Владо Карамазов: Стига с тези секссимволи

Владо Карамазов е роден на 27 април 1979 г. Истинското му име всъщност е Владимир Александров, но псевдонимът си получил от режисьорката Лилия Абаджиева още на първото му представление в Народен театър "Иван Вазов". То е взето от романа на Достоевски "Братя Карамазови".

Роден е в семейство на спортисти – баща ръгбист и майка лекоатлетка, а брат му е с две години по-голям от него.

Първоначално кандидатства в НАТФИЗ и го приемат кукловодство. След първи курс обаче проф. Надежда Сейкова оценява силния му копнеж и страст към театъра и го взима в класа си, където той завърша актьорско майсторство за драматичен театър. Участията му на родната сцена започват в трети курс, а докато е студент работи и като модел в известна българска модна агенция.

Виждали сме Владо на сцената, на модния подиум, по кориците на списания, а и на малкия екран, когато бе водещ на тв риалити формата "Сървайвър".

В момента той играе в постановките "Ангели в Америка", "Сирано дьо Бержерак", "Идеалният мъж", "С любовта шега не бива" и други на сцената на Народен театър.

Какво обаче смята за телевизията, има ли сега жена в живота му и приема ли медийния образ на български секссимвол, научете от самия него в ексклузивно интервю за Vesti.bg

- В момента участваш в редица постановки. Това са страшно много герои. Непрестанно влизаш в различни роли, вкарваш невероятно количество емоции, които след това предаваш на зрителите. Това нещо не те ли натоварва?

- По принцип е много сложно да играеш в толкова много представления и да издържаш. Повечето от тях са и много стари, което всъщност е най-трудното за мен. След един определен брой пъти, в които си се появявал на сцената в даден образ, да речем 50-70, вече започваш да губиш мотивация или пък трябва да намираш някакви неща в представлението, които да те провокират, да са нови за теб, за да изглеждаш свеж. Особено непосилно става, когато човек съчетава всичко това с репетициите. Ставам рано за тях, а чак вечерта е представлението, в което трябва да съм отпочинал, пък аз не приличам на нищо. Когато не репетирам обаче ми е по-лесно. В момента е така и ми е кеф да играя. По-старите малко по-трудно, но се справям.

- А имаш ли някой любим герой, в който, да речем, намираш частица от себе си или пък качество, което искаш да притежаваш?

- Ами не. Общо взето за мен интересните роли са новите, защото все още не съм намерил достатъчно много за тях, не съм стигнал до края в изграждането на образите. За самото изграждане на представлението е същото. За него голяма роля играе публиката. Пред нея то се донамества, намираш някакви неща, които на репетиции не си открил и т.н.

- Като говорим за нови представления, най-новото, в което ти участваш е "Ангели в Америка". Разкажи ми повече за постановката.

- Нещото, което на мен лично ми показа тази постановка е, че хората в България все още са доста консервативни и това е преди всичко представление за младите хора. Всеки млад ще открие теми, които го вълнуват. А и актьорският състав е изключително добър. За мен беше изключително удоволствие да репетирам заедно с тях. Пиесата е много добра, в момента се прави из цяла Европа. Навярно знаете и за сериала, в който участват Мерил Стрийп, Ал Пачино и др.

- Ти си номиниран за "Икар" за поддържаща роля на Кристиян в "Сирано дьо Бержерак", където си партнирате с Деян Донков. Той пък е номиниран за главна. Неведнъж сте казвали, че и в живота сте много близки. Как според теб едно приятелство успява да оцелее на сцената?

- Не знам другаде как е, но в театъра е съвсем различно. В театъра най-хубавите неща стават между приятели. Ние всички зависим от партньорите си. И ако партньорът ти не е доброжелателен към теб, той може да те прецака в много ситуации. Слава Богу, рядко се случва това. Аз за радост в последните години репетирам само с мои приятели и заедно правим хубави представления, изпълнени с позитивна енергия, която, надявам се, предаваме и на зрителите. Вярвам, че ако човек е вълк единак в тази професия, ще му е много по-трудно.

А с Деян – ние сме репетирали доста пъти заедно. В "Отело", например, пак играем заедно. Той е Отело, а аз Дездемона. Ние просто се разбираме. Знаем си недостатъците и винаги можеш на такъв човек да му дадеш съвет или да отправиш забележка, той пък да ти върне жеста и да ти помогне в следващия момент.

- Зрителите могат да те гледат и в "Идеалният мъж". Ако се хванем за заглавието, смяташ ли, че идеални хора съществуват?

- Не, не мисля. Колкото и един човек да е добър, винаги има свои недостатъци. Въпросът е в това как биха могли те да се преодолеят.

- А тогава вярваш ли, че съществува перфектната жена и ти самият имаш ли изграден неин образ в съзнанието си?

