма специално актьорско образование, но се справя със сложни, психологически натоварени роли. Първия си "Оскар" получава за твърде безличния филм Butterfield 8 (1960), но вторият е за изключителното й постижение като Марта в екранизацията на Майк Никълс на пиесата на Едуард Олби "Кой се страхува от Вирджиния Уулф?" (Who's Afraid Of Virginia Woolf?, 1966).
В този филм тя играе по-възрастна от себе си жена, принадлежаща към малко познатите й университетски среди. Тук, както и в още десет филма, Лиз Тейлър си партнира с Ричард Бъртън (1925-1984).
Забележително е първото им съвместно появяване на екрана - в суперпродукцията "Клеопатра" (Cleopatra, 1963). Тогава пламва любовта им, бързо се развеждат с тогавашните си партньори, за да сключат през 1964 г. брак, продължил десет години.
Развеждат се, след година пак се женят, но вторият опит е съвсем краткотраен. Имат дъщеря Мария.
Актрисата постоянно страда от различни болести, често се подлага на операции, има трайни проблемите с фигурата, с алкохола.
Елизабет Тейлър има четири деца. Три нейни и едно осиновено. Осемте й брака:
Конрад Никълсън Хилтън мл. (6. май 1950 - 1 февруари 1951; разведени);
Майкъл Уайлдинг (21 февруари 1952 - 26 януари 1957; двама сина - Майкъл мл. (1953) и Кристофър (1955); разведени);
Майкъл Тод (2 февруари 1957 - 22 март 1958; дъщеря - Елизабет Френсиз (1957; Тод загива в самолетна катастрофа);
Еди Фишер (12 май 1959 - 6 март 1964);
Ричард Бъртън (15 март1964 - 26 юни 1974; осиновена дъщеря - Мария, род. 1961; разведени);
Ричард Бъртън (10 октомври 1975 - 29 юли 1976; разведени);
Джон Уорнър (4 декември 1976 - 7 ноември 1982; разведени);
Лари Фортенски (6 октомври 1991 - 31октомври 1995; разведени).
Публично известно е, че Лиз е имала четири много близки приятелства:
- още като малко момиче - с актьора Роди Макдауъл;
- с актьора Монтгомъри Клифт;
- с Краля на попа Майкъл Джаксън;
- с починалия от СПИН актьор Рок Хъдзън.
Въпреки болестите, продължи да работи и през 1994 г. блесна в комедията "Семейство Флинтстоун" (The Flintstones).
Актрисата никога не се затвори в себе си, не се скри от света, както са правили други холивудски легенди, например Грета Гарбо и Марлен Дитрих.
Години наред светската хроника се храни с пикантерии, с лични неуредици и жизнени трагедии (например, гибелта в самолетна катастрофа на третия й съпруг, продуцента Майкъл Тод) не всичко това сякаш обогатява с драматични щрихи ореола около една силна и талантлива личност с огромен творчески потенциал.
