Н а 21 ноември (събота) музикалната академия на Ред Бул (RBMA) представи поредния свръх интересен артист от лекторите си за първи път пред българска публика, а именно живата диджей легенда от Ню Йорк Сити – Дани Кривит.
Трудно е да се минимализира и съкрати неговата изключително богата био и дискография, имайки предвид над 44-годишния му опит на световната музикална сцена.
Клубната нощ бе наситена с еклектика и богата музикална палитра в различни жанрове.
Изключителното музикално преживяване, завърши с няколко биса в 5 сутринта, и вдъхновен от ядрото фенове, останали до последната нота, Дани Кривит свири почти до 6 сутринта.
Ето много малка част от парчетата, които нямаше как да не запомним: MFSB- Love Is The Message (DK edit), Roy Ayers- Runnig Away, Chic - I Want Your Love, Chaka Khan- I'm Every Woman, Chicago - Street Player, Salsoul Orchestra - Is Good For The Soul, Sister Sledge - Lost In Music, Brainstorm - Lovin' Is Really My Game, Stevie Wonder - Another Star, Yes – Owner of a lonely heart, Candido - Jingo, Geraldine Hunt - You Can't Fake The Feeling Without Feeling, Soul Central - Strings Of Life.
Последният бис за Дани Кривит бе „специален“ и посветен на публиката, танцуваща до край в клуб „Карусел“– а именно „Fantasy“ на Earth Wind & Fire!
Вдъхновен от българската публика, Дани Кривит отговори на въпросите на екипа на Red Bull България:
- За първи път сте в България, пътувал сте по целия свят. Какво мислите за снощи? Какво е първото нещо, което Ви идва на ум?
- Бях приятно изненадан, имаше качествена публика, със свое ядро от ценители, и усетих, че всички харесват музиката. Докато разглеждах града, си мислех, че наистина съм на много различно и интересно място.
Свикнал съм да пътувам и с годините чувството за местата се размива, и навсякъде ти изглежда едно и също.
- Значи харесахте партито и хората Ви изненадаха?
- Знаех предварително от колегите тук, че ще има много хора, които ще харесат музиката. Но то беше дори по-добро от това. По-голямата част в клуба, харесваше това което правя, защото понякога попадаш на хора, които не вникват в музиката, не я разбират или просто не изглеждат щастливи.
Тази нощ се чувствах страхотно.
- Пускахте наистина различна, еклектична музика, която същевременно беше супер танцувална. Свързваме Ви с известното парче „Love is the message“, как изразихте Вашата любов, имаше ли послание, което се предаваше чрез музиката, тук в София?
- Като цяло мисля, че посланието беше „Любов и Танци“. Не мисля, че беше толкова сложно, както някой път аз наистина „говоря“ чрез различни песни с истински сериозно послание.
Повечето неща са много позитивни, предават емоции за радост и щастие, подобно послание, но този път беше малко по-опростено.
- В богатата Ви биография сте се срещали и работили с легенди като Джеймс Браун, Глория Гейнър, Найл Роджърс, и много други.
Как повлияха те на стила Ви като DJ?
- Бих казал, че конкретно Джеймс Браун ми повлия най-силно, той бе повратната точка в моята кариера.
Преди да срещна Джеймс Браун, танцувалната музика ми харесваше, но тогава повече си падах по рок и денс рок.
За мен Джеймс Браун провокира промяната в нагласите ми към черната музика. Другите артисти също ми оказаха влияние и ми помогнаха да се фокусирам и да разбера, че те правят страхотна музика.
Но Джеймс Браун се отличава от всички други, той настина изпъква и е един единствен.
- След 44 години активен DJ живот, от къде черпите вдъхновение и енергия?
- Обичам това, което правя, обичам музиката и не искам да съм отегчен, за това постоянно търся вдъхновение. Фокусирам се върху различни музикални течения, които ме стимулират и ми помагат да се вдъхновявам.
През последните няколко години съм много близък с приятели от Ню Йорк, които са вманиачени на темата винили (плочи), нещо като “винилни плъхове“. Но те са толкова запалени и когато седна с тях и съпругата ми – японка, която е изключително търпелива и внимателна, дори на нея ѝ идва в повече.
Дори и спокойно да говорят, то пак е прекалено ревностно и натрапчиво, независимо дали е за колекциониране на записи, или за нови артисти.
Това е добре за мен, държи ме нащрек, в течение на нещата, кара ме да търся, да задавам въпроси.
Те си падат по ново, старо, по всичко, което е рядко срещана добра музика. Има хора като тях по целия свят, които ме предизвикват и ме вдъхновяват.
- Следващият ми въпрос е за Вашата 80-хилядна колекция от винили. И тук в България, успяхте да добавите още 10 плочи от магазинчето Boogie Exchange. Какво правите с този богат извор на музика, с това съкровище?
- Мятам ги върху купчината. (смее се). Направих коментар снощи, че колкото повече неща за музиката научавам, толкова повече разбирам, колко не зная.
Никога не чувствам, че имам всичко, че имам достатъчно, докосвам се до безкрая. Наистина много обичам да колекционирам музика. Разбира се, че сега имам много по-голяма библиотека в ума си, спрямо преди минали години.
Относно 80-те хиляди плочи мисля, че са прекалено много за мен. Опитвам се да я намаля, но постоянно купувам нови.
80 000, но те не са само индивидуални песни. Имам толкова много дублиращи се.
Понякога през годините съм стигал до 30 броя на един запис, защото е струвал само 25 цента и си казвам - защо не, защо да нямам и него - това е велик запис!
Сега започвам да осъзнавам, добре имам 30 копия, трябва ми добро, но чисто копие.