- Не, изобщо не вярвам и нямам идеал. Плюс това, хората, които си създават идеали, често се разочароват. И когато са се влюбили в своята представа за отсрещния, а после са разбрали, че всъщност нещата не стоят по този начин, се оказва, че любовта не е била чиста. Затова не робувам на някакви образи, било то за приятели, жени и т.н. Мисля, че хубавите неща се случват, когато стават спонтанно, а в течение на обстоятелствата този човек срещу теб го опознаваш, намираш хубави и недотам хубави черти в него, но ако е истинска любовта, тези неща се преодоляват.

- А ти открил ли си истинската любов?

- Ами за сега май не.

- А търсиш ли я?

- Животът ми е показал, че нещата се случват не на всяка цена. Да, аз искам любов, но няма да тръгна по улиците и да я търся. То или идва, или не. Това е част от съдбата на един човек. Животът много ми е дал, не мога да искам всичко. И все пак вярвам, че все някога ще я открия.

- "Секссимволът на българския театър", "Най-красивият мъж в България" - това са само част от имената, с които те наричат. Това не те ли дразни до известна степен? Че хората обръщат прекалено голямо внимание на визията ти?

- Слава Богу, че театралната публика, тази която редовно посещава представленията ни, е различна от всички останали. Тези хора не се влияят от подобни неща.

Това за секссимвола не ме дразни, а нямам думи, с които да изразя колко ме вбесява, защото е някакво клише, наложено от медиите. Много е лесно да пишат едни гръмки заглавия, които да продават. Някак в България се смята, че секссимвол е страшно продаваемо нещо, а според мен на хората им е писнало от подобни клишета. В моята професия това не ми помага. Аз съм в театъра от страшно много време, намерил съм си място и гледам това не ми влияе.

- Ти сам спомена телевизията. Хората са те виждали и на малкия екран като водещ на риалити предаването "Сървайвър" по Би Ти Ви. В тази връзка, телевизията не те ли блазни? А може би и киното?

- Телевизията не ми е страст. Там някак парите играят много съществена роля. Ако ние тук изкарвахме достатъчно, повярвайте, нито един актьор не би отишъл в телевизията. Там просто се изкарват по-големи пари. Аз в театъра се чувствам добре. Тук са приятелите ми, това е моята професия, за това съм учил и тук се чувствам най-спокоен.

- И друг път си казвал, че средното си образование си завършил в Техникума по обществено хранене. Как се случиха нещата така, че да учиш за сладкар, а след това да се ориентираш към актьорската игра?

- То е много просто. Аз се запалих по театъра и затова избрах училище, в което се учи възможно най-малко, за да мога да се занимавам само с театър, да премина средното и да се добера до висшето си образование. Затова се записах и завърших там.

- А все пак научи ли нещо?

- Не, изобщо не мога да готвя. Дори не съм се и пробвал. Имам една кухня, която да ми краси жилището общо взето.

- Любител на дайвинга и бързите скорости. Как се запали по тях?

- Ами това са някакви неща, които правя, за да ме разнообразяват и разсейват. Те всъщност са три. От една страна, карам мотор, изключително мощен. Всички ме оплюха зверски, защото е опасна работа,а аз казах, че няма да го карам бързо, но с течение на времето започнах да се увличам по скоростта. Сега обаче е зима и няма как да го карам, защото е прекалено опасно. Другото нещо е дайвингът, но пък за него трябва да пътувам. И третото е пътуването. Когато имам представления, няма как, но гледам да намирам време. Сега последно бях в Аржентина за Нова година, а и в Уругвай.

- Разкажи ни за някое от по-нестандартните кътчета, на които си бил.

- Те са страшно много. Например, Пешавар в Пакистан. Взех си билет, двамата с един приятел бяхме всъщност. Ходил съм и в Камбоджа. Тогава първо бях в Тайланд и разучих в интернет, че можело да се мине през границата, за да се стигне до храмовете в Ангкор Ват, което като разстояние са само 180 км. Но явно не го бях проучил както трябва, защото се оказа, че пътищата са страшно лоши тези 180 км ги преминахме за 40 часа. 

- А къде още искаш да отидеш?

- Искам да обиколя целия свят. И ще го направя. До момента съм бил на поне 30 точки и то все такива различни и далечни. Сега искам да намеря време и да отида до Червено море, за да се гмуркам.

- Какво си пожелаваш да ти се случи тази година?

- Нещото, което искам да имам, е спокойствие. Хората сигурно не могат да го разберат, но нашата работа е много напрегната. И през годините усещах, че много се ядосвам за някакви неща. Затова искам сега да ми е спокойно.

- А какво би пожелал на всички читатели на Vesti.bg?

- И те да са спокойни, да не се ядосват за глупости и да гледат на нещата по-отгоре.