Йълдъз Ибрахимова: Тук аз съм си вкъщи

Когато мислиш за Йълдъз Ибрахимова, можеш да си позволиш всички превъзходни степени за изключителност и неповторимост.

Когато излезе на сцената, придобиваш усещане за преживяване отвъд времето и реалността и я оставяш да те води с пълно доверие, стъпка по стъпка, към един свят, където Свободата и Въображението са с главни букви.

Йълдъз е празник. Тя не изисква нищо друго, освен любопитство и мъничко смелост.

В нейната приказка границата между вълшебното и реалното е въпрос на личен избор, а удоволствието от музиката е съпреживяване.

Родена в София на 8 април 1952 г., Йълдъз започва уроци по пиано и солфеж на 10-годишна възраст.

Завършва с отличие Националната музикална гимназия "Любомир Пипков" със специалност - оперно пеене, а по-късно Държавната музикална академия, теоретичен отдел със специалност - оперно пеене.

Дебютира през 1975 г. с джазквартета на Марио Станчев, а впоследствие работи с музиканти като Любомир Денев, Огнян Видев, Веселин Николов, Петър Петров, Антони Дончев и Боян Воденичаров.

Притежава уникален гласов диапазон, обхващащ четири октави.

Талантът й става изключително обсъждан след участията й на фестивали в Австрия, Франция и България заради уникалните 90-минутни вокални соло програми без музикален съпровод.

Нешка Робева е един от най-ревностните й почитатели и близки приятели и взима гласа й като съпровод на "златните момичета" по време на световни първенства и олимпиади, с което предизвиква истински дебат в спортните среди.

Вече над 35 години на сцена, сега Ибрахимова реши да сподели един от личните си празници - юбилея по случай 60-годишнината си, с българската аудитория.

Концертът на Йълдъз Ибрахимова е в зала 1 на НДК на 21 май 2012 г. от 19,00 ч.

На сцената с нея ще се качат прекрасните джаз импровизатори -- Живко Петров (пиано), Веселин Веселинов-Еко (контрабас) и Христо Йоцов (барабани), както и специалните гости Иво Пазазов-Ибряма (кларинет) и Венци Такев (цигулка).

Какво разказа тя за предстоящото събитие, какви са чувствата на Йълдъз към българската публика и защо където и да е, винаги се връща в България - научете от великата певица в едно ексклузивно интервю на Наталия Такова от Vesti.bg:

- Вие сте пяли в над 40 страни по света и на различни континенти, а в момента живеете в Анкара. Какво е нещото, което винаги Ви връща в България?
- Различни неща. Аз тук съм родена и израснала. Семейство, приятели, спомени, детство, училище... В центъра на София съм отраснала - всяко нещо ми е много познато, така че, това е, разбира се, и носталгия. А пък и предимството ми е, че живея в съседна страна, което скъсява разстоянието.

- Споменавате носталгия...
- Носталгия в смисъл, че идвайки си в София, много неща са свързани с моето детство, със студентските ми години. Една голяма част от приятелите ми са тук. Но добре, че я има и технологията, която пък скъсява разстоянията - виждаме се по "Скайп" или във "Фейсбук".

- Всъщност Вие сте от съвсем скоро тук - от два дни. Успяхте ли да видите някаква промяна в страната ни и положителна или негативна е по-скоро тя?
- Не се задържам тук за по-дълго време. През лятото имам възможност да остана за повече, но сега нямам много време да видя и приятелите - всичко е свързано с работа. За съжаление не мога да преценя точно в каква посока нещата как се развиват- в социално и политическо отношение. Но това, което виждам по улиците, и това, което научавам от приятели, е, че има положителни промени, но има, разбира се, и неща, които на хората им се иска по-бързо да се променят, но не се променят. Така че в различни посоки има промяна.

- След толкова много пътешествия има ли някое конкретно място, на което сте усетили, че се чувствате най-добре - изпълнена и себе си?
- Знаете ли, има много страни, които ми харесват, но независимо, че съм получавала много добри покани за работа и в Европа... Не знам, трудно е човек да реши, че "това е страната", в която трябва да живее. Не е толкова лесно. (Смее се).

- Тогава как взехте решението да се преместите в Анкара, Турция? Със сигурност не е било никак лесно...
- Защото се омъжих там, а и много пътувах в този период.

- Учили сте 8 години оперно пеене. Интересно ми е обаче с какво Ви привлече магията на джаза?
- Различни са причините. Може би това, че имам свобода да импровизирам в много голям диапазон, докато в операта не можех да използвам гласа си така, че да излизам от рамките.

- Може ли тогава да се каже, че усетът Ви към музиката е отражение и на душата Ви?
- Да, точно така!

