Кралицата Фрида

Креативната директорка на "Гучи" (Gucci.com) Фрида Джанини (Frida Giannini във Facebook.com) е душата на групата, пише "ProntoSofia".

Фрида е истинска жена, сложна и борбена, във вечно търсене на равновесието между кариерата и любовта.

Фрида е висока, слаба и русокоса. Тя е точният стереотип на дизайнерката, така добре описана в "Дяволът носи "Прада".

Всичко е толкова добре изчислено при нея, че направо ти спира дъхът.

Зад тази жена се крие професионалистка, която надживя един гений (Том Форд) и трима главни изпълнителни директори (Доменико Де Соле, Марк Лий, Патрицио ди Марко).

- Когато сте била на 14 години, майка Ви, която е била учителка по италиански език, Ви е изпратила да учите в класически лицей. А Вие самата сте чувствала, че сте родена за художествения лицей...

- Да, трябва да тръгна от детството ми...и да си спомня цветните фулмастери на масата на баща ми, който беше архитект.

Всички ми казваха - не ги пипай, не ги взимай...а аз, разбира се, правех обратното. Казах си: ок, този лицей ще го завърша, но не искам повече нищо да ми се казва.

Още в четвърти курс в гимназията обикалях насам-натам, за да се информирам за училищата по изкуство, както и за следгимназиалните курсове.

- Решителността е Вашата печеливша карта. Днес всички признават успехите Ви и печалбите, до които доведохте групата "Гучи". Но как стигнахте до тук?

- Работата е като люлка. Важното е да останеш винаги на повърхността и да вървиш напред по собствения си път. Най-трудното за мен беше преходът към креативен директор на "Гучи".

Животът ми беше тотално объркан - много повече работа, много повече хора, които управлявам, многобройни ангажименти...

И освен това - трябва винаги да си в максимална форма за пред медиите. Бях като дестабилизирана. После обаче, както става с всичко, свикваш и с това.  В началото бях уплашена, но щом базата ти е здрава и стабилна, нещата си идват като от само себе си.

Най-хубавият момент беше, когато представях първото ревю конфекция в Ню Йорк.

Напрежението беше страхотно - това беше първият ми път извън Италия, Том Форд беше напуснал сцената, беше пълно с американски журналистки...

Накрая обаче всичко мина толкова добре, че си казах - щом успя сега, значи можеш да бъдеш спокойна.

- Днес обаче нещата са по-сложни заради икономическата криза, която настъпва в пазара на лукс. Какво ще посъветвате жените, които трябва да купуват по-малко, но по-добре?

- За жените, които се обличат в "Гучи", вече имам доста точни идеи. По моето мнение клиентите на марката ще се стремят все повече към специални, скъпоценни и уникални неща. С една дума, неща, които ги идентифицират.

При нас се идва, за да се купи продукт, който "крещи" от уникалност, защото е като икона. Колкото и да е абсурдно и въпреки кризата, ще се премине към едно ниво на още по-луксозни и скъпи продукти.

- Вие как успяхте да помирите модата и приходите?

- На първо място с характера ми. Днес несигурността за един дизайнер не се приема изобщо. Смятам, че съм решителен човек - с цялата крехкост, която се допуска в този случай обаче - с всичките гастрити, дерматити и безсъние, които са последицата.

Вярвам в това, което правя и съм първата, която признава грешките си. Днес обаче мнозина забравят, че в една голяма компания е необходимо наличието и на интелектуална честност.

Трябва да говориш, да водиш диалог, да реагираш с другото лице на компанията, т.е. с главния изпълнителен директор. Трябва да го въвлечеш и спечелиш, да се влюби в идеята ти. Трябва да се сгорещи с твоите емоции, за да може да ги продаде на всички.

- А как върви личният Ви живот?

- Хубав въпрос, но нека да отговоря така. На първо място трябва да имаш късмет, че до теб се намира интелигентен човек, който разбира, че животът ти еволюира. Когато се запознах с мъжа ми, вече пътувах много и работех в групата "Гучи".

С времето обаче стана така, че едва върнала се в къщи, ce хващах за телефона с часове. Той ми каза - ок, когато се връщаш в къщи, освен ако не става въпрос за спешни неща, нека да се опитаме поне да вечеряме заедно. Нека да имаме и наше пространство, а след това, ако искаш, се залавяй пак с телефона.

Трябва да призная, че да се върна към нормалния живот, пък било и за един час, ме успокоява и ме прави по-уравновесена.

Държа много на дома си - малкото пъти, когато съм вкъщи, обичам да готвя, да организирам вечери, да каня приятели.