От тях само 4 стават, останалите са похабени или ударени, и не са в добро състояние. Купувал съм ги преди да настъпи дигиталната епоха, тогава стандартите бяха по-ниски.
Сега искам да пускам от висококачествен запис и ако не е достатъчно добър, със сигурност ще пускам от дигиталния.
Искам да пускам музика с възможно най-високо качество на записа. Естествено, предпочитам да пускам записи от плочи, но не правя компромис с лоши копия.
Зает съм в опитите си да се отърва от тях. Мисля, че много скоро ще я намаля, не до 10 000, но в началото с лекота може да спаднат с 5-10 хиляди.
Е, не ги изхвърлям, давам ги на хора, които ги продават. Като вид чудовище е, достигнеш ли до определена бройка, става неконтролируемо.
Това, което редовно ми се случва, както и на други DJ-и, е че купувам запис от магазина, защото е по-лесно, отколкото да го намеря в такава огромна библиотека. Голяма бъркотия е и така вече притежавам и още едно копие ..:)
- Известен сте като „Краля на ре-едитите“. Кой Ви даде тази титла?
- Не знам кой каза това. Знам, че когато започвах да се занимавам усилено с това, имаше само неколцина, които правеха същото и бяха по-различни от мен. Сега не се занимават вече с това.
Те работеха в друга насока относно едитите.
Например за тях беше важно да се забелязва „виж колко едита съм направил, виж колко работа съм свършил“. Това никога не е било моята цел.
Понякога правя нещо съвсем просто, понякога е сложно, но винаги се фокусирам над музиката, хората и доколко ще ги подтикна към танци.
Не се стремя да показвам на хората колко работа съм свършил, искам да усетя, че съм я свършил добре, ако има ефект.
Предполагам, че с годините съм си заслужил репутацията на някого, който върши работата си добре. Мисля, че сега има много хора, които вършат много работа в тази област, но те го правят във време, когато това се прави лесно, тоест с компютри и всичко става много бързо.
Даже се изненадвам понякога от каталозите на някого - „уау, този човек има безкраен каталог с неща, а аз за първи път чувам за него“. Има много такива хора днес.
- Обясните ни, каква е главната разлика между едит и ремикс?
- За мен има ясна дефиниция, но с годините нещата леко се размиват. Това, което беше и това, което трябва да е.
Едит е пренареждане на това, което песента вече е, тоест никаква продукция, никакви екстри, просто cut & paste ситуация.
Ремикс е, когато променяш съдържанието на песента например оставяш да изпъкват барабаните или някои други инструменти, или пък ги махаш от парчето, и тогава наистина се получава нещо много по-различно от оригинал.
Докато в едита просто наслагваш или разменяш местата на някои звуци.
- Кои са Вашите любими DJ-и и продуценти?
- Има много продуценти, при които харесвам тук-таме по нещо, но са малцина онези, които редовно проверявам за нещо ново. Те са устойчиви през годините и доста съвременни, продължават да се доказват.
Те не са нови лица – хора като Джордж Милейн, Люи Вега, Джо Клосел, Джими Рексфорд,
Има и една цяла група от хора, които имат индивидуални неща, които може да са страхотни. От тези момчета излиза много музика.
- Какво е общото между Вас и Red Bull Music Academy и какво мислите за тази платформа? Работили ли сте с някого от артистите от Академията?
- Правил съм много неща с Red Bull през годините и оценявам, че те правят само качествени неща. До момента не съм се възползвал от това да работя с някого от лекторите и артистите от списъка на академията.
Знам, че това е едно от нещата, които RBMA подтиква, образуване на колаборации между качествените музиканти и продуценти.
От друга страна, всички общи проекти, в които съм участвал са автентични и винаги с хора, които обичат музиката. Удоволствие е да се работи с тях.
И за мен е много приятно, че разчитат на мен като DJ и лектор.
- Какво се изисква за един DJ, за да бъде фантастичен, изключителен, по критериите на Дани Кривит и спрямо Вашия огромен опит и задълбочени познания в музиката?
- По мое мнение е много трудно. Особено, слушайки толкова много хора за толкова дълги години.
Когато започвах, стандартите бяха много високи, но мисля, че в основата на това, което прави някого велик, е искрената му любов към музиката.
Не просто да излезеш и да пускаш записи, а частица от теб да е в това, което правиш.
Някой, който е направил лош микс, може да ме изненада, като пусне страхотен запис и да ме накара да пощурея!
Но ако друг пич пусне същия запис, може да ми се стори скучен.
Когато някой сложи частица от своя характер в записа, за мен това е страхотно.
- Преди интервюто, разговаряхме обстойно за Япония, за връзката Ви с тази страна, развила се и от факта, че съпругата Ви е японка. Това ли е мястото, където най-много Ви харесва, след родната Америка?
- Мисля, че от всичките ми пътувания, Япония е на върха на списъка. Поради няколко причини: културата в действителност е специална, на много и различни нива. Хората наистина се интересуват от всякакви детайли, от музика, от изкуство.
Раздават се, честни са, спокойни са. Много положителни качества на едно място, което прави преживяванията там много приятни.
Когато съм в Япония, виждам, че те колекционират записи от цял свят, интересуват се от целия свят и световно изкуство.
Вкусът им не е това или онова, просто харесват хубава музика. Те не търсят нещо конкретно, те търсят хубавото, а това е много широко понятие.
Саунд системите са върховни и знам, че трябва да нося винили, защото звучат много по-добре и още от Ню Йорк подготвям плей-листа с пълна информация.
Преди да се върна там, разглеждам какво съм правил миналия път и се стремя да пускам различна музика всеки път.
Реакциите им са страхотни, много искрени и дълбоки, понякога дори плачат на определени песни.