- Как поддържате гласа си? Питам Ви, защото със сигурност на много млади музиканти и изпълнители би им било полезно да получат съвет от певица от вашата величина.
- Преди всичко гласът е един инструмент, който е изключително чувствителен. Той по никакъв начин не може да се смени - няма резерва, както при останалите музикални инструменти. Ограниченията в началото се превърнаха в начин на живот. Някои ще си кажат: "Ааа, много е трудно да се пази глас!", но за мен това наистина вече не са канони. Примерно, преди концерт винаги гледам какво ям, а понякога дори не ям. Не пуша, не пия алкохол, преди концерт не приказвам много... И още много неща, но да не стана скучна (Смее се).

- А Вие слушате ли българска музика и как бихте оценили развитието й към днешна дата?
- Винаги е имало талантливи хора, които разбира се просто трябва да имат възможност за развитие и съответно - да се образоват. За жалост не следя конкретно какво точно се прави тук, но съм си говорила с музиканти, с които работя, и те ми казват, че определено е добра посоката, в която се развива музиката в България.

- В последните няколко години сякаш имаше някакъв застой и една друга музика - поп фолкът, измести попа и се настани в родните медии. Вие какво мислите за този стил и един вид вече култура в България?
- Мисля, че след 1990 г. имаше една вълна, която просто заля цялото музикално пространство, но явно времето показва кое може да остане и кое не може да остане. Но мисля, че и там има развитие в може би по-добра посока.

- Нека поговорим и за едно от най-очакваните събития тези дни - юбилейния Ви концерт, който ще бъде на 21 май по случай 60-годишнината Ви. Какво могат да очакват всички ценители на стойностната музика от концерта в зала 1 на НДК?
- Една пъстра програма. Започва с класика. Първата ария, която ще изпея, съм я пяла всъщност и в Музикалното училище - за това се сетих от онези дни, когато преглеждах едни барокови песни. Реших, че трябва да я изпея сега, защото точно сега си му е времето (Смее се). Предложих я на група музиканти и така. Ще пея джаз песни, след това балканска музика. Ще се появява и Иво Папазов. След това цигански романси - ще видим цигуларя Венци Такев и така завършваме с една много гореща музика.

- Знаете ли какво ми направи впечатление? Това всъщност е концерт, посветен на Ваш личен празник, а не професионален - 60-годишнината ви. Защо решихте да споделите този юбилей с публиката?
- Откровено казано това не беше моя идея, защото имам приятели, които знаят за тази годишнина и в интернет ми написаха: "А! Ама ти навършваш 60 години! Да направим юбилей!" И така. Първият концерт беше в Първо студио на Българско национално радио с Антони Дончев и оркестъра. Много топъл, много приятен бе този концерт.

- И все пак Вие решихте да направите този концерт в България... Това може би е един реверанс към българската публика?
- Ами да. Аз съм израснала тук, тук получих образованието си. Имам много приятели и познати, хора, които ме знаят от първите ми концерти и са следили какво правя. Независимо колко пътувам по света, тук е започнала кариерата ми и тук съм преживяла много хубави неща. Тук аз съм си вкъщи. Тук съм у дома. Това е много важно нещо, независимо, че и в Турция имам прекрасна публика. Наскоро бях поканила едни от най-добрите български музиканти за концерт в Истанбул. Извикаха ни на бис три пъти и излизахме още. Започнахме втори концерт (Смее се). Но в България много съм преживяла... Имам минало, има емоционални моменти...

- Говорите с много любов за публиката си. А имате ли някакви наблюдения в коя страна е най-специфичната, колоритна публика по света?
- Две от страните са Мексико и Япония. Беше много интересно - публиката в Япония с голямо внимание слушаше концерта и накрая изказа вълнението си с ръкопляскания. В Мексико пък имах усещането, че хората сякаш са дошли на футболен мач (Смее се) Ръкопляскаха си, когато им харесва - изключително емоционална публика. Тези двете са любимите ми страни.

- Нека да поговорим и за бъдещето, което може би като майка виждате и в очите на дъщеря си. Знам, че тя се занимава с музика, но имате ли някакви по-специални амбиции и мечти свързани с нея? Може би майка и дъщеря на една сцена?
- Тя е в музикална гимназия - едно от най-престижните училища в Турция. Свири на пиано, но инструментът й е контрабас. Нейни приятели й подмятат: "Ще свириш с майка ти, виж колко хубаво!" Аз съм й казвала, че съм си мислила това за нея. Тя слуша джаз, така че нищо чудно и в тази област да се изяви. Давам й мотивация, но тя има още какво да учи.

- Каква е Йълдъз извън сцената, далеч от светлините на прожекторите и хорския шум?
- Аз извън сцената съм по-различна... Така казват. Не обичам да се показвам пред хората. Имам приятели, разбира се, общувам - нямам проблем с това, но тъй като много обичам да съм свободна в движенията и мислите си, не искам винаги да съм на екран и пред обществото. Но на сцената съм в моя свят - безкраен, изключително свободен... И далеч по-добър от реалния живот